Решение № 301 от 25.03.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Перник, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Даниела Т. А. като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20211720103981 по описа за 2021 година

Ищцата Б. В. Л. е предявила срещу ответника „Тибора” ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на наложеното й наказание дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за заплащане на парично обезщетение за периода от 03.06.2021 г. до 03.12.2021 г. в размер на 3900 лв., през които не е полагала труд по трудово правоотношение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3) за заплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2021г. в размер на 7 дни за 2021 г. в размер на 224 лв; 4) за заплащане на трудово възнаграждение за м. май 2021 г. в размер на 650 лв.; 5) и за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка в такова по чл. 326 КТ.

В исковата молба, уточнена с молба от 02.11.21г., ищцата твърди, че е работила при ответника на длъжност „****“, като трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 001/01.06.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа, че налагането на дисциплинарното наказание “уволнение” е незаконосъобразно, тъй като не е извършила визираните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Същевременно не било изпълнено изискването на чл. 193 КТ – не били поискани обяснения от нея преди налагане на наказанието. Сочи, че не й е заплатено претендираното възнаграждение за месец май 2021г, както и обезщетение за неизползван отпуск. Ищцата подала писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на 07.05.2021 г., поради което същото било прекратено с изтичането на предизвестие на осн. чл. 326 КТ.

1

Ответникът, в дадения му едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложените съображения и поддържа, че ищецът е извършил описаните в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, както и че при налагане на наказанието са спазени изискванията на КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор от 02.02.2021 г. се установява, че между тях е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецата е изпълнявала длъжността “****“, с месторабота фаст фууд „Аморе“, при осемчасов работен ден, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лв.

Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 01/01.06.2021 г. на управителя на „Тибора” ЕООД на 03.6.2021 г., когато заповедта е била връчена на ищцата, удостоверено с подписа й – арг. чл. 195, ал. 3 от КТ. В заповедта е посочено, че е издадена на основание чл. 188, т. 3 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т.2, 4 и т. 7 от КТ, с която на ищцата е било наложено дисциплинарното наказание "уволнение”, като е отразено, че е извършила следните нарушения на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, неявяване на два последователни дни на работа /30.05.21г.и 31.05.21г. / подстрекателство на колеги за прекратяване на трудовите правоотношение без предивестие/.

Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 01.06.2021г. до 30.11.21 г. е в размер на 3811,55. Същото е определено на база пълен отработен брой дни 22 за м. април. Обезщетението по чл. 224 КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 206,82 лв. Брутното трудово възнаграждение за м. май 2021г. е в размер на 627, 06 лв. Изчисленото БТВ за м. 05.21 г . без два работни дни е в размер на 550, 58 лв.

По делото е представен костативен протокол от 01.06.2021г. за явяване на Б. В. Л. на същата дата в офиса на „Веми Консулт“ ЕООД. В портокола е отразено, че от лицето са поискани обяснения за демонстративно напускане на работа на 28.05.21г., задено с лицата В.В.М. и В.Б.Д. по начин, който може да се окачестви като злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, също и за това защо работникът не се е явил на работа на 30.05 и 31.05.2021г., както е по график. Отразено е, че лицето не е дало обяснения и че е отказало да подпише ведомостите за заплати за м. 02,03,04.05.2021г..

Протоколът е подписан от управителя и свидетилите Т.Б.Т. и В.А.М..

Представени са констативни протоколи за неявяване на работа на ищцата на 30.05.21 г.и 31.05.21 г., посписани от управителя В.Т., в които като свидетел е посочена Т.Б.Т..

Представена е молба от 07.05.2021г. от ищцата, адресирана до ответното дружество 2 за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. 325, ол.1 КТ, считано от 07.06.21 г. В случай на неприемане на предложението, същата да се счита за едномесечно предизвестие на осн. 326, ал. 1 КТ.

Представено е трудово досие на ищцата, съдържащо част от представени вече по делото документи - трудов договор и заповед за прекратяване. Ищцовата страна е оспорила съдържащите се в него молба за назначаване, справки за приети и отхвърлени уведомления, присъствени форми, графици на работа, заповед за сумарно изчисляване.

Доколкото е ясно и безспорно между страните кога е възникнало трудовото правоотношение и кога е връчена процесната заповед, то безпредметно е направеното оспорване на молба за назначаване и справки за приети и отхвърлени уведомления за сключване и прекратяване на трудов договор. Последните имат отношение към отношенията на работодателя с осигурителния орган, но не рефлектират върху предмета на настоящия спор. Оспорени са представените присъствени форми и графици на работа. Тези документи, както и представените констативни протоколи не носят подписа на ищцата, поради което не се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.Констативните протоколи и отчетната форма са свидетелстващи документи, които удостоверяват осъществи ли се в действителността факти. Тъй като не представляват официални документи, не се позват с обвързваща съда материална доказателствена сила и удостоверените факти подлежат на доказване с всички доказателствени средства.

