Решение № 4728 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4728 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330108243 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ************** чрез адв. Д. М., вписан в Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.************ против “Макроадванс” АД ЕИК 201127485 със седалище и адрес на управление гр. *********** за обявяване на нищожна клауза за неустойка, обективирана в договор за потребителски кредит.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №********** г., и Приложение №1 към него, като е получила 5000 /пет хиляди/ лева, при ГПР 49.65% годишен лихвен процент - 32.89% Сочи, че съгласно договора за потребителски кредит е трябвало да заплати неустойка в размер на 4896 /четири хиляди осемстотин деветдесет и шест/ лева, разпределена на 24 вноски от по 204 /двеста и четири/ лева.

Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от договорното правоотношение, е нищожна на основание чл. 26 , ал.1 от ЗЗД, а именно: противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. От последното се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение се твърди, че клаузата за неустойка в чл. 10 от договора за потребителски кредит, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея - 4896 /четири хиляди осемстотин деветдесет и шест/ лева, е в размер на почти размерна от сумата на отпуснатия кредит, като по 1 този начин безспорно се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост.

На следващо място се излага, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи, посочени в чл. 10 от Договор за потребителски кредит №********* г., се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, защото с уговорената клауза се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

От ответника е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се признава изцяло. Счита, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.2 ГПК, да се възложат разноските изцяло в тежест на ищеца. Посочва се, че съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответника като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме, арг. Определение № 66 от 12.02.2018 г. На ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017г., III г. о., ГК. В настоящото производство липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска.

Ответникът моли, при разглеждане на въпроса за разноските да бъде съобразена практиката на Съда на Европейския съюз, която дава указания на националните съдилища в смисъл, че основният критерий, който съдът следва да прилага при разпределянето на разноските по дела като настоящото, е именно добросъвестното упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение по чл.

38 от ЗАдв. счита, че такива следва да бъдат присъдени по преценка на съда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по член 237, ал. 1 ГПК. С отговора на исковата молба, ответникът направи признание на иска.

С оглед на събраните по делото доказателства, искът се явява основателен, което не се оспорва от страните.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, без да излага мотиви за това, съобразено с член 237, ал. 2 ГПК.

2

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищецът, въпреки направеното признание в отговора на исковата молба, доколкото ответникът е дал повод за настоящото дело, с включване на неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

Ищецът има право на разноски в размер на 195.84 /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв. държавна такса.

На адв. Д. М. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС с оглед ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, и направеното признание на иска. Така определеният от съда размер на адв. възнаграждение е разумен и съобразен с принципа на пропорционалност и справедливост.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ******** г., сключен между Д. С. Н. ЕГН ********** и “Макроадванс” АД ЕИК 201127485 поради противоречието й с добрите нрави.

ОСЪЖДА “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК 201127485 да заплати на Д. С.

Н. ЕГН ********** разноски от 195.84 /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.

ОСЪЖДА “МАКРОАДВАНС” АД ЕИК 201127485 със седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от В. С. –***** да заплати на адв.

Д. М., вписан в АК - Пловдив, сумата от 360 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3