Решение № 627 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500686 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №7797/28.03.23г., депозирана от Община Варна чрез пълномощник юрк. Бойчевски, срещу Решение № 3003/10.10.2022г., поправено с Решение № 408/09.02.2023г., постановено по гр. д. № 8152/21г. по описа на ВРС, 43-ти с-в, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на К. В. А., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „************, сумата от 8 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат от настъпил на дата 08.03.2020г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие стъпване в дупка на пътното платно на ул. „ Цар Иван Страцимир“, в близост до сграда №38, гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъден въззивника да заплати на А. сумата от 1 889,08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат от описания инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилен е изводът на ВРС за наличие на предпоставките за уважаване на иск. Сочи се, че настъпването на вредоносното събитие, механизмът и причинно-следствената връзка са останали неустановени. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомреност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, ако същото надвишава минималното такова.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К. А. чрез процесуалния й представител. Същата оспорва жалбата. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно. Излага, че жалбата е бланкетна. Твърди, че районният съд е обсъдил всички доказателства в съвкупност, поради което и правилен е извода, че претенцията е 1 доказана по основание разноски. и размер. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът К. А. излага, че на 08.03.2020 г. вървяла по ул. „Иван Страцимир“, гр. Варна, когато стъпила в дупка, паднала и счупила лявата си ръка. Сочи, че процесната дупка се намира на уличното платно, по което ищцата е вървяла, тъй като тротоарите са с изпочупени плочки и често се паркират коли върху тях. След падането ищцата е изпитала силна болка и е посетила спешния център, като първоначално ръката е била обездвижена по преценка на ортопеда. Впоследствие се оказало, че следва да бъде извършена операция. Наложило се счупената ръка да бъде оперирана, като била поставена метална плака за правилно зарастване на костта. Ръката била гипсирана, а след като гипсовата превръзка била премахната, била извършена повторна операция за отстраняване на металната плака. Оздравителният процес бил труден и продължителен. Били проведени 180 процедури по рехабилитация и физиотерапия. Според ищцата пътното платно и тротоара на улицата били в много лошо състояние, тъй като не били поддържани, като до датата на подаване на исковата молба, не били извършени каквито и да е действия по отстраняване на пътните неравности. Вследствие на инцидента ищцaта търпяла и продължавала да търпи болки, страдания и неудобства. Датата на увреждането предхождала обявяването на извънредно положение в страната, поради което посещенията в болничното заведение, а после и рехабилитационните центрове били свързани със сериозни притеснения от заразяване. Налагало се ищцата да ангажира близките си, които помагали както с ежедневните дейности, свързани с поддръжка на домакинството, на битовите и лични потребности на пострадалата, така и с транспортирането. Поради увреждането се наложило да извършва значителни разходи свързани с оздравителния процес. Предявила е обективно съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати следните суми: сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане и сума в размер на 2 452,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане, всички вреди в резултат от настъпил на дата 08.03.2021 г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие стъпване в дупка на пътното платно на ул. „Иван Страцимир“, в близост до сграда №38, гр.

Варна. Намира, че всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД са налице, като ответникът следва да понесе отговорността за причинените вреди.

В срока за отговор е депозиран такъв от Община Варна, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Намира, че не е установено неправомерно бездействие от страна на негови служители; оспорва наличие на причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Сочи, че на дата 08.03.2020 г. не е съществувала сочената от ищцата неравност, както и не е налице твърдяната от ищцата причинно-следствена връзка. Оспорва сочените вреди да са настъпили вследствие твърдяното падане. Сочи вина на ищеца за настъпване на инцидента, тъй като не е проявила нужното внимание, което следва да имат пешеходците при движението си. В случай на алтернативност моли за намаляване на присъденото обезщетение, тъй като претендираните размери са силно завишени, а и е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото 2 доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото медицински документи- епикриза, издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД – отделение по ортопедия и травматология – 2 бр.; болничен лист №Е20210892114, изд. от МЦ „Света Анна“ ЕООД; болничен лист №Е20210509709, изд. от МЦ „Света Анна“ ЕООД 20.03.21-18.04.21г.; болничен лист №Е20200058164, изд. от МБАЛ „Еврохопитал“ ООД; фактура №0000010633/18.02.2021г. изд. от „Еврохоспитал“ ООД; болнични листове - 6 броя – от 09.03.2020 г., 19.03.2020 г., 23.04.2020 г., 18.05.2020 г., 16.06.2020 г., 16.07.2020г.; амбулаторни листове от специалист по физикална и рехабилитационна медицина д-р Д. В. - 14 броя амбулаторни листове от специалист ортопедия и травматология доц.д-р М.Б. 6 броя; амбулаторен лист от специалист невролог д-р Деяна Станева; амбулаторни листове от специалист невролог д-р М.П. МЦ „Клиника нова“ се установява, че ищцата е претърпяла на 08.03.2020г. травма на лява ръка. В Спешен център при „Света Анна“ ЕООД травмата е обработена и е поставена гипсова имобилизация.

