Решение № 289 от 02.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Несебър, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150101368 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.

От ищеца „***” ЕАД срещу В. Л. Ш. е предявен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл.

430, ал. 1 ТЗ за установяване дължимостта на сумата в размер на 4000 лв., представляваща част от неизплатената главница от 9136,70 лева по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 12.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищецът сочи, че между ответницата и *** бил сключен посоченият договор за кредит, по който била предоставена сумата от 10 000 лв., която следвало да бъде върната на 84 месечни анюитетни вноски с краен падеж – 05.04.2026г. Развива съображения, че част от задълженията по договора не били изпълнени. Сочи, че в ГПР по договора не била включена предвидената сума за застрахователна премия. Излага съображения, че на 27.07.2022г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, посочените вземания по договора били прехвърлени на ищеца, за което длъжникът бил уведомен. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски от исковото и от заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата не е подаден отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключването на валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г , по силата на който му е прехвърлено претендираното вземане, както и че кредитополучателят е уведомен надлежно за договора за цесия. В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между *** и ответницата – Договор за потребителски паричен кредит № *** 1 от 12.04.2019г., че е настъпила изискуемост на претендираната главница, както и размерът й. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си по договорите.

По делото се доказа сключването на Договор за потребителски паричен кредит № *** от 12.04.2019г. между *** и ответницата (на л. 6 – л. 15 от делото).

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна (на л. 78 – л. 80 от делото) се установява, че по договора е отпусната сумата от 10 000 лв. – главница, от които реално са преведени на ответницата 9650 лв. на 15.04.2019г., а сумата от 350 лв. е задържана от кредитора като „такса ангажимент“. Установява се, че в периода 07.05.2019г. – 10.03.2020г. са постъпили плащания по договора от страна на ответницата в общ размер от 1057,56 евро.

По делото се доказа и, че ищецът е легитимиран да претендира претендираните с исковата молба суми, тъй като вземанията на *** по конкретния договор за кредит са му прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022г. (на л. 16 – л. 20 от делото), за което ответницата е уведомена надлежно, вкл. в хода на производството, за което на ищеца е даден право с пълномощно на л. 32 от делото (уведомлението за цесия – на л. 25 от делото, й е връчено редовно в хода на процеса на 22.01.2026г. – съобщение на л. 51 от делото). Видно е (от приложена справка на л. 18 – л. 19 от делото), че част от договора за цесия е и вземането срещу ответницата по договора от 03.02.2020г.

При това положение и с оглед възприетото с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020 по описа на ОСТГК на ВКС (че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства) съдът е указал на страните (с изготвения по делото доклад), че служебно, без да е сезиран с такова оплакване, ще следи за нищожност на Договор за потребителски паричен кредит № *** от 12.04.2019г., вкл. за съответствието на договора с чл. 19, ал. 4 и ал. 5, чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК.

Във връзка с горното на ищеца е указано, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че посочените разпоредби са спазени, в това число в негова доказателствена тежест е да докаже, че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл., че заплащането на „застрахователна премия“ не е било задължително за получаването на кредита, както и, че тази премия няма отношение към действителните разходи по този кредит.

По тези въпроси следва да се има предвид следното:

Видно от Договор за потребителски паричен кредит № *** от 12.04.2019г. между *** и ответницата (на л. 6 – л. 12 от делото) от *** С. А., клон България в раздел „Параметри и условия“ е посочено, че застрахователната премия е в размер на 4704 лв., а „такса ангажимент“ – 350 лв.

В чл. 2 от приложените условия към договора е отразено, че размерът на предоставения по договора заем е в размер на сумата, посочена в поле „общ размер на кредита“, а размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ и/или застраховка „Домашен комфорт“, 2 ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат.

Същевременно в условията към договора е посочено, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на погасителните вноски по погасителния план и е част от всяка месечна погасителна вноска. Съгласно приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК (на л. 14 – л. 15 от делото), общият размер на кредита е 10 000 лв., а нетната сума за получаване по сметка, след удържане на „такса ангажимент“ и застрахователни премии (ако има такива) е 9650 лв.

Сред посочените във формуляра условия за усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии - директно на застрахователя, но е отречено (в част III, т. 3) за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия да се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а като единствено свързан с договора разход е посочена „такса ангажимент“ в размер на 350 лв. С изрична молба, подадена в рамките на заповедното производство, ищецът е уточнил, че в ГПР е изчислен на база договорна лихва и такса ангажимент, като застраховката не е включена в него.

При така установените параметри на договора (вкл. и по твърдения на ищеца в рамките на производството), следва да се вземе предвид, че от съда на Европейския съюз е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед така дадения отговор и след като по делото категорично е установено, че в ГПР не е включена предвидената в договора сума за „застрахователна премия“, то следва да се приеме (през призмата на т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263), че в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в Директива 2008/48 разходи. Ето защо договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Този извод не се променя от изложеното в подадената в рамките на заповедното производство молба от ищеца, че не е било необходимо застрахователната премия да се включва, тъй като клиентът можел по всяко време да се откаже от нея. Подобно нещо е отразено единствено декларативно в т. III.3 от Стандартния европейски формуляр. Цялостното тълкуване на договора, на основание чл. 20 ЗЗД, води до извод, че включването на застрахователната премия е било задължително условие, без което договорът не би бил сключен. Това на първо място произтича от категоричния текст на чл. 2 от Условията към договора, според който заплащането на застрахователна премия е предвидено като задължително условие. Освен това договорът за застраховка (макар и предвиден за сключване с трето лице) е при участието като посредник именно на кредитора по договора за кредит. Видно е, че вноските за застрахователна премия са включени в погасителния план и са били приети като част от дължимите по договора суми. Изводът е, че независимо от декрарираното от кредитора в стандартния европейски формуляр, в действителност сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е поставено като задължително условие за сключване на договора за кредит при предложените условия и застрахователната премия е част от 3 общодължимата сума по договора за кредит. Самият факт, че сумата за застрахователна премия е инкорпорирана в погасителния план е достатъчен, за да се приеме, че тази сума следва да бъде включена в ГПР. Показателно е, че същата сума е част от посочената като „обща стойност на плащанията“, т.е. самият кредитор е включил като компонент на кредита както в договора, така и в погасителния план, поради което е следвало същата да бъде включена и в ГПР и за това да бъде уведомен надлежно потребителят.

Необходимо е да се отбележи и, че върховната инстанция е формирала актуална практика именно във връзка със сходни договори, сключвани със същият кредитор (с който е сключен и разглежданият в настоящото производство). В Решение № 84 от 19.03.2026г. по т.д. № 1533/2025г. по описа на I търг.отделение на ВКС е прието, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия. Както се посочи в настоящото решение (а е установено и от състава на ВКС в разглеждания пред него казус, по който е анализиран договор с абсолютно сходно съдържание като настоящия) формулировките, при които е сключен договорът за кредит водят до извод, че сключването на договора за застраховка е било задължително условие за получаване на кредита, а сумите по него не са включени в ГПР. Както е прието в съдебната практика (посоченото решение на ВКС и всички цитирани в него, с които е извършен анализ на решението на СЕС по дело С-714/22) установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. Неточното посочване на ГЛП и ГПР в договора за потребителски кредит е от значение за приложението на чл. 22 ЗПК.