Решение № 152 от 16.09.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ямбол, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500216 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" -МВР, гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" №46, чрез процесуалния представител юрк. Я. Т., съд.адрес гр.

Елхово, ул. "Морава" №1 против Решение №260018/16.05.2022 г. по гр.д.№205/2020 г. по описа на РС-Елхово, с което Главна Дирекция "Гранична полиция" е осъдена да заплати на въззиваемата страна Н. Г. З. ЕГН********** от ГР.********** следните суми: на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ сумата от общо 1338, 45 лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2019 г. , получен в резултат на преизчисление на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 11.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 156,12 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите / за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г./ по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда 11.02.2020 г. С посоченото решение Главна Дирекция "Гранична полиция" е осъдена да заплати сумата от 340 лв., представляваща направени по делото разноски в полза на въззиваемия, сумата от 59, 78 лв. по сметка на РС-Елхово, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, както и сумата от 100 лв. разноски по делото /за вещо лице/, изплатени от бюджета на съда, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, явява се опорочено поради необоснованост и несъответствие с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми. Твърди се, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови дневни и нощни смени, в съотв. с месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и при надвишаване на нормата отработени часове,на осн. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР на въззиваемия е престирано 1 заплащане за извънреден труд. Оспорва се подхода на първоинстанционния съд към приложимия материален закон с довод за неправилен прочит на системата препращащи норми, заложена в КТ, доколкото в специалните ЗДСл и ЗМВР не се съдържа непряко препращане към нормите на КТ при неуредените в тези закони случаи. В контекста на концептуално противостоящите на съдебните изводи съждения се изтъква, че механизмът на препращане към нормативния регламент на КТ, конструиран от законодателя в ЗДСл и ЗМВР обхваща само изрично и конкретно обособени нормативни хипотези в тези специални закони /напр. чл.38а, ал.3 ЗДСл, чл50а,ал.2 ЗДСл, чл.190. ал.1-ал.4 ЗМВР/. Твърди се, че по законова делегация на специалните закони, в случая на ЗМВР са приети : Наредба № 8121з776 ОТ 29 ЮЛИ 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, които съставляват приложимата нормативна база за регулиране съдържанието на служебното правоотношение на въззиваемия. В разрез с това разбиране се поддържа,че ЕРС е осъществил нелегитимно намесата си, субсумирайки елементи от съдържанието на процесното служебно правоотношение под разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на осн. КТ и предметно относима единствено към спецификата на трудови правоотношения на работници и служители. Излага тезисни съображения, относно вложената от законодателя нормативна логика в разпоредбите на ЗМВР относно формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, което е по-високо в сравнение с други категории служители именно заради имплицитно включеното в него заплащане на нощния труд, независимо от реалното му полагане. Ползващата поддържаната правна теза аргументация въззивникът извежда от тълкуването на чл.9 от НСОРЗ, съгл. която според защитните доводи в жалбата, за да се въведе увеличение с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за служебното правоотношение на въззиваемия не са изпълнени следните предпоставкипродължителността на нощното работно време да е по-малка от продължителността на дневното работно време и трудовото възнаграждение да се заработва по трудови норми. По същество е заявена позиция за неоснователност на главния иск и акцесорните претенции, със съпътстващо искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Формулира искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски пред двете решаващи инстанции на осн. чл.78,ал.3 ГПК и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Н. Г. З., чрез пълномощника адв. В. Б., съд. адрес, гр. Бургас, пл. "Пиротска" №21, ет.1, офис 2, в който се излага становище за правилност и обоснованост на атакуваното решение и неоснователност на депозираната срещу него въззивна жалба. Излагат се съображения, утвърждаващи правилността на първоинстанционната преценка относно установеното наличие на полаган от въззиваемия нощен труд по служебното му правоотношение с ГДГП, който не е бил приравняван на дневен и не му е било заплащано съответстващото допълнително възнаграждение, определено на база кредитираната съдебно-икономическа експертиза, съдържаща изчисление на броя отработени, неотчетени и незаплатени часове. Излага се, че при липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Доколкото е налице празнота в закона, визираната норма на чл.9, ал.2 НСОЗ, предписваща увеличаване с посочения коефициент 0,143 на реално отработените часове нощен труд, следва по аналогия да бъде приложена към правоотношенията на служителите на МВР, т.к. същата е нормативен израз на общата законодателна уредба, относно отчитането и заплащането на нощния труд на служителите 2 по трудово правоотношение. Обратното становище би създало условия за неравностойно третиране на служителите на МВР в сравнение с работниците по трудово правоотношение, т.к. при положен по-голям брой часове нощен труд би ги лишило от следващото им се допълнително възнаграждение. Отстоява се безусловната приложимост по аналогия на възприетият поднормативен механизъм в НСОРЗ, доколкото законовото препращане в случая се извежда от субсидиарно приложимата към ЗМВР разпоредба на чл.67, ал.3 ЗДСл, регламентираща, че размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет, но не могат да бъдат под минималния праг, установен в трудовото законодателство, респ. под прага на предвижданията в НСОРЗ.

