Акт от 18.02.2022, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 31 гр. Сливен, 18.02.2022 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора Иван Иванов като разгледа докладваното от съдията административно дело № 432 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) вр. чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И.Ф. (Y.F.), г. на Р. Т., родена на *** год., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 343з-2807/01.12.2021 год., издадена от Началник на група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ - „Отнемане на правото на пребиваване в Република България” на лицето И.Ф. (Y.F.), г. на Р. Т., родена на *** год., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: Р. Т..

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и постановена при неправилно прилагане на материалния закон. Заявява, че жалбоподателката била р. в с. Б. п., общ. Т. от родители б. г. И. се от Р. Б. с родителите си през 1978 г. Същата била б. г. по рождение и не можела да бъде лишена от б. г. Живеела в н. къща на м. си, която била б. г.. През последните 12 месеца не пребивавала на територията на Р. Б., заради епидемията от COVID - 19. През последните две години и в двете държави нееднократно били въвеждани различни мерки за ограничаване придвижването на граждани на територията на двете държави, поради това била препятствана, не по нейна вина, да се установи да живее в Р. Б. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Моли съда, в рамките на това производство да се произнесе относно наличието на б. г. на оспорващата и преписката да бъде върната на ОД на МВР Сливен с указания за издаване на б. д. за с. на оспорващата.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Д.П.,***, поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган - Началник група

„Миграция“ към ОД МВР Сливен, лично и чрез пълномощника си главен юриск. К. Б., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Излага подробни мотиви в писмено становище. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваната заповед. Моли съда да остави без уважение искането в жалбата за произнасяне относно г. на оспорващата и за връщане на преписката с указания за издаване на б. д. за с. на същата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на жалбоподателката

И.Ф. (Y.F.), г. на Р. Т., родена на *** г. е разрешено на основание чл. 25, ал.

1, т. 9 от ЗЧРБ постоянно пребиваване в Р. Б. с Решение № 653104 от 28.02.2019 год. (л.38). Съгласно удостоверение за постоянен адрес от 17.05.2019 год. (л.34) за такъв е вписан адрес в ***. Съгласно удостоверение за настоящ адрес от 17.05.2019 год. (л.36) за такъв е вписан адрес в РТ..

На 28.09.2021 год. е извършена проверка от служители на група „Миграция“ при ОД на МВР Сливен на адрес: с. Б.п., общ. Т., ул. „Г. З.“ № …, който е посочен като адрес на пребиваване на жалбоподателката в страната. При проверката е снето сведение от Х. Х. Х. – н. и б. на жалбоподателката, съгласно което оспорващата живеела в град И. РТ., заедно със с. и д. си. С. работил като с. в Р Т. а четирите им деца били у. там. Не е заплащала наем за имота както и битови сметки, тъй като били р. с наемодателя. Нямала вещи в жилището нито ключ за него, а когато гостувала си носила багаж. Имала отделена стая за нея в имота но не се е установявала трайно на адреса. Последно, ч. е посетил адреса с цел гостуване за около 10 дни, през месец август 2021 г.. С. на жалбоподателката е посещавал адреса веднъж, за няколко дни, през 2012 г.. За извършената проверка е изготвена докладна записка рег.№ 343р-12506/30.09.2021 год., към която са приложени: сведението от Х. Х. Х., справка за ч. със снимков материал и роднински връзки; справка за пътуване по отношение на И.Ф. (Y.F.) за периода от 01.01.2018 год. до

20.09.2021 год. Видно от приложената справка, след датата на издаване на разрешението за постоянно пребиваване - 28.02.2019 год., оспорващата е посетила Р. Б. седем пъти, като последното влизане в страната е на 21.08.2021 год. За този период общо оспорващата е престояла в страната 90 дни, като 30 дни от тях са прибавени в полза на престоя в страната, поради липса на информация, относно напускането на лицето след влизането си на 11.05.2019 г.. Проверяващите установили, че по отношение на оспорващата в НАП няма регистрирани т. д., както и няма данни за з.о.. (л.33) По делото е представена декларация за трайно пребиваване на ч., съгласно която оспорващата е декларирала, че познава изискването на ЗЧРБ да не отсъства от територията на Р. Б. или друга членка на ЕС за период по-голям от 12 последователни месеца, както и че в РБ. ще пребивава постоянно на адрес ***.

Въз основа на резултатите от проверката е образувано административно производство на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ и на лицето е изпратено съобщение по чл. 26 от АПК рег.№ 343000-12767/25.10.2021 год. (л.13). Съобщението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на входната врата на адрес с. Б. п., общ. Т., ул. „Г.З.“ № … на 28.10.2021 год., за което има съставен протокол рег.№ 343р-14377/01.11.2021 год. (л.15). Съобщението е публикувано и на интернет страницата на ОДМВР Сливен (л.16). Със съобщението е дадена възможност на оспорващата да изрази своите възражения. На 15.11.2021 год. оспорващата е подала възражение вх. № 343000-13856/15.11.2021 год., с което заявява, че е родена в РБ. от родители б. г.; и. се е в РТ. през 1978 г., но е б. г. по р. Заявява, че през последните 12 месеца не е пребивавала на територията на РБ поради настъпилата епидемия от COVID - 19.(л.17)

На

15.11.2021 г. е снето обяснение на оспорващата с per.

