Решение № 260032 от 04.03.2021, Районен съд - Нови пазар

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260032

Гр.

Ш., 04.03.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 815 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два иска – установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу ответника Ф.Д. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението срещу Б.З.Х. и С.С.Х..

Делото е образувано по постъпила е искова молба, подадена от адв. С.Б. от *АК като пълномощник на З.Й., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., Н.М. с ЕГН ********** ***, П.Д., *** гражданка, родена през *** г. в с. К., общ. К., живееща в гр. И., Р. Т., Д.Й.,

*** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., Д.М., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т., А.Г.,

*** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданин, роден на *** г. в гр. Ш., живеещ в гр. И., Р. Т., С.Г., *** гражданка, родена на *** г. в гр. Ш., живееща в гр. И., Р. Т., З.Г.,

*** гражданин, роден на *** г., живеещ в гр. И., Р. Т., Н. Ю., *** гражданка, родена на *** г., живееща в гр. А., Р. Т. и С.К., *** гражданка, родена на *** г. в гр. И., живееща в гр. И., Р. Т. СРЕЩУ

Ф.Д. с ЕГН ********** ***, Б.З.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че ищците, ведно с първия ответник като наследници на общия наследодател Р.М.А., са съсобственици по наследство на описания в исковата молба недвижим имот, а именно: нива в местността „***“ с площ 46,716 дка, трета категория, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. К., общ. К., който представлява имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К.,с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***. В исковата молба се твърди, че Ш.Д. (***на ответника Ф.Д.) се снабдил с констативен НА за собственост на имота по давност и продал същия на Б.З.Х., който при покупката бил в брак с С.С.Х.. Ищците твърдят, че Ш.Д. не е упражнявал давностно владение повече от 10 години и молят съдът да установи спрямо тримата ответници, че всеки от ищците е собственик на 1/20 ид.ч., респ. 1/60 ид.ч. за С.Г., З.Г., Н. Ю., от процесните имоти и да осъди Б.З.Х. и С.С.Х. да им предаде владението на целия имот, а при условията на евентуалност на процесните 11/20 идеални части, като отмени констативния нотариален акт до размера на претендираната от ищците собственост. Претендират се и деловодните разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска изцяло. Твърдят, че през годините ищците не са се дезинтересирали от имота, никой не е оспорвал собствеността им и не са събрани доказателства, праводателя на ответниците да е владял имота трайно, явно и необезпокоявано повече от 10 години и при това да е демонстрирал намерението си да владее имота за себе си по начин, който да е достигнал до ищците. Твърдят, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че в периода 2008 г. – *** г.

С. Й. като пълномощник на ищците е вземал полагаемата се за тях рента и им я е раздавал след като посетял Т.. Упълномощавайки го да действа като техен пълномощник, те упражнявали владение върху процесния имот в този период чрез него. Обяснява незнанието на тези факти от ищцата Н. Ю. с обстоятелството, че в този период ***й е бил още жив и именно той се е занимавал с въпросите свързани с имота, поради което тя не знае за упълномощаването на С. Й.. Едва през есента на *** г. рентата била получена само от Ш.Д., но с обещанието, че ще я даде на останалите наследници (което той не е сторил). Същата година същият се снабдил с нотариален акт за собственост на двата имота, а малко по-късно същата година е продал имота на ответниците Б.З.Х. и С.С.Х..

Предвид фактът, че исковата молба била заведена през 2017 г. се твърди, че няма изтекла придобивна давност в полза на ответниците, още повече, че като роднини на ищците те много добре са знаели чий е имота и няма как да се ползват от кратката 5-годишна давност. Обръща се още внимание, че едва през 2011 г. Ш.Д. е възстановил българското си гражданство и по тази причина до този момент няма как да е упражнявал владение върху имота преди тази дата. С оглед на ова моли съда да уважи исковете.

В предоставения на ответника Ф.Д. едномесечен срок не е постъпил отговор. Разпореждането на съда с указания за правото на отговор и последиците от неподаването на такъв е връчено на този ответник чрез съдебна поръчка. От документите по съдебната поръчка няма отбелязана дата, на която документите за връчени, но има отбелязване на дата на съдебното удостоверение от ***я съд, че те са връчени, а именно 21.09.2018 г.

Затова началото на срока за отговор на този ответник следва да се зачете от тази дата. Срокът за подаване на отговор е изтекъл на 21.10.2018 г.

В съдебно заседание този ответник или негов представител не се явява и не взема становище по съществото на делото.

В предоставения на ответниците Б.З.Х. и С.С.Х. едномесечен срок е постъпил отговор, с който аргументират на първо място нередовност на исковата молба, тъй като от нея не ставало ясно ищците от кой наследодател са придобили идеални части от имота, а представените по делото документи били с изтекли срокове. Освен това твърди, че исковата молба е неоснователна, тъй като неговият праводател е владял имотите повече от десет години преди да му ги прехвърли. По тази причина моли съда да отхвърли исковете и да осъди ищците да му заплатят разноските по делото.

