Определение № 300 от 12.05.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 300 гр. Перник, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500143 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 6434/27.12.2024г., подадена от К. Г. Т., с постоянен адрес: *** срещу Разпореждане № 3509 от 20.12.2024г., постановено по гр. д. № 1142/2024г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е върната искова молба рег. № 20366/12.09.2024 г. с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от К. Г.

Т. против Районен съд – Перник и прекратено производството на основание чл. 129, ал.

3 от ГПК.

По изложени в жалбата съображения се сочи, че обжалвания съдебен акт е неправилен и недопустим, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърденията, че за редовността на исковата молба по ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. Сочи се, че е не е условие за редовност да се сочи в исковата молба кое длъжностно лице се явява причинител на вредите, за които се претендира обезщетение, доколкото отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Развиват се подробни съображения и досежно съществото на спора, като се сочи и относима съдебна практика.

Окръжен съд – Перник намира, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата се явява допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните 1 съображения:

Производството по гр. д. № 1142/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир е образувано по депозирана искова молба с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, подадена от К. Г. Т. против Районен съд – Перник.

С разпореждане от 14.10.2024 г. по гр. д. № 1142/2024 г. по описа на РС – Радомир, последният е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца какви нередовности е констатирал и е дал възможност на същия, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на РС – Радомир в размер на 10,00 лв., както и да се посочат конкретни данни – дати на образуване на производството пред съда, проведени заседания, причини за отлагане на делото, обща продължителност на производството и други обстоятелства, водещи до извода, че делото е продължило извън рамките на разумния срок. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

В срока за отстраняване на нередовностите е постъпила молба от 17.10.2024г., с която ищецът е представил молба с платежно нареждане за внесена сума в размер на 10,00 лв. за държавна такса по гр. д. № 1142/2024 г. по описа на РС – Радомир по сметка на съда. В същата молба е посочил, че не е етично да излага критика към съда във връзка с дейността му, както и че производството по делото все още е висящо, а преценката дали същото е разгледано и приключено в разумния срок, съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС е въпрос по същество, а не въпрос, свързан с редовността на исковата молба.

С разпореждане № 2825/21.10.2024г. РС – Радомир е приел, че нередовностите на молбата не са били отстранени и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал молбата на молителя и е прекратил производството по делото. Това разпореждане е било отменено с Определение № 847/22.11.2024г., постановено по в. ч. гр. д. № 631/2024г. по описа на ОС – Перник, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Разпореждане от 29.11.2024г. РС – Радомир отново е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи конкретни дати на образуване, проведени заседания, причини за отлагане на делото, обща продължителност на производството и други обстоятелства, водещи до извода, че делото е продължило извън рамките на разумния срок. На ищеца са били указани и негативните последици от неизпълнение на дадените указания.

Съобщението, ведно с препис от разпореждането, е било връчено на ищеца на 09.12.2024г., при което предоставения едноседмичен срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 17.12.2024г.

На 20.12.2024г. РС – Радомир е постановил обжалваното Разпореждане № 3509/20.12.2024г., с което е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че в предоставения срок ищецът не е изпълнил указанията на съда, респ. не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, което обуславя предпоставките на чл. 129 ал. 3 от ГПК.

При неизпълнение на дадените указания производството би подлежало на 2 прекратяване, но чрез обжалване на определението за прекратяване страната може да реализира защитата си и срещу разпореждането за оставяне на исковата молба без движение. Разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. Контролът за законосъобразността им се упражнява едновременно с проверката на правилността на определението по чл. 129, ал. 3 пр. 2 ГПК за връщане поради обусловеността му от наличието на основания за оставяне на исковата молба без движение и в този смисъл тази проверка предхожда преценката дали отстраняването на недостатъците е извършено в законоустановения срок.

В настоящия случай, с разпореждането от 29.11.2024г. районният съд е преповторил указанията, дадени с Разпореждане от 14.10.2024г., които въззивната инстанция с определението си от 22.11.2024г. е намерила за неточни и непълни. Освен това, съдът не е указал на ищеца, че въпреки депозираната молба от 17.10.2024г. и изложените в нея твърдения, не приема за изпълнени дадените указания, съответно и да изложи мотиви в тази насока и евентуално да конкретизира указанията си към ищеца.

От друга страна, при специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, причинени му от този деликт. Всички тези обстоятелства, обаче, подлежат на изследване в исковия процес и са релевантни за решаващите изводи на съда по съществото на спора, а не касаят редовността на исковата молба.

В настоящия случай, исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 1142/2024г. по описа на РС – Радомир съдържа твърдения, от които би могло да се изведе съществено съдържание за правно релевантните факти, свеждащи се до основанието на предявения иск, въпреки преобладаващата част на правния анализ (съдържащ се и в настоящата жалба). Ищецът е посочил, че е предявил претенция за неимуществена обезвреда до РС – Перник (погрешно посочено Шумен), за което на 09.09.2024г. е образувано гр. д. № 5382/2024г. по описа на РС-Перник. Твърди, че е нарушена гаранцията по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и безпристрастен съд, като е посочил, че в резултат на нарушаване на принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, като най-вече е загубил доверие в правосъдието. От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от разглеждане на делото (производството по гр. д. № 5382/2024г. по описа на РС-Перник) в размер на сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тези твърдения и изведеното от тях искане позволяват на съда да даде правна квалификация на предявения иск от една 3 страна, а от друга - да посочи фактическите рамки на спора и да разпредели доказателствената тежест между страните.

Предвид горното, настоящия съдебен състав намира дадените с Разпореждане от 29.11.2024г. указания за незаконосъобразни, което от своя страна обуславя отмяната на обжалваното разпореждане от 20.12.2024г.

С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд следва да отмени постановеното разпореждане и да върне делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3509 от 20.12.2024г., постановено по гр. д. № 1142/2024г. по описа на Районен съд – Радомир.

ВРЪЩА делото на Районен съдопроизводствените действия. съд

–

Радомир, за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4