Твърди се, че различното третиране на отделните категории работници не може легитимно да се свърже с допустима от закона цел и подобен подход обуславя колизия с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС. /в този см. и Решение по дело С-262/2020 г. на СЕС/.

Според мотивацията в отговора нееквивалентното третиране, допускащо изключване на служителите на МВР от кръга правоимащи субекти да получат увеличение на възнаграждението за реално отработени часове нощен труд, изчислено чрез прилагане на произтичащия от общата законодателна уредба коефициент 0, 143, се окачествява като нарушаване на основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, намиращ нормативно утвърждение в чл. 6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

След внимателен преглед на обективираните във въззивната жалба и в отговора защитни аргументи и възражения, въз основа на тяхната съпоставка със събрания доказателствен материал съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Правилно и в унисон със съпоставката между контрадикторните позиции на страните първостепенният съд е извел като безспорна фактическата констатация, че през процесния период са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемият е работил по служебно правоотношение при ГДГП, заемайки длъжността "мл.инспектор/ст.полицай" в 4 ГОДГ към ГПУ-Елхово при РДГП-Елхово.

Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагал труд и през нощта (през времето от 22. 00 до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която при формулиране на отговори на поставените задачи е използвала протоколи и нарядни дневници за положен труд, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от които за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови работни смени /дневни и нощни/ съгласно месечни графици, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.

00 ч. до 06. 00 ч. /8 часа на смяна/, т. е. и през нощта – общо 1304 часа /представени и в табличен вид в колона 6 на Таблица 1- Приложение №1/. Вещото лице е мотивирало извод, че положения от ищеца нощен труд от общо 1304 часа, преизчислен с коефициент 1. 143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 1490, 47 часа, като разликата между положения нощен труд в часове и приравнения общо за процесния период е в размер на 186. 47 часа.

Според експертните констатации дължимото и неизплатено допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1338, 45 лв., изчислено на база основното месечно възнаграждение за отчетния период и съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Съгл. специализираните установявания в ССчЕ обезщетението за мораторна лихва върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 156, 12 лв.

На база така установените фактически положения и при стриктно спазване на процесуалните правила, заложени в правната уредба на чл.12, чл.235, ал.2 ГПК, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок, от правно легитимирана страна и обусловена от наличието на правен интерес с оглед изхода на спора пред ЕРС, както и е съобразена с изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Разгледана по същество 3 жалбата е неоснователна.

Съгласно процесуалната регламент на чл. 269 от ГПК и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, дължимата от въззивния съд проверка на правилността на атакуваното решение е обвързана с формулираните в жалбата оплаквания, като в границите на служебните си контролни правомощия на въззивната инстанция проверява валидността на решението, неговата допустимост в обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния закон.