Решение № 58 от 27.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. Ал. Илиев като разгледа докладваното от Б. Ал. Илиев Гражданско дело №

20235200100273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК .

С решение № 413/30.11.2023 г., постановено по настоящото дело съдът е осъдил ответника ИВЕЛ -А“ ООД, ЕИК 822143012, да заплати на С. П. С., ЕГН ********** сумата в р-р на 37 081,87 лв. получена на отпаднало основание след прекратяване на договор за строителство на жилищна сграда и гараж в гр.Баня, сключен между страните на 10.10.2019г., представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

От пълномощника на ищеца е постъпила молба с вх. № 536/17.01.2024 г., в която се съдържа искане по реда на чл.247, ал.1 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решението, като в диспозитивната част на съдебният акт, след сумата от 37081.87 лв., вместо записаното „отпаднало основание след прекратяване на договор за на жилищна сграда и гараж в гр.Баня, сключен между страните на 10.10.2019 г., представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР“ бъде посочено „получена без основание, представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР“. Изложени са съображения, че от мотивната част на решението на стр.13 било видно, че е бил разгледан иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание, поради което е налице несъответствие във волята на съда, което следва да бъде поправено по реда, предвиден за това в разпоредбата на чл. 247 ГПК.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата. Твърди се, че предложеното от ищеца изявление не отразява собствената воля на съда. Развита е в този смисъл и тезата, че молбата за поправка касае правното основание и предмета на претенцията, в които ищецът сочи промяна, указвайки ги на съда с искането си, поради което молбата се явява неоснователна.

Съдът намира молбата за основателна.

Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г. по гр. д.

№ 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища, личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в 1 решението - в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на допусната ОФГ. Именно такъв е и настоящия случай.

Видно е, от мотивната част на съдебното решение (стр.13), че съдът е приел, „ че исковата молба съдържа твърдения за неизпълнение на задължения на изпълнителя и прекратяване на договора от страна на възложителя, това са факти по повод на развитието на правоотношението, но не и основанието, на което се търси дължимата защита, което е плащане на по-висока цена от дължимата или дадено при начална липса на основание…“ , както и че „ищцата претендира връщане на платеното без основание възнаграждение по договор, която претенция е на извъндоговорно основание и намира правното си основание на плоскостта на неоснователното обогатяване при хипотезата на чл.55, ал., пр.1 от ЗЗДпредмет на кондикционния иск“ Вярно е, че в диспозитива на съдебния акт е посочено, че въпросната сума се дължи като получена на отпаднало основание след прекратяване на договора за строителство, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД, но в случая това отразяване се дължи на допусната техническа грешка, доколкото в мотивите на съдебния акт ясно е посочено, че предмета на делото инкорпорира претенцията на ищцата за връщане на платена без основание сума. Именно по повод тази претенция съдът е изложил своите мотиви и е приел същата за доказана в посочения размер, който е уважен.

Следва по повод възраженията на ответника да се подчертае, че основанието на всеки иск са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита се търси от съда. Затова и посочването на „правното основание“ или „правната квалификация“ на самия иск, не съставлява някаква промяна в предмета на делото, тъй като тя се определя служебно от съда и по отношение на конкретното посочване на съответния текст от закона е напълно възможно наличието на очевидна фактическа грешка, както е в настоящия случай.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че в разглежданата хипотеза е налице несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изражение в диспозитива на решението, което следва да бъде поправено по реда предвиден за това в чл.247 ГПК, като след сумата 37081.87 лв., вместо записаното „получена на отпаднало основание след прекратяване на договор за строителство на жилищна сграда и гараж в гр.Баня, сключен между страните на 10.10.2019 г., представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР“да се чете „получена без основание, представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР“, без да е необходимо внасянето на делото в открито съдебно заседание.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 247 ГПК Пазарджишкия окръжен съд РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на

Решение № 413/30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 273/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, където след сумата 37 081.87 лв., ВМЕСТО записаното „получена на отпаднало основание след прекратяване на договор за на жилищна сграда и гараж в гр.Баня, сключен между страните на 10.10.2019 г., представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР….“ ,ДА СЕ ЧЕТЕ „получена без основание, представляваща стойност на заплатени, но неизвършени СМР….“.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд .

Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните решения.

2

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

3