Решение № 4312 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4312 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110209619 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от ххх, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 42 - 0010534 издадено на 16.05.2024г. от Началник ОО,,АА“ - София, с което на търговеца е наложено наказание имуществена санкция 3 00 0 (три хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен административен орган и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Също така се акцентира и на неправилно приложение на материалния закон. Развиват се подробни съображения в тази насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Претендират се и разноски.

За съдебно заседание жалбоподателят от ххх, редовно призован, се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна 1 подкрепа.

Административно наказващият орган: Началник ОО,,АА“ - София, редовно призован, се явява лично. Пред съда не изразява взима становище по отношение на жалбата.

Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 17.08.2023г., в град София, ул.,,Цар Петър“ № 9, ет.2, ап.8 лицензираният превозвач ххх, е допуснал до управление на вписания в лиценза влекач ххх да извърши международен превоз на товари на територията на Федерална Република Германия с водач ххх, с ЕГН:

**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от разпечатка на информация на МПС и карта на водача и информационната система на ИААА.

На 03.04.2024г., около 13:45ч. в град София, в административната сграда на Областен отдел ,,Автомобилна администрация“ – София, ул. ,,Витиня“ № 1, след извършване на комплексна проверка на основание известие с рег.№ 14 – 00 – 29 – 291/27.03.2024г. на транспортната документация на жалбоподателя ххх, притежаващо лиценз на Общността за международен превоз на товари № 11479, валиден до 12.01.2029г. било установено вмененото нарушение. По случая бил съставен АУАН № 340410 от ст.инспектор при ОО АА – София, който бил изготвен от впоследствие издалия наказателното постановление Г. и при участието на свидетеля ххх. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел ххх е, че същият е установил процесното административно нарушение и е направил проверка, включваща и законодателната промяна, изискваща психологическа годност. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като 2 еднопосочни, логични и непротиворечиви, като същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и в рамките на законоустановения срок по чл.34, от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление не са били съобразени с изискванията на чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че описаното в АУАН и НП нарушение е неясно и в него липсват посочени конкретни факти, обуславящи неговата яснота откъм съставомерност. Видно от тяхното съдържание е, че актосъставителят, който е и административно наказващ орган, в нарушение на императивните разпоредби на чл.51, ал.1, б .,,б“ от ЗАНН, е посочил, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от разпечатка от информация на МПС и карта на водача и информационната система на ИААА. Същевременно обаче не е конкретизирано в какво се изразяват изискванията за психологическа годност, респ. кои реквизити не са били спазени, за да се приеме наличието на нарушение.

На следващо място, както беше посочено по – горе, в нарушение на ЗАНН, наказателното постановление е било издадено от некомпетентен орган, т.е. от лице, което е било актосъставител на АУАН. Това обстоятелство на свой ред обуславя отмяната на обжалвания акт само и единствено на това процесуално основание, а и тъй като е нарушена и процедурата по съставянето на акта по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочената разпоредба изисква акта да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Поради несъвместимостта на едно и също лице да участва в административно производство като актосъставител и административно наказващ орган и с оглед заличаването на такова лице като свидетел от страна на съда, реално е налице подписване на АУАН от един свидетел.

3

Също така наказателното постановление е било издадено и в нарушение на закона.

Санкционната разпоредба на основанието, на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя е чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр .

"Допустителство“ – то по чл. 10 ЗАНН във вр. чл. 11 ЗАНН вр. чл. 11, ал. 2 НК е елемент от субективната страна на изпълнителното деяние и се характеризира с допускането на едно физическо лице в извършването или довършването на нарушение от едно друго лице, като допустителят, макар и да има възможност и да е длъжен да попречи на извършването на нарушението, не предприема нужните действия. От което следва, че самото нарушение бива осъществено от едно трето на допустителя лице.

На следващо място "допустителство", в теорията и практиката се приема, че се осъществява "съзнателно", т. е. деецът действа умишлено, а не в условията на непредпазливост. Съгласно чл. 83 ЗАНН, юридическите лица носят обективна безвиновна отговорност, от което следва, че при нарушения осъществени от юридически лица не се изследват елементите от субективната страна на нарушението и отговорността им не може да бъде ангажирана за "допустителство". Не на последно място в чл. 10 ЗАНН е упоменато, че допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а такава изрична разпоредба в ЗАвПр, липсва.

По отношение на наведеното в жалбата възражение във връзка с промяна в Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания съдът приема, че доколкото по административно наказателната преписка липсват доказателства, свързващи изначалната липса на изискванията за психологическа годност у водача ххх, с ЕГН: ********** или отсъствието на последваща такава, респ. придобиване на ново удостоверение за психологическа годност, не би могло да се прецени дали в случая е налице нарушение и на закона. По признания на разпитания в съдебно заседание свидетел ххх към дата 20.10.2022г. лицето не е имало валидно удостоверение за психологическа годност. Същевременно не става ясно дали се счита, че 4 водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност или не е имал удостоверение за психологическа годност. Предвид разпоредбата на чл.8, ал.2 от наредбата, че удостоверението за психологична годност е безсрочно, същото не подлежи на последващо подновяване. След като приетата от административно наказващият орган дата на изпълнителното деяние е 17.08.2023г., горепосочената норма не е изисквала ново удостоверение за психологическо годност у водача.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото искането на защитника на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи. Като резултат Изпълнителна Агенция ,,Автомобилна Администрация“ – град София следва да бъде осъдена да заплати на дружеството ххх сумата в размер на 600.00 лева, съобразно приложения списък за разноски и наличния към кориците на делото договор за правна помощ

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 - 0010534 издадено на 16.

05.2024г. от Началник ОО ,,АА“ – гр.София, с което на ххх е наложено наказание имуществена санкция 3 000 (три хиляди) лева за административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция ,,Автомобилна Администрация“ – град София да заплати по сметка на ххх сумата от 600.00 (шестстотин) лева представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6