Определение № 30 от 05.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 05.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102521 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл. 140, ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Б. П. Н. с ЕГН:********** и М.Х. Н. с ЕГН:**********, двамата с постоянен и настоящ адрес гр.Варна, ***, ет. 7, ап. 32, действащи чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. И.А., от АК – Варна и съдебен адрес Варна, *** ПРОТИВ Ж. Д. ИВ. с

ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост", бл. 116, вх. 7, ет. 2, ап. 27, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В исковата молба ищците твърдят, че против тях е образувано изп. дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Надя Денчева, рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд въз основа на молба Вх. № 8483/17.06.2019 год. от ответника по делото.

Към молбата е приложен Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, с който ищците Б. П. Н., ЕГН ********** и съпругата му М.Х. Н., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на ответника Ж. Д. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост", бл.

116, вх. 7, ет. 2, ап. 27 сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит, обективиран в н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10, том 2, рег.

№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски, представляващи д.т. в размер на 1 200 1

(хиляда и двеста) лева и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение.

По същия изпълнителен лист само ищеца Б. П. Н. е осъден да заплати на ответника Ж. Д. ИВ. сумата в размер на 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева по договор за паричен заем от 15.01.2008 год. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда 14.04.2008 г.

Действие по принудително изпълнение за събиране на вземането е предприето с молба вх. № 8483/17.06.2019 год.

Към датата на образуването на изпълнителното производство /17.06.2019 год./ са изминали повече от 10 (десет) години от установяване изискуемостта на вземането чрез определянето му като безспорно по основание и размер.

Ищците твърдят, че поради настъпила погасителна давност правото да се иска принудително събиране на вземането е погасено.

УВАЖАЕМИ ОКРЪЖЕН СЪДИЯ,

С исковата молба ищците са заявили петитум, с който молят съда да постанови решение, с което:

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и М.Х. Н. от една страна и Ж. Д. ИВ. от друга, по иска на Б. П. Н. и М.Х. Н. против Ж.

Д. ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищците Б. П. Н. и М.Х. Н. в условията на солидарност, за сумата от 32 000 (тридесет и две хиляди) лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит, обективиран в н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10, том 2, рег.

№ 4502, дело 210 от 05.04.2006 год. до окончателното изплащане на вземането, удостоверено в Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Надя Денчева, рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд, на основание чл. 439 ГПК ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и Ж. Д.

ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищеца Б. П. Н. за сумата за 2 сумата от 28 000 (двадесет и осем хиляди) лева, договор за паричен заем от 15.01.2008 год. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от подаването на молбата в съда - 14.04.2008 год., удостоверено в Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО

ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Надя Денчева, рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд, на основание чл. 439 ГПК.

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. П. Н. и М.Х. Н. от една страна и Ж. Д. ИВ. от друга, по иска на Б. П. Н. и М.Х. Н. против Ж.

Д. ИВ., че вземането на ответника Ж. Д. ИВ. към ищците Б. П. Н. и М.Х. Н. в условията на солидарност, за сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, разноски, представляващи внесена държавна такса и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение, по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, удостоверено в Изпълнителен лист издаден въз основа на Заповед № 82/17.04.2008 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ (чл. 417 от ГПК), издадена по ч.гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ВРС, г.о., VII състав, Е ПОГАСЕНО ДАВНОСТ и НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, по образувано изпълнително дело № 20198070400319 по описа на ЧСИ Надя Денчева, рег. № 807 на КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд, на основание чл. 439 ГПК.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Ж. Д. ИВ. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.

Твърди, че предявени иск е недопустим, тъй като е предявен установителен, а не конститутивен иск.

Оспорват иска по неговата основателност.

Не се спори от ответника, че в негова полза е издаден изпълнителен лист от 17.04.2008 год., по гр.дело № 2739/2008г., по описа ВРС.

За събиране на вземането си по изпълнителния лист ищеца е образувал 3 изпълнително дело № 20088070400122 , по описа на ЧСИ Надежда Денчева , рег.№ 807 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд Варна.

Ищеца твърди, че на основание чл. 115ж от ЗЗД, давността спира да тече докато трае съдебният процес, което правило е приложимо и относно изпълнителното дело.

Ищеца твърди, че изпълнително дело № 20088070400122 е прекратено с постановление на ЧСИ Надежда Денчева на 22.05.2019 год., на 04.06.2019г. е образувано изпълнително дело № 20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева по молба на ответника на основание същия изпълнителен лист при.

В отговора ищеца твърди, че не е изтекъл петгодишен срок, в който той да е бездействал и това да е довело до погасяване на субективното му право на принудително изпълнение.

Моли съда да изиска от ЧСИ Надежда Денчева рег.№ 807 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Варна , изпълнително дело № 20088070400122.

След като се запозна със становищата на страните съдът намира следното:

По отношение на възражението по допустимостта на иска.

Предявения иск е допустим.

Предявения иск е установителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ГПК иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените от закона случаи.

Според изричния текст на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а ал. 2 на същата разпоредба определя, че иска на длъжника може да се позове само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищците притежават качеството

4 длъжник по цитираното изпълнителното производство, а ответника качеството на взискател. В този смисъл ищците са активно легитимирани да предявят иска, а ответника е пасивно легитимиран да отговаря по него.

В случая ищците, позовавайки се на чл. 439 от ГПК оспорват чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Закона предвижда в чл.439 от ГПК иск, с който съдът да признае за установено че правото на ответника на принудително изпълнение е погасено с изтичане на общата петгодишна давност и поради тази причина, той не притежава право да се удовлетвори принудително.

В този смисъл предявения установителен иск е допустим.

Предявения иск е с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.

С този иск, ищците в качеството на длъжници по изпълнително дело, се домогват да отрекат със сила на присъдено нещо в отношение с ответника в качеството му на кредитор и взискател спрямо ищците, правото му на принудително изпълнение,поради причина, че е погасено по давност тъй като не е упражнено в продължение на повече от пет години.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2013 год. на ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с само с мерки за принудително изпълнение каквито са налагането на запор или възбрана върху този обект.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год. на ОСГТК : „Когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.

330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.".

Настоящия състав приема, че в конкретния случай до постановяването на тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г од. в отношенията 5 между страните са валидни постановките на ППВС № 3/80 год.

След 26.06.2016 год., когато е прието ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отношенията на страните следва да прилагат постановките на ТР №2/2013 год., при което, ако взискателя не е поискал извършването на валидно изпълнително действие в продължение на 5 години, то правото на принудително изпълнение на взискателя се погасява

В тежест на ищците съдът възложи да докаже със всички допустими доказателствени средства да докаже въведените от ищците в исковата молба твърдения, че от последното валидно изпълнително действие, по изпълнително делото № 20088070400122 и изпълнително дело №

20198070400319 на ЧСИ Надежда Денчева с рег.№ 807 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Варна до предприемане на ново валидно изпълнително действие са изтекли повече от пет години.

В тежест на ответниците, съдът възлага да установят, въведените възражения, с които оспорват иска.

Съдът намира, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими и допустими към предмета на спора, поради което искането за прилагането им следва да бъде уважено, на основание чл.140, ал.2 от ГПК.