Решение № 379 от 23.06.2023, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Враца, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20221420103618 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК 106632431, седалище и адрес на управление гр. Враца, ж.к.

„Дъбника“, ***, чрез адв. М. В. С., упълномощена от синдика Р. С. Т., срещу С. П. С. с ЕГН ********** и адрес гр. *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), във връзка с чл. 620, ал. 5 от Търговски закон (ТЗ) за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.01.2021 г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***-магазин № 7, с предназначение „за търговска дейност“, с административен адрес гр.*****, на едно ниво, с площ по документ 28,64 кв.м., ведно с прилежащите му идеални части от правото на строеж, при съседи на същия етаж:

***,

***, ***, ***, под обекта: няма, над обекта: няма, стар идентификатор: *** и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху същия имот. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че по отношение на ищеца „Крис 07“ ЕООД с решение № 110 от 06.10.2014 г., постановено по търг. дело № 90/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца е 1 открито производство по несъстоятелност с начална дата 26.04.2014 г., както и че с договор за покупко-продажба от 19.11.2013 г., за който е съставен нотариален акт № 134, т. IV, рег.

№ 8037, дело № 429/2013 г. на нотариус Светла Бошнакова с рег. № 482 в Нотариалната камара, в рамките на подозрителния период по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, ищцовото дружество прехвърлило възмездно на ответницата правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот, като даденото значително надхвърляло по стойност полученото, с оглед на което предходният синдик на ищеца К. И. предявил пред Окръжен съд гр. Враца срещу ответницата С. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

647, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 649, ал. 1 и т. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 108 от ЗС с искане за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца на договор за покупкопродажба от 19.11.2013 г., за който е съставен нотариален акт № 134, т. IV, рег. № 8037, дело № 429/2013 г. на нотариус С. Б. с рег. № 482 в Нотариалната камара и ревандикиране на процесния имот. С решение от 02.06.2016 г. по търг. дело № 86/2015 г. Окръжен съд гр.

Враца отхвърлил иска за обявяване на относителна недействителност като неоснователен, като пропуснал да се произнесе по ревандикационния иск. Първоинстанционното решение било отменено с въззивно решение № 1344 от 13.06.2017 г. по в. търг. дело № 6143/2016 г. на Софийски апелативен съд и била обявена относителната недействителност на атакуваната сделка, отново без произнасяне по ревандикационния иск, като с определение № 121 от 23.02.2018 г. по търг. дело № 2522/2017 г. на Върховния касационен съд въззивното решение не било допуснато до касационно обжалване и влязло в сила. Поддържа се още, че страните са пропуснали преклузивните срокове за допълване на решение от 02.06.2016 г. по търг. дело № 86/2015 г. Окръжен съд гр. Враца чрез произнасяне по ревандикационния иск и с оглед на това единствената правна възможност, с която разполага ищецът, е да предяви този иск в отделно исково производство, чрез подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

На основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ по настоящото дело за попълване на масата на несъстоятелността държавната такса за образуване на делото не е внесена предварително.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответницата С. П. С., чрез пълномощник адв. Е. Г., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Излага се, че с решение от 02.06.2016 г. по търг. дело № 86/2015 г. Окръжен съд гр. Враца е установил, че ищецът „Крис 07“ ЕООД е бил в забава за плащане на задълженията си по предоставените кредити от „Юнионбанк“ АД, а заплатените от ответницата по оспорената сделка суми са три: сумата 12 100,00 лева е заплатена по сметка на „Крис 07“ ЕООД, сумата 24 452,50 лева е платена по особена сметка на банката и сумата 17,75 лева е платена на каса в банката, като и трите суми са отнесени към погасяване на просрочията на „Крис 07“ ЕООД. Поддържа се също, че страните не са имали намерение за увреждане на кредиторите на дружеството, в подкрепа на което се сочи, че банката не би вдигнала запорите върху ипотекирано имущество без да са погасени всички дългове на ипотекарния кредитор, както и че първоначално Окръжен съд гр. Враца е определил началната дата на неплатежоспособността на 26.04.2014 г., но впоследствие Софийски апелативен съд е определил тази дата на 2

31.12.2011 г. и именно затова оспорената сделка попада в т. нар. „подозрителен период“.

Сочи се и че синдикът на „Крис 07“ ЕООД е пропуснал да впише в компетентната Служба по вписванията решение № 1344 от 13.06.2017 г. по в. търг. дело № 6143/2016 г. на Софийски апелативен съд след влизането му в сила и в тази връзка се излагат доводи, че правото да се претендира ревандикация на имота е погасено по давност, както и че от 19.11.2013 г. до датата на подаване на отговора на исковата молба ответницата самостоятелно владее процесния имот и го ползва по предназначение.