Достоверността им се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото. При оспорването им от страна на уволнения работник, работодателят трябва да докаже отразените обстоятелствата с всички допустими доказателствени средства, в т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са ги подписали. /решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2014 г., на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС/. Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му. Именно за това, че частните документи, когато не носят подписа на страната, която ги оспорва, не се ползват с обвързваща съда сила оспорването им не се развива по реда на чл. 193 ГПК.

В случая ответното дружество ангажира гласни доказателства за установяване на отразеното в представените констативни протоколи, които установиха осъществяването на отразените в тях факти.

От показанията на свидетелката А.М.Х.К., която също е работила в процесния обект се установява, че графикът за работа се съставя от служителите, а управлението на търговския обект се осъществявало от Т.Б., която през деня била там. Свидетелката напуснала работа през средата на май месец, защото повече не й се работело там, но продължавала да посещава обекта. Свидетелката първо казва, че на ищцата Б. й било казано на 28.05. да не се явява на 30.05. и 31.05, а на 30.05 да отиде да си вземе документите, че 3 били заедно когато й било съобщето това, като после уточнява, че преразказва казаното й от Б., като не е присъстава лично на такъв разговор. Посочва, че на 30.05. и на 31.05. обектът не е работил, като предполага, че защото нямало персонал.

Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта относно организацията на работния процес в търговския обект и затова че на посочените две дати обектът не е функционирал, тъй като се подкрепят от останалите доказателства. В частта относно това, че Т.Б. е заявила на ищцата да не се явява на работа на посочените дати показанията не пресъздават лични впечатления, а са преразказ на казаното й от ищцата, поради което не са от естество да установят този факт.

С показанията на свидетелката В.Д. се установяват същите факти относно организацията на работния процес - че служителите сами изготвят гафика на работа, не го подписват, че Т.Б. фактически управлява търговския обект. Свидетелката разказва, че на 28.05. тя, Б. и В. заявили, че напускат, като нямало идея и предложение за това. Причината била лошото отношение на Т.Б., която идвала всеки ден. Сочи, че Т.Б. казала на ищцата да си тръгне и да не идва на 30-ти на работа, че документите й ще бъдат готови на 31.05.

Относно датата, на която се сочи, че Т.Б. е казала на ищцата да се яви да получи докумените си има разминаване с показанията на св. А.М., която сочи като ден 30.05.. Показанията на този свидетел в останалата част съответстват на показанията на св. А.М. и В.М..

Свидетелката В.М. разказва за събития, развили се в предходните дни и развил се конфликт с Т.Б.. Разказва как възприела изказване на Б. в отговор на въпрос на Б. дали да отиде на работа на 30.-31.05, а именно да не се явява на работа. На посочените дати 30.05 и 31.05 свидетелката минала покрай кафенето, което не работело. Тази свидетелката, както и св. В.Д. заявяват, че не са присъствали на случаи, в които управителят на дружеството – майката на Т.Б. да е казвала на ищцата да не се явява на работа.

Свидетелката Т.Б.Т., разказва за проведен разговор с ищцата, В. и В. на 27.05., в който те заявили, че напускат и демонстративно си тръгнали. По график Б. е следвало да бъде на работа на 30.05. и 31.05., но не се явила. В офиса на счетоводството били поискани обяснения на ищцата, но тя отказала да даде такива, след което е изготвена уволнителната заповед, получена на 03.06. При предявяване на констативен протокол от 01.06.2021г. свидетелката заявява, че положеният подпис върху него е нейн. Уточнява, че се водят присъствени форми при отчитане на работните дни, явяването и неявяването на лицата на работа, че при съставянето на графици работниците участват активно. Посочва, че работи в Дирекция „Инспекция по труда“-Перник с работно време от 9.00 ч до 17.30 ч., като помага на своята майка в заведението. При предявяване на протоколите от 30.05 и 31.05 за неявяване на работа на ищцата, свидетелката посочва, че действително тя не се е явила на работа - в понеделник в 8.00 часа, а в неделя в 9.00 часа, когато започва работното време.

Заведението не е функционирало през тези дни, тъй като момичетата са го напуснали и не е имало персонал. Свидетелката отрича да е заявявала на 28.05. на ищцата да не се явява на работа и да отиде да получи документите си. Сочи, че ищцата устно е поканена на 01.06.21г., може би към 14-15 часа да даде обяснения. Управителят на дружеството е 4 отправил поканата и ищцата се явила в понеделник при счетоводителката В.М., а документите са й връчени на 03 юни. Показанията на този свидетел противоречат на показанията на св. В.М. относно това дали е казвала на ищцата да не ходи на работа на посочените дни. В останалата част относно организацията на работа съответства на другите показания. Неоснователно е възражението, че тъй като е държавен служител не е имало как да присъства на 31.05.21г. в търговския обект, когато е следвало да е на работа. На първо място, както свидетелката посочва, работното й време започва от 09.00 часа, а работното време в делничев ден на обекта е от 08.00 часа, в който именно час се сочи да е извършена констатацията. Същевременно свидетелките сочат, че тя е била всеки ден в обекта по принцип.