Решение № 49 от 11.06.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ловеч , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200196 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия Г, № 0026959 на ОД на МВР Ловеч е наложено на „Д.“ ЕООД –с.Б., област Г., представлявано от управителя Д. Анг. Бл., административно наказание на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Недоволни от електронния фиш останали от дружеството, които чрез адвокат Н.Николова – Генова са го обжалвали. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш. Изхождайки от вменената като нарушена разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изтъква, че за нарушението е следвало да бъде съставен АУАН и съответно издадено НП, тъй като санкционирането по този ред е допустимо само в случаите по чл.638, ал.4 и ал.6 от КЗ.

На следващо място, като друго допуснато съществено процесуално нарушение в жалбата се сочи липсата на реквизит на електронния фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно : описание на нарушението. Изтъква, че в обжалвания ЕФ липсва такова, както от фактическа, така и от правна страна, с което съществено е било ограничено правото на защита на наказаното лице.

1

В жалбата са изтъкнати и доводи по същество на случая, като се твърди, че констатациите за липса на сключена задължителна застраховка ГО са неверни и не отговарящи на действителното положение към датата на заснемане на автомобила от АТСС.

Сочи, че към този момент за въпросния товарен автомобил е имало сключена валидна застраховка ГО при ДЗИ.

Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен и се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебното заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от Н.Николова–Генова, която поддържа жалбата с наведените в нея възражения и пледира за отмяна на електронния фиш. Изтъква доводи в този смисъл.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо са навели възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, в случай, че жалбата бъде уважена и се присъдят разноски на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 04.02.2021 г. в 18:21:14 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 79 км/ч МПС. На контролирания от системата участък от пътя било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, на какъвто скоростен лимит била настроена и системата, видно от вещественото доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0142494 /л.13/.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0142494 /л.13/ установили, че засечената в 18:21:14 часа на 04.02.2021 г. скорост от 79 км/час била от товарен автомобил „Д.Д.” с рег.№ ** **** ** След справка в централната база данни на КАТ /л.19/ било установено, че собственик 2 на автомобила е „Д.“ ЕООД, със седалище в с.Б., община С., област Г..

Въз основа на така заснетото от АТС, на 05.02.2021 г. /справка на л.14 от делото/ бил издаден електронен фиш серия Г, № 0026959 /л.12/ срещу „Д.“ ЕООД - с.Б., област Г., представлявано от Д. Анг. Бл., в качеството на собственик на автомобила. В обстоятелствената част на фиша наказващият орган приел, че на 04.02.2021 г., в 18:21, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището на с.С., област Ловеч, АТСС СПУКС ARH CAM S1 било насочено в посока гр.С., снимало в посока гр.В. при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %. Посочено е и, че със въпросния автомобил марка „Д.Д.“ с рег.№ ** **** **е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), което нарушение било заснето с техническото средство/система № 11743с0. Квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и наложил на дружеството имуществена санкция на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, в размер на 2000 лева.

От справката на л.14 от делото става ясно, че фиша е бил връчен на дружеството на 09.02.2021 година.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на дружеството-жалбоподател и от пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал.2, изр.2-ро от ЗАНН. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно „Д.“ ЕООД е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

В обжалвания ЕФ обаче е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, правната му квалификация и приложената санкционна норма, и в този смисъл съдът изцяло споделя наведените с жалбата доводи.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП описанието на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш. В обсъжданият случай, квалифицираното като нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въобще не е описано в обстоятелствената част на електронния фиш с неговите фактически и правни белези. Посочено е само, че на 04.02.2021 г., в 18:21 часа, на участъка от първокласен път І4, с АТСС е установено нарушение на Кодекса за застраховането за товарен автомобил „Д.Д.“ с рег.№ ** **** ** Другите посочени в обстоятелствената част елементи, а именно : въведеното в пътния участък ограничение на скоростта на 60 км/ч с пътен знак В26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, не касаят елементи от фактическия състав на 3 нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е една от задължителните застраховки, които българското застрахователно право предвижда – чл.461, т.1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл.483, ал.1 от КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т.е. тези, които трябва да сключат такава застраховка, като в т.1 са собствениците на МПС - всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение. Подобни обстоятелства обаче няма отразени при словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ. Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.

Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението (деянието с неговите фактически белези) под съответната нарушена административнонаказателна норма. Предметът на доказване в настоящето производство е очертан с описание на нарушението с неговите признаци от обективна и субективна страна, съгласно съдържанието на ЕФ. И щом в последния не е формулиран фактически извод за това, че дружеството-жалбоподател, като собственик на заснетия автомобил не е сключило задължителната застраховка ГО, то следователно и такова обвинение не му е предявено, респективно, няма как да се защити по него.

Ето защо, при така изложените съображения съдът приема, че при издаването на обжалвания ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на надлежно и пълно описание на нарушението, с всичките му съставомерни фактически признаци. На практика наказващият орган е приложил санкцията на правната норма (чл.638, ал.1, т.2 от КЗ), но без преди това да е установил, че е била изпълнена нейната хипотеза.

Жалбоподателят е бил наказан за извършване на административно нарушение на конкретна разпоредба от закона, но при изначална липса на твърдение за съставомерните признаци на това нарушение.

Правото на защита на жалбоподателя е било изначално и неоправдано ограничено, като той е бил поставен в положение да се защищава срещу неясно и вътрешно противоречиво административно обвинение и без да е запознат с всички факти, които наказващият орган е съобразявал при решаване въпроса за отговорността му. Още повече, че към датата 04.02.2021 г., за товарния автомобил „Д.Д.“ с рег.№ ** **** **е имало сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“, видно от представената застрахователна полица № BG/06/120003173456 /л.10/, издадена от ДЗИ. Същата е била сключена между застрахователя и дружеството-жалбоподател на 13.11.2020 г., с начало на застрахователно покритие 00:00 часа на 16.11.2020 г. и край 23:59 часа на 15.11.2021 година. Сумата по застрахователната премия е била заплатена изцяло, т.е. не е била разсрочвана на вноски и няма данни по някаква причина полицата да е била анулирана и невалидна към датата 04.02.2021 година.

4

Ето защо, поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният ЕФ серия Г № 0026959, на ОД на МВР Ловеч е незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.

При този изход на делото и с оглед направеното от дружеството-жалбоподател искане, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на „Д.“ ЕООД – с.Б., област Г., представлявано от управителя Д. Анг. Бл. направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 500 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 11/2021 г. от 15.02.2021 г. /л.23/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. Същото не е прекомерно, като се има предвид, че минималният адвокатски хонорар по подобен вид дела е в размер на 300 лева. Освен това е ангажиран процесуален представител – адвокат от съдебен район извън този на РС Ловеч, който се явява и представлява жалбоподателя лично в съдебно заседание и което предполага, че в изплатеното възнаграждение са включени и пътни разходи.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия Г, № 0026959 на ОД на МВР Ловеч, с който на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община С., област Г., ул.„************ ЕИК 204741632, представлявано от управителя Д. Анг. Бл., му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч, представлявана от директора, да заплати на „Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Б., община С., област Г., ул.„************ ЕИК 204741632, представлявано от управителя Д. Анг. Бл. сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.