Определение № 465 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 307/2025
- Вид
- Определение № 465
- Подписан
- 18.02.2025
- В сила
- 18.02.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 200, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
- чл. 27, ал. 3 · Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 465 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500307 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Я. М., ЕГН *** от гр. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат Д. М. против Определение № 15000 от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5162/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с която е определен допълнителен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 440 лева.
С частната жалба се иска да бъде отменено определението, с което е определен допълнителен депозит за експертиза в размер на 440 лева или евентуално същият да бъде намаленq по съображения, че експертизата не е била изслушана и приета в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 от ГПК, в същата липсват отговори на част от поставените въпроси, подробно посочени в частната жалба, а средствата за транспорт се претендират неоснователно от вещото лице, тъй като същият е бил осигурен от страната.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпило заявление от вещото лице инж. В. Т. Х., с което оспорва като неоснователна частната жалба. Посочва, че неприемането на експертиза е по желание на страните, които са се споразумели, вещото лице е присъствало на двете съдебни заседания, в които е трябвало да изложи устно изготвеното заключение, а по отношение на транспортните разходи от 135 лева заявява, че няма претенции да се приспаднат.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Жуми 1
Строй“ ЕООД, ЕИК 206192260 против Д. Я. М. за заплащане на сумата от 5 276,25 лева, дължима по договор за строително-монтажни дейности от 20.12.2022 г.
С Определение № 5239 от 25.04.2024 г. съдът е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза при първоначален депозит, вносим от ответника, в размер на 350 лева. За вещо лице е назначил инж. В. Т. Х..
На 07.10.2024 г. по делото е постъпило заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, ведно със справка-декларация за сумата от 790 лева, както и молба за завишаване на възнаграждението с 440 лева.
В съдебното заседание, проведено на 15.10.2024 г., ход на делото не е даден, като на страните е дадена възможност да постигнат споразумение, а на ответника е указано в едноседмичен срок от съобщаването да внесе сумата от 440 лева за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
На 28.11.2024 г. по делото е постъпила молба от ищеца за отказ от иска и прекратяване на производството по делото.
С Определение № 15000 от 02.12.2024 г. производството по делото е прекратено, отменено е протоколното определение, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание, завишено е възнаграждението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза от 350 лева на 790 лева и е осъден ответникът Д. Я. М. да заплати на вещото лице инж. В. Т. Х. сумата от 440 лева – допълнително възнаграждение за съдебно-техническа експертиза.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 18 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица вещото лице има право на възнаграждение за извършената от него експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи.
Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, ако органът, възложил експертизата, откаже да приеме заключението на вещото лице по причини, за които вещото лице отговаря, определеното възнаграждение не му се изплаща.
По аргумент от противното при неприемане на заключението по причини, за които вещото лице не отговаря, на вещото лице се дължи както възнаграждение за работата по заключението, така и направените и доказани разноски.
В случая по делото е изготвено и депозирано заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза преди прекратяване на производството по делото. Обстоятелството, че вещото лице не е изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК и заключението не е прието, е единствено по причина, че делото е прекратено поради отказ от иска, т.е. не се касае за причини, за които вещото лице отговаря. В този смисъл същото има право на възнаграждение, още повече, че заключението е отговорило обстойно и 2 мотивирано на всички поставени въпроси. Твърденията на частния жалбоподател, че вещото лице не е отговорило на част от поставените въпроси са неоснователни, тъй като посочените в частната жалба въпроси не са поставяни на вещото лице. Претендираното от вещото лице възнаграждение съгласно представената по делото справка-декларация е съобразено с действителната работа, извършена от него и при отчитане на характера и обема на поставените задачи.
По отношение на посочените в справката-декларация пътни разходи в размер на 135 лева приложение намират разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2, т.
2 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, според които изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация, към която се прилагат документи за извършените разходи, като не се признават за разходи пътни разходи без представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход.
В случая вещото лице претендира сумата от 135 лева като разходи за транспорт от гр. Пловдив до гр. Бургас, но не представя разходо-оправдателни документи. При липса на доказателства за извършените пътни разходи, такива не следва да бъдат признати на вещото лице. Следователно на вещото лице се дължи възнаграждение в размер на 655 лева съгласно представената справкадекларация. По делото е внесен депозит в размер на 350 лева. Остава дължим остатъкът от 305 лева.
В частта, с която е завишил възнаграждението на вещото лице за разликата над 305 лева до 440 лева и е осъдил Д. Я. М. да заплати на основание чл. 77 от ГПК на вещото лице инж. В. Т. Х. разликата над 305 лева до определените 440 лева, представляващи допълнително възнаграждение за съдебно-техническа експертиза, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това искането на вещото лице за присъждане на пътни разноски в размер на 135 лева да бъде отхвърлено. В останалата обжалвана част определението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 15000 от 02.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 5162/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с която е завишено възнаграждението на вещото лице инж. В. Т. Х. по съдебнотехническата експертиза за сумата над 655 лева до сумата от 790 лева, както и в частта, с която е осъдена Д. Я. М., ЕГН ********** на основание чл. 77 от ГПК да заплати на вещото лице инж. В. Т. Х. сумата от допълнителен депозит за съдебно-техническа експертиза за сумата над 305 лева до определените 440 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на вещото лице инж. В; Т; Х; за 3 завишаване на размера на възнаграждението за съдебно-техническата експертиза със сумата от 135 лева, представляващи транспортни разходи.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15000 от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 5162/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с която е завишено възнаграждението на вещото лице инж. В. Т. Х. по съдебно-техническата експертиза до сумата от 655, както и в частта, с която е осъдена Д. Я. М., ЕГН ********** на основание чл. 77 от ГПК да заплати на вещото лице инж. В. Т. Х. допълнителен депозит за съдебно-техническа експертиза до сумата от 305 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4