При рентгенография е установено, че фрактурата е съпроводена с разместване на костните фрагменти – обстоятелство, което налага хоспитализиране на ищцата в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, за периода 16.03 – 19.03.2020 г. и извършване на оперативна интервенция за фиксиране на фрактурата чрез поставяне на метални импланти. След проведената операция, на ищцата е назначено медикаментозно лечение и провеждане на физикална терапия. На 15.02.2021 г. е извършена нова операция на лявата ръка на К. А. – за отстраняване на поставената метална плака.

По делото е изготвена СМЕ, от заключението по която се установява, че на ищцата е поставена диагноза –счупване на лявата лъчева кост на типично място. Счупването е в областта на гривнената става- вътреставно счупване. Сочи се, че е лекувано оперативно поради незадължане в гипсовата превръзка правилно положение на костните фрагменти.

Вещото лице излага, че лечението е завършило с оздравяване- костта е срастнала, метала е отстранен, ставите на ръката са раздвижени. Посочено е и, че възстановяването е продължително по-продължително време поради забавянето на оперативната интервенция.

Вещото лице твърди, че ръката е вече е възстановена, но е останало слабо ограничено свиване към гърба на ръката, въпреки че същото не нарушава функционалността й. В съдебно заседание е уточнило, че на практика възстановяването на движенията на ръката възлиза на 60%. Уточнило е, че макар и възстановяването да е завършило, то е възможно получаване на болки в гривнената става при физическо натоварване поради наличие на фрактурни линии, проникващи в ставата.

По делото са представени доказателства за извършени от ищцата разноски, свързани с нейното лечение – фактура №0000010633/18.02.2021 г. за сумата от 111 ,60 лв., издадена от „Еврохоспитал“ ООД; фактура № 0000008815/19.03.2020 г. , издадена от „Еврохоспитал“ ООД, за сумата от 1517,40 лева; фактура №0000000026/28.07.2020 г., издадена от „Физио Спорт“ ЕООД, за сумата от 90 лева, множество касови бонове за заплатена потребителска такса, рецепти и фискални бонове, издадени от аптеки за закупени лекарствени средства.

Видно от представените по делото писмени доказателства - трудов договор №009/18.07.2017 г.; допълнително споразумение от 02.01.2020 г. към трудов договор №009/18.07.2017 г. и допълнително споразумение от 05.01.2018 г. към трудов договор №009/18.07.2017 г., към датата на инцидента, ищцата се е намирала в трудово правоотношение.

По делото е изготвена СТЕ, от заключението по която се установява, че не е извършван ремонт на отрязъка от ул. „Цар Иван Страцимир“, където се е случил инцидентът. Вещото лице е посочило, че независимо от приложение №4А към Бюджет 2021 г. на Община Варна, от което се установява, че за ремонт на ул. „Цар Иван Страцимир“ е предвидена сума в размер на 130000 лева, такъв ремонт не извършен и дори не е започнал към датата на огледа- август 2022г. При огледа вещото лице е установило в участъка на ул.

3

„Цар Иван Страцимир“ 35-48 наличието на разрушена асфалтова настилка с размери 114/76 см., с дълбочина до 13см. Под асфалтовото покритие е наблюдаван разкрит пласт трошен камък със зърнометрия 0-63 мм. Вещото лице е посочило, че дупката не е нова. Сочи че и настилката по тротоарите е компрометирана с липсващи плочи, нарушени цялост и равност.

По делото са събрани и гласни доказателства, от които се установява следното:

От показанията си св. Никола Георгиев Николов се установява, че същият живее в съседство на ищцата и нейния съпруг, познава я и семейства им са в много добри отношения. Обяснява, че на датата на инцидента той и съпругата му били в дома си, като чакали дъщеря им, която щяла да им гостува. През прозореца видял ищцата и повикал съпругата си за да могат двамата да когато излизала от дома си. Св. Николов видял как ищцата стъпила в дупка на пътното платно, която се намирала на 2 м от дома му и паднала назад. Свидетелят и съпругата му веднага се затичали към пострадалата и я вдигнали.

Последната изпитвала силна болка, като насочила вниманието им към едната си ръка, поради което се наложило съпругата на свидетеля да я обездвижи. Според св. Николов дупката била голяма и била дълбока около една педя. Заемала около половината от свободната част на пътното платно, тъй като голяма част от същото било заето от спрели и паркирали автомобили. В участъка от улицата, където възникнал инцидентът имало общо около седем – осем дупки, които не били ремонтирани от над десет години. Случвало се в тези дупки да падат и деца. Бордюрите и тротоарите също не били в добро състояние.

Заявява, че ищцата изпитвала болки и неудобства вследствие на травмата, в продължение на дълъг период от време – над година и половина. След като била извършена операция за отстраняване на плаката, ищцата продължила да изпитва силни болки, не можела да си служи нормално с нея дълго време. Сочи, че тя му била споделяла, че заради болките в ръката не можела да се грижи за внучето си, когато то ѝ гостувало.

От показанията на свидетеля Хр.К.Ат. се установява, че на 08.03.2020 г., когато излизала от дома им, съпругата му решила да поздрави съседите им, с които били близки.