Решение № 1763 от 11.11.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

1763 Година 11.11.2021 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас,

ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

2.Димитър

ГАЛЬОВ

Секретаря

К. Л.

Прокурор

Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2194 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Фернандо Еф 50“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Ветрен“, ул.„Околчица“ 1А, представлявано от управителя М.С.срещу решение № 388/23.07.2021г. постановено по н.а.х.д. № 2357/2021г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Счита, че отговорността на дружеството е ангажирана неправомерно, тъй като не са налице елементите на трудово правоотношение. Иска се отмяна на съдебно решение и измененото наказателно постановление. В съдебно заседание поддържа жалбата, на сочените в нея основания.

Ответникът – Дирекция

„Инспекция по труда” Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд

Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение

Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0003526/26.04.2021г., издадено от директора на Дирекция “ИТ“ Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция, в размер на 2500 лева, като съдът е изменил нейния размер на 1 500 лева и е потвърдил наказателното постановление (НП) в останалата му част. Прието е, че при реализиране на отговорността на дружеството, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, поради което правомерно е ангажирана отговорността на работодателя, за неспазване на трудовото законодателство. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, а относно размера на наложената имуществена санкция съдът е счел, че същата следва да бъде намалена до минималния, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника преди постъпването му на работа, като нормата на чл.62, ал.1 от КТ поставя изискването за форма, а именно, трудовият договор следва да се сключи в писмена форма. Съответно в нормата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено че работодател, който наруши разпоредбите на чл.

61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че Е.С. е предоставял работна сила в полза на „Фернандо

Еф 50“ ЕООД, съответно че дружеството е нарушило изискванията на чл.62, ал.1 от КТ да сключи писмен трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа, като изводите на наказващия орган в този смисъл почиват на предположения.

Наличието на трудово правоотношение не се установява от представената справка по чл.402 от КТ, доколкото в нея Е.С. сочи, че се намира в проверявания обект – пакетажен цех кв.Ветрен, Минерални бани, тъй като е упълномощено лице. От тази справка не се установява лицето да е предоставяло труд в полза на дружеството, съответно да се е намирало в трудово правоотношение с него, тъй като не са посочени и не се установяват съществени елементи на всяко едно трудово правоотношение, а именно – работно време, /посочено е, че лицето е в обекта, когато е необходимо/, трудово възнаграждение /отбелязано е, че не получава такива средства по собствено желание/, почивни дни и почивки. Причините да не са попълнени част от данните по справката може да се дължи не само на неправомерно поведение, но и на липсата на такива.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили проверката на място, се установява, че на 05.02.2021г. С. е престирал труд – извършвал трудова дейност в обект – цех за малограмажен препакетаж, находящ се в гр.Бургас, кв.Ветрен, Минерални бани – кръгово кръстовище, без да има сключен трудов договор, в надлежната писмена форма.

Показанията на актосъставителя В. дадени пред районния съд сочат, че по време на извършване на проверката обектът е бил заключен, като към момента на влизането машините не са работили и не са констатирали реален производствен процес. Това, че машините са били включени в електрическата мрежа е крайно недостатъчно обстоятелство, за да се приеме, че те са работили в този ден и лицето е било ангажирано по някакъв начин в производствения процес. Действително, възможно е поради дългото време, през което контролните органи са се опитвали да влязат в обекта /около час/, присъстващите вътре да са преустановили работа, в каквато насока прави предположение актосъставителя, но наказателното постановление не може и не следва да почива на предположения. Ето защо и доколкото не са налице преки и непосредствени възприятия С.да е установен да упражнява работна функция и да престира труд в производствения процес, не може да се приеме, че лицето е работник на дружеството. В този смисъл, следва да се има в предвид и че в момента на проверката в цеха се е намирала и В.Б.С., за която не се спори, че е работила в дружеството като машинен оператор, поради което дори и машините да са работили при пристигането на проверяващите органи, съществува възможност тя да е работила на машините, а не друго лице.

В тежест на административнонаказващия орган е да изследва и установи по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на състава на нарушението.

Съответно в хода на съдебното обжалване той следва да извърши пълно и категорично доказване, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено от дружеството, посочено като нарушител, което в случая не е сторено. Ето защо, следва да се приеме, че са налице единствено твърдения за наличието на трудово правоотношение между Е.С. и „Фернандо Еф 50“ ЕООД, които не са подкрепени от събраните в хода на производството доказателства и неправилно, с издаденото наказателно постановление, е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание, чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от АПК, във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 388/23.07.2021г. постановено по н.а.х.д. № 2357/ 2021г. на Районен съд Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №

02-0003526/26.04.2021г. издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Бургас.

ОСЪЖДА

Дирекция “Инспекция по труда“

Бургас да заплати в полза на „Фернандо Еф 50“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Ветрен“, ул.„Околчица“ 1А, разноски по делото в размер на 300,00 лева (триста лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.