Съдът приема за допустим предявения иск предвид обстоятелството, че поначало в предмета на доказване по търг. дело № 86/2015 г. Окръжен съд гр. Враца са включени въпросите за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот и за осъществяването на владение без правно основание върху него, но предвид пропускането на срока по чл. 250 от ГПК от страните (едномесечен срок от връчването на първоинстанционното решение) е преклудирана възможността да бъде поискано от страните допълване на първоинстанционното решение и следователно всяка от страните разполага с право да предяви същия иск, който е обусловил непълнота на решението. Същото е прието и в мотивите на решение № 1344 от 13.06.2017 г. по в. търг. дело № 6143/2016 г. на Софийски апелативен съд. Трайна е съдебната практика, че срокът по чл. 250, ал. 1, изречение 2 от ГПК е преклузивен и погасява самото право, за упражняването на което е предвиден, както и че по силата на цитираната разпоредба молбата за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването му или от влизането му в сила, като съществуването на двата срока е обусловено от вида на решението. В случаите когато решението влиза в сила от момента на постановяването си, поради което не подлежи на връчване, допълването му може да се иска в срока по чл. 250, ал. 1, изречение 2, предложение 2 от ГПК. В случаите когато решението подлежи на обжалване и затова се връчва на страните, срокът за допълване започва да тече от момента на връчването, съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2, предложение 1 от ГПК. В случая решение № 55 от 02.06.2016 г. по търг. дело № 86/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца е подлежало на въззивно обжалване и е било обжалвано, но липсват наведени от страните твърдения и представени доказателства някоя от тях в едномесечен срок от връчване на решението да е поискала от съда допълване на това решение с произнасяне по иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема следното:

С определението си от 24.04.2023 г. по делото, постановено на основание чл. 140 от ГПК, съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата владее недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца и докладът на съда беше обявен за окончателен.

Страните не спорят също, че по силата на договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 134, т. IV, рег. № 8037, дело № 429/2013 г. на нотариус с рег. № 482 в Нотариалната камара, ответницата С. П. С. е станала собственик на процесния имот.

3

На 07.10.2015 г. ищецът „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност), чрез пълномощника си адв. Г. В. от АК-Враца, упълномощен от тогавашния синдик на дружеството К. П. И., подал пред Окръжен съд гр. Враца искова молба срещу ответницата С. П. С. и „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност), по която било образувано търг. дело № 86/2015 г. В същата посочил, че предявява главен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) сделката, сключена между същото дружество и С. П. С., за която е съставен нотариален акт № 134, т. IV, рег. № 8037, дело № 429/2013 г. на нотариус с рег. № 482 в Нотариалната камара, както и обусловен евентуален иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на С. П. С. да предаде на „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) неоснователно владения от нея недвижим имот с идентификатор ***.

С решение № 55 от 02.06.2016 г. по търг. дело № 86/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца предявеният главен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ бил отхвърлен, като съдът пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на С. П. С. да предаде на „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) неоснователно владения от нея недвижим имот с идентификатор *** (оставяйки без разглеждане, отхвърляйки или уважавайки иска). В двуседмичния срок за въззивно обжалване постъпила от страна на „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) въззивна жалба срещу решението, но в едномесечен срок от връчване на решението никоя от страните не поискала от съда да се произнесе по цялото искане в исковата молба, като по този начин това им право се преклудирало.

С решение № 1344 от 13.06.2017 г. по въззивно търг. дело № 6143/2016 г. на Софийски апелативен съд първоинстанционното решение на Окръжен съд гр. Враца било отменено и въззивната инстанция уважила предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, приемайки в мотивите, че не може да се произнесе по иска с правно основание чл. 108 от ЗС поради пропускане на преклузивния срок по чл. 250 от ГПК и че с оглед на това страните разполагат с право да предявят отново същия иск.

С определение № 121 от 23.02.2018 г. по търг. дело № 2522/2017 г. на Върховния касационен съд, II-ро т.о., не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото влязло в законна сила.

Видно от представеното в заверен препис решение № 260010 от 17.03.2023 г. по търг. дело № 90/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца, с него на основание чл. 632, ал. 5, във вр. с ал.

1 от ТЗ е спряно производството по несъстоятелност на

„Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) – поради установяване, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, като на длъжника и неговите кредитори е указано, че ако в преклузивния едногодишен срок по чл.

632, ал. 2 от ТЗ не бъдат представени доказателства за предплащане на разноските по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър. По отношение на това решение съдът приема, че до постановяването на влязло в сила решение 4 по чл. 632, ал. 4 от ТЗ със заличаване на „Крис 07“ ЕООД (в несъстоятелност) от Търговския регистър същото дружество притежава правосубектност и следователно е годен носител на права и задължения, включително твърдяното право на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***.