Решение № 1246 от 18.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав В. при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав В. Търговско дело №

20241100900001 по описа за 2024 година

С исковата молба „Г.Е.“ ООД, ЕИК **** предявява срещу „Г.“ ООД (н), ЕИК **** и П. Т. Т. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.694 от ТЗ за признаване за установено, че П. Т. Т. с ЕГН ********** не е кредитор на „Г.“ ООД (н), ЕИК **** по вземане за възнаграждение съгласно договор за възлагане на управлението от 01.09.2016 г. в размер на сумата 22 381, 04 лв. и по вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 8 232,62 лв. и за законна лихва върху главницата.

Ищецът оспорва вземанията на кредитора П. Т. Т. с възражения, че те не съществуват, защото не са уговорени с договора за възлагане на управлението, евентуално, че не ги установява, евентуално са погасени по давност, евентуално са погасени чрез плащане преди образуване на производството по несъстоятелност.

Ответниците не депозират отговор на предявените искове.

Синдикът не взема отношение по исковете.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на страните намира следното:

По предявените отрицателни установителни искове в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, от които извлича правния си интерес от оспорването на вземанията на ответника П. Т., а именно, че е кредитор в производството по несъстоятелност, че вземането на ответника Т.а е включено в списъка на приетите вземания, срещу който е подал възражение, което е оставено без уважение, евентуално правопогасяващото си възражение за плащане. В тежест на ответниците е да докажат пораждането на вземанията за главница, изпадането на ответното дружество в забава по отношение на неговото плащане; факти и 1 обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От представените към исковата молба доказателства се установява, че с Решение № 261385 от 08.10.2021г. постановено по дело № 1994/2020г по описа на СГС, ТО, 14-ти състав спрямо „Г.“ ООД (н), ЕИК **** е открито производство по несъстоятелност.

В производството по несъстоятелност е изготвен от синдика и обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ, в който са включени вземанията на П. Т.

Т. с ЕГН ********** от „Г.“ ООД (н), ЕИК **** за възнаграждение съгласно договор за възлагане на управлението от 01.09.2016 г. в размер на сумата 22 381, 04 лв. и за мораторна лихва в размер на сумата от 8 232,62 лв. и за законна лихва върху главницата до окончателното плащане.

В тази част списък е оспорен от ищеца „Г.Е.“ ООД, ЕИК ****, чието възражение вх.

№ 268636 / 14.02.2022 г. е оставено без уважение с Определение №266409/14.12.2023 г. постановено по т. д. № 1994/20 по описа на Софийски градски съд, VI-14 състав обявено в Търговския регистър на 15.12.2023г с вписване № 20231215155359.

Ответниците не доказват сключването на оспорения с исковете договор за възлагане на управлението, не доказват и вземане на решение на ОС на съдружниците на „Г.“ ООД (н), ЕИК **** по чл.137 ал.1 т.5 предл. второ от ТЗ. Следователно и настоящия състав не може да приеме, че е налице валидно възникнало и съществуващо мандатно правоотношение между „Г.“ ООД (н), ЕИК **** и П. Т. Т. с ЕГН **********. Не са доказани основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, съответно условията, при които то се изплаща, респ. дали последните са осъществени. Не се установява и точното изпълнението на договора от страна на управителя. Само за пълнота следва да се посочи и че е трудно да се приеме, че договорът (ако такъв е сключен) е изпълняван точно, тъй като неплатежоспособността на ответното дружество е последица от поведението на управителя, който единствен носи отговорността, за неизпълнението на поетите договорни задължение към неговите кредитори. След като управителя е в пълно неизпълнение на договора за възлагане на управлението, той не следва да получи и уговореното за управлението възнаграждение.

По изложените съображения исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважение.

По разноските.

С оглед изхода на делото право на разноски има само ищеца. Последният не доказва направата на такива, поради което и съдът не му ги присъжда.

Ответниците следва да се осъдят да заплатят поравно държавната такса за производството в размер на 306,14 лева.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Г.Е.“ ООД, ЕИК ****, че П. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. **** не е кредитор на „Г.“ ООД (н), ЕИК **** по вземане за възнаграждение съгласно договор за възлагане на управлението от 01.09.2016 г. в размер на сумата 22 381, 04 лв., ведно със законна лихва върху главницата до окончателното плащане и по вземане за мораторна лихва в размер на сумата от 8 232,62 лв.

ОСЪЖДА „Г.“ ООД (н), ЕИК **** и П. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. **** да заплатят по равно на Софийски градски съд на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ държавна такса в размер на 306,14 лева.

Решението е постановено с участието на синдика на „Г.“ ООД (н), ЕИК ****.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3