Решение № 3441 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3441 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241100505888 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Г. Б. - А. - длъжник по изп.д. № 20188560400206, в която се твърди, че на 28.03.2024 г. жалбоподателят получил съобщение за наложен запор върху вземания от трети лица за събиране на сумата от 683,31 лв. Длъжникът поддържа, че нямал задължения по изпълнителното дело, тъй като същите били погасени чрез плащане, поради което обжалва горепосоченото изпълнително действие. Допълва, че ако сумата, посочена в запорното съобщение, включвала такси и разноски по изпълнението, обжалва и тях, без да сочи конкретни възражения срещу дължимостта им.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за недопустима, тъй като не бил постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело, а относно разноските – поради просрочие. По същество твърди, че в хода на изпълнението било сключено споразумение за разсрочване, но същото не било надлежно изпълнено и поради това принудителното изпълнение продължило за остатъчния размер на вземанията, посочен в отговора на жалбата.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че позоваването на погасяване на задължението е недопустимо, а относно разноските – че срокът за обжалване на част от тях е изтекъл. По отношение на разноските, за чието обжалване срокът не бил пропуснат, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като посочва основанието и размера на всяка от таксите, начислени за сметка на длъжника.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20188560400206 е образувано въз основа на 1 изпълнителен лист от 22.05.2017 г., издаден по г.д. № 14860/2015 г. на СРС, 76 състав, срещу А.К.А. и Р. Б. за разделно събиране от длъжниците на част от вземанията по листа, а именно: 228,76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 05.2012 г. - 04.2014 г., и законна лихва върху нея от 1,34 лв. На 28.03.2024 г. на Р. Б. е връчено съобщение за наложен запор върху вземанията й от трети лица, в което като дължима е посочена сума в общ размер от 683,31 лв.

От съдържанието на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, може да се заключи, че длъжникът обжалва действието по налагане на запор, за което е уведомен с горепосоченото съобщение. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК насочването на изпълнението, каквото съставлява и налагането на запора, по принцип е обжалваемо действие, но за да бъде отменено то, е необходимо да се установи, че изпълнителното действие е насочено към несеквестируемо имущество.

В настоящия случай длъжникът не твърди несеквируемост на вземанията, към които е насочено изпълнението чрез наложения запор, а обосновава незаконосъобразността му с твърдение за погасяване на дълга.

Този факт обаче, дори да е установен, не би могъл да се съобрази в производството по обжалване на наложения запор. Ако вземането е погасено чрез плащане, длъжникът може да поиска приключване на изпълнителното производство, съответно да обжалва отказа за това на основание чл. 435, ал. 1, т. 6, пр. 3 ГПК, а ако спрямо вземането е осъществен погасителен способ, непредвиден като основание за прекратяване на изпълнението, длъжникът следва да се защити чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК.

Поради това жалбата срещу насочването на изпълнението към вземания на длъжника от трети лица следва да се остави без уважение. Длъжникът е формулирал и второ евентуално искане към съда – да отмени начислените такси и разноски, ако такива са включени в сумата, посочена в запорното съобщение, но условието, под което съдът е сезиран, не е налице съобщението за наложен запор, чието изпращане е част от процедурата по насочване на изпълнението към имущество на длъжника, не е акт по разноските и не индивидуализира същите. Срещу разноските защитата на длъжника може да се осъществи след съобщаване от съдебния изпълнител на изричния акт, с който те се определят (сметка, постановление, покана за доброволно изпълнение или друго), и доколкото в настоящия случай за част от тези разноски уведомяване няма (няма данни за връчване на сметките, изготвяни от съдебния изпълнител), длъжникът ще може да обжалва същите след изричното им съобщаване чрез посочване на основанието и размера , което се дължи от съдебния изпълнител преди предприемане на действия по принудителното им събиране.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Г. Б. - А. - длъжник по изп.д.

№ 20188560400206 по описа на ЧСИ Б.Б. рег. № 856, срещу насочването на изпълнението към вземания на длъжника от трети лица съгласно съобщение за наложен запор изх. № 7586/12.03.2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3