Решение № 215 от 13.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова

Членове:

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100507699 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на О. С. ХИРСТОВ и Ю. И. Х. срещу решение от 22.03.2021г. постановено по гр.д. № 65171/2020г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, в частта, с което:

- е признато за установено спрямо тях по чл.422 от ГПК, че дължат на „Т.С.“ЕАД, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1320,00 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 30.04.2019г. за топлоснабден имот,находящ се в гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, при условията на разделност по ½ част;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 186,09 лв. , представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1320,00 лв. за периода 15.09.2018г. -06.10.2020г.; и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 50161/2020г. по описа на СРС, 76 състав.

-са осъдени да заплатят на „Т.С.“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото, както и по заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочат, че 1 първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че страните са „потребители на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочват, че е налице неяснота както относно абонатния номер на обекта, така и по отношение на това, което лице се води титуляр на същия, вкл. и от представените от ищеца писмени документи.

Поддържат направените оспорвания на списък на етажните съсобственици, както и протоколите от общите събрания и взетите на тях решения.

Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която е осъден да заплати на ищеца разноски, да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Т.С.“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава такъв.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението не е обжалвано от ответниците в частта, с което:

- е отхвърлен иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за разликата над 1320,00 лв. до пълния предявен размер от 1328,55 лв. и в която част решението е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

В срока по чл.131 ГПК ответниците изрично са оспорили твърдението в исковата молба, че имат качеството на „потребители на топлинна енергия“ като собственици или ползватели.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.

2

42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По делото ищецът е представил писмени документи – списък на живущите в апартаментите в сграда на ул.******* от 06.11.1984г., видно от който по № 11 ответникът О. С. Х. е положил саморъчно подпис, като живущ в *******. Цитираният протокол е оспорен от ответниците като надлежно приложение към протокол от общо събрание на етажните съсобственици, като се твърди неяснота относно момент на полагане на подписите и дали е във връзка с надлежно проведено общо събрание.

Посочените аргументи биха имали отношение при съдебно оспорване на решение на общо събрание, но не и в настоящото производство, тъй като:

-не са ангажирани доказателства, че конкретно решение взето на общо събрание е атакувано по съответния ред и отменени – по реда на ПУРНЕС /отм/ сета ЗУЕС, като оспорване незаконосъобразността им в настоящото производство е заобикаляне на закона и злоупотреба с права и е недопустимо /както отменения ПЕРНС, така и ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС/ респ.чл.13-15 от ПУРНЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на нарочния иск, лимитиран във времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на 3 последния, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно е дали са допуснати цитирани процесуални нарушения във връзка със свикване и взимане по същество на решенията, като е недопустимо последващ инцидентен съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото производство /в подкрепа на изложеното - решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС/;

-извън хипотезата, че процесния списък на живущите в съответната жилищна сграда е част –приложение към протокол на ОС на ЕС, същият съставлява частен писмен документи, носещ изявление на частно-правни субекти вкл- и ответника О. С.

Х., като същия не е оспорил автентичността на подписа си, поради което и неговото изявление има спрямо същия материална доказателствена сила, която не е разколебана по съответния ред в настоящото производство. Същата доказателствена стойност има и приложения на л.23 от първоиннстанционното производство списък на етажните собственици към протокол от ОС от 23.09.2002г. , в който са обективирани взети от ОС на ЕС решения за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с третото лице помагач и упълномощаване на лице, което да сключи договора от иметона ЕС. Както беше посочено в горното изложение, по отношение на решението на ЕС не може да се извършва инцидентен контрол за законосъобразност, поради което същото обвързва етажните собственици вкл. и техните правоприемници.

Към списъка към протокола, който е изготвен саморъчно, относно ответника О. Х. като собственик на ******* саморъчно е удостоверил този факти и е изписал абонатния си номер № 241895, както и броя радиатори, разпределители и вид на плащане.

По делото е представено и удостоверение от СО – л.16 от първоинстанционното производство, видно от което в т.4 е посочено, че с договор за покупко-продажба от 23.05.1991г. издаден въз основа на заповед № ДИ-03342/91/20.05.1991г. *******, находящ се в ж.к. *******, вх.А, ет.12, е продаден на Ю.

И. Х. и О. С. Х.. В тази връзка, е важно да се направи уточнението, че представената справка от имотна партида на името на Ю. И. Х. за периода 01.01.2010г. – 08.02.2021г., доколкото същата съдържа вписани актове относно действия по отношение на недвижими имоти именно в посочения период, като не съдържа данни за такива преди 2010г. и до 2000г., а във всички случаи обективно няма как да съдържа данни за сделки и вписвания относно недвижими имоти преди 2000г., доколкото тогава влиза в сила ЗКИР, който предвижда създаване на имотните партиди вкл. и по имена на лицата, като фактическото и техническо изпълнение стартира едва 4 години по – късно и което не включва цифрово набиране и подреждане на съществуващата информация по книгите за вписване и подреждане на актовете до този момент. Горното издва и в подкрепа на извода, че данни за собствеността на процесния имот не съществува по партидата на ответниците, тъй като както посочва удостоверението от СО придобиването и съответно вписването е през 1991г, като по аргумент на противното и по – силното основание, такива данни биха съществували само ако ответниците са извършвали разпоредителни сделки с имота след 2000г., за каквито няма вписвания и отбелязвания.

Не е налице и неяснота относно местоположението на процесния топлоснадбен обект, съответно неяснота относно обстоятелството на кой обект с кой абонатен номер ответниците са клиенти и потребители. Това е така, тъй като ******* – процесния, в част от документите е посочван като сграда в ж.к. *******4, вх.А, а в други – ул.******* което е посочване на един и същ административен адрес – *******, се намира в гр. София, ж.к. ******* Наличието на техническа грешка в партидата и 4 извлеченията издавани от третото лице помагач чрез размяна на бащино и фамилно име на ответника, е несъмнено техническа грешка и ирелевантно, дококото основния индивидуализиращ белег ЕГН съвпада, а и от всички останали доказателства, е несъмнено, че лицето е именно ответника О. С. Х. с ЕГН: **********.

На следващо място, съдът споделя довода на ответниците във въззивната жалба, че абонатния номер не е инвидидуализация относно правото на собственост и съответно потребителя, чийто титуляр е записан, но е индиция, която следва да бъде преценявана с оглед всички събрани по делото доказателства. В тази връзка, несъмнено от заключението по СТЕ се установява, че ответниците са титуляри на абонатен № № 241895, какъвто е посочен от О. Х. като такъв в списък от 2002г. – л.23 от първоинстанционното дело, както и в исковата молба и в справките от третото лице помагач, като съществуването на предходен номер с други цифри и ирелевантно, доколкото несъмнено същия абонатен номер отговаря на ******* в гр. София, ж.к.