В хода по същество техният процесуален представител излага аргументи, че по делото са събрано достатъчно доказателства, че Ш.Д. е придобил по давност идеалните части от процесния имот, които не е притежавал по наследство. Твърди, че до *** г. никой от ищците не се е интересувал от имотите и са признавали, че именно Ш.Д. следва да ги получи, тъй като той бил този, който се грижил за родителите им и по традиция за него оставали имотите. Именно това била причината в годините само той да отдава имота под наем и да получава аренда. Още повече, че останалите имоти на общия наследодател били разпределени между наследниците още при внасянето им в ТКЗС, а процесния имот останал за родителите, за да бъде получен от Ш.Д., който щял да се грижи за тях, съгласно утвърдените традиции за този етнос. По тази причина моли съда да отхвърли предявените искове.

Преди да разгледа делото по същество съдът намира, че следва да се произнесе по две възражения, направени от процесуалният представител на ответниците с писмената защита.

На първо място, се иска отмяна на определението за даване ход по същество и даване на нов срок за отговор на ответниците по отношение на предявените срещу тях искове от Н. Ю., З.Г. и С.Г..

Това искане е аргументирано с факта, че едва след подаването на отговора се установило, че посоченият в първоначалната искова молба като ищеца – Х.Г. – е бил починал още преди предявяване на исковата молба, поради което включването на тези трима ответници към делото представлявало по същество предявяване на нови три иска, за които от ответниците нямало подадени отговори. Възражението е неоснователно. Посочването на Н. Ю., З.Г. и С.Г. в качеството на ищци е направено по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК – уточняване на исковата молба в частта относно активната лекитимация. Това не е основание за даване на нов срок за отговор на ответниците. Въпреки това, с оглед новите уточнения на исковата молба, съдът щеше да зачете за своевременно направени всички възражения, ако те бяха направили такива след узнаване за направеното уточнение. Безспорно същите са имали повече от достатъчно време за това – те са били уведомени за уточнението на исковата молба с определението за насрочване, което е връчено на ответниците на 30.04.2019 г., а първото по делото заседание е било насрочено за 23.05.2019 г., което означава, че са имали почти месец, за да преценят налага ли се да направят изменение в отговора си с оглед новото уточнение на исковата молба по отношение на ищците. Нещо повече, с определението по чл. 140 от ГПК съдът е предложил на страните и проект за доклад, а в съдебно заседание не са постъпили никакви възражения. Нито в първото по делото заседание, нито в някое от следващите, дори и в последното заседание по делото при излагане на доводите по съществото на делото, ответниците не са възразили, че не са имали възможност да се подготвят по иска на ищците Н. Ю., З.Г. и С.Г.. Това е сторено едва с писмената защита, когато дори вече не е възможно да се вземе становището на другата страна. По тази причина съдът намира, че това възражение е преклудирано като възможност и връщане на делото в по-ранна фаза е безпредметно.

На второ място, в писмената защита се излага твърдение за недопустимост на исковете. Аргументът в тази насока се базира на законовата забрана на чужди граждани да придобиват земеделска земя освен по наследство и задължението им да я прехвърлят в тригодишен срок от откриване на наследството. Прави се извод, че с оглед забраната и поради неизпълнение от страна на ищците на това задължение за прехвърляне на имотите в посочения в закона срок, то те нямали правото да търсят защита на тези си права по съдебен ред и така исковете се явяват недопустими. Тези възражения също неоснователни. Наистина законът в разпоредбите на чл. 3 до чл. 3б от ЗСПЗЗ забранява чужденци от държави, които не са членки на ЕС да придобиват земеделска земя освен по наследство, като предвижда задължение за тях в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността си на лице, което има право да придобива земеделска земя. Законодателят е предвидил и санкция за неизпълнение на това задължение, а именно – държавата може да изкупи земите по цени, определени с наредба на Министерски съвет. Тези лица обаче не губят автоматично собствеността си с изтичане на срока и няма предвидена друга санкция, освен възможността държавата да изкупи имота. След като не губят собствеността си, няма как да загубят правото и да търсят защита на тази собственост. Подобна хипотеза би била в противоречие на всички принципи на една правова държава и няма как да бъде споделено подобно разширително тълкуване на закона. По тази причина и искането за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете е неоснователно и съдът следва да се произнесе по делото по същество.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на решение № 9 от ***г. на ПК гр. К. с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 31, том VIII, дело №***от ***г. Ш.Д., М.Г., А. М., Ф.Й., З.В., С.Й., С.Г. и З. Й. са признати за собственици в качеството им на наследници на Р.М.А. на следния недвижим имот: нива в м. ***, с площ 46,716 дка, трета категория, представляващ имот № *** по плана за земеразделяне на с. К., общ. К., при граници – ***, ***, имот № ***, имот № ***. Видно от писмените документи по делото този имот към настоящия имот, представлява:

- имот с идентификатор № ***, находящ се в м. „***“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ ***9, ***, ***.

Процесният имот бил възстановен на наследниците на Р.М.А..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че наследодателят Р.М.А. е починал на ***г. и е оставил за наследници – А. Р.М. (**), Ф.Р.М. (***), Ш.Д.

(**) и М.Р.М. (**), както и децата на починалия през *** г. преди наследодателя негов ** (А.Р.М.) – С.А.Р., З.А.Р., С.Й. и З.А.А.. ***та му е починала преди него.