№343000- 13852/15.11.2021 г., в което е посочила, че живее в гр. И., заедно с н. си деца и с. си. Децата посещавали училище в Р Т., съответно в 9-ти и 4-ти клас, а съпругът работил като с. там. Самата тя била д., като до преди това е работела също като с. Най-големият период, през който е стояла на територията на страната бил около месец, когато си издавала разрешението за пребиваване. За последно е посещавала страната и адреса си през месец август 2021 г., за около 10 дни. От сключването на договора за н. не се е установявала трайно. Не е заплащала н. за н. жилище, но помагала на майка си с пари, която била с. на имота. Заявила, че притежава ключ от къщата, както и вещи в нея. Имала и други р. и селото. Целта й била, когато свърши пандемията да живее със семейството си в Б., децата им да учат в страната, а тя със с. си да работят. (л.31) На 01.12.2021 год. Началникът на група „Миграция“ към ОДМВР Сливен издал процесната Заповед № 343з-2807, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ наложил на И.Ф.

(Y.F.) принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“, тъй като е установил, че в едногодишен срок след разрешението за пребиваване жалбоподателката не се е установила и не пребивава на територията на страната. От фактическа страна органът е приел че ч. живее и упражнява дейностите си на територията на Р Т.. От инцидентните влизания и кратките престои на територията на Р Б., някои от които за довършване на процедурата по разрешеното пребиваване, отсъствието на задължителни з. о. в Р Б., отсъствието на членове на семейството му на територията на Р Б., счел, че ч. се е установил на територията на Р Т., където е и обичайното му пребиваване. Приел, че културните, социалните и семейните връзки на ч. ca c Р Т.. Наличието на тези обстоятелства сочели, че същият никога не се е установявал на територията на Р Б след разрешеното постоянно пребиваване, нито в законоустановения едногодишен срок от разрешението, нито към момента. Административният орган е приел, че лицето не е изпълнило условието за получаване на постоянното пребиваване, а именно в едногодишен срок да се установи и да пребивава на територията на РБ, каквото е изискването на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Видно от доказателствата по преписката, разрешението за постоянно пребиваване на И.Ф. е издадено на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Съгласно този текст разрешение за постоянно пребиваване могат да получат ч., които не са лица от б. произход, родени на територията на Р. Б, изгубили са б. си г. по и. спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната.

За издаването на заповедта е връчено уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на входната врата на адрес с. Б. п., общ. Т., ул. „Г. З.“ № … на 07.12.2021 год., за което има съставен протокол рег.№ 343р-16529/07.12.2021 год. (л.11).

Съобщението е публикувано и на интернет страницата на ОДМВР Сливен (л.12).

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на подадената жалба:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №

343з-2807/01.12.2021 год., издадена от Началник на група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен, на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 от ЗЧРБ - „Отнемане на правото на пребиваване в Република България” на лицето И.Ф. (Y.F.), г. на Р. Т., родена на *** год., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***.. За издаването на заповедта е връчено уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК - чрез залепване на входната врата на адрес с. Б.п., общ. Т., ул. „Г. З.“ № … на 07.12.2021 год., за което има съставен протокол от 07.12.2021 год. Съобщението е публикувано и на интернет страницата на ОДМВР Сливен. На 07.12.2021 год. е връчен екземпляр от обжалваната заповед на пълномощник на жалбоподателката, видно от изписания текст на последната страница на същата. Жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Сливен, Група „Миграция“, като е заведена с вх. № 343000-15276 от 10.12.2021 год.

Съдът намира подадената жалба за процесуално недопустима в частта, в която се иска произнасяне относно наличието на б. г. на оспорващата. По делото не е спорно, че на оспорващата е издадено разрешение за постоянно пребиваване в РБ като ч. на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. От представеното по делото удостоверение с изх. № 4598/ 2017 год. от 30.04.2018 год. на Началника на отдел „Оценка и анализ на документацията“ при Министерството на правосъдието на РБългария е видно, че към датата на издаване на разрешението оспорващата не е била б. г. Настоящият състав приема, че със заявеното в жалбата искане, оспорващата цели иницииране на производство за установяване по съдебен ред наличието на б. г. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за българското гражданство ЗБГ), гражданство не може да се установява по съдебен ред. Тази норма е императивна и не се преодолява от субсидиарния характер на установителния иск. Производството във връзка с б. г. е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба № 1/19.02.1999 г. за прилагането й. В тази връзка, всяка промяна, свързана с вече придобито гражданство се осъществява със съответния административен акт, свързан с провеждане на административна процедура, в рамките на която заинтересованото лице разполага с възможността да обжалва неблагоприятните за него актове на компетентните административни органи, съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБългария. Последното, само по себе си изключва правния интерес на ищцата от установяване по съдебен ред на б. г. Ето защо искането в тази част следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, поради липса на правен интерес – чл.159 т.4 от АПК.