Решение № 5882 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5882 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100509737 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9737/2024 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* срещу решение №10112 от 29.05.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав в частта , в която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София да му заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 231,04 лева, недължимо платена по недействителна клауза, предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank” по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.10.2023 г до окончателното заплащане на сумата ;

-по въззивна жалба на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София срещу посоченото решение на СРС в частта , в която по иска на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

„******* срещу дружеството е прогласена на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 от ЗЗП нищожността на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г., предвиждаща задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank” в размер на 5050 лв., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, като противоречаща на закона и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на 1 потребителите. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

-и по частна жалба на Н. Н. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* срещу определение №26681 от 28.06.2024 г по гр.д.№56610/23 г на СРС , 90 състав , с което е оставено без уважение искането на Х. да се измени посоченото решение на СРС като не се присъжда в полза на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* гр. София сумата от 400 лева разноски пред СРС .

Въззивникът Н. Н. Х. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от него част . Безспорно въззивникът е заплатил на ответника сумата от 231,04 лева възнаграждение за поръчителство. Няма данни плащането да е било в хипотеза на чл.75 ал.2 ЗЗД – на овластено от кредитора-поръчител лице .Без значение е дали ответникът е задържал сумата или я превел на поръчителя , а и данни за такова плащане липсват . В тази част не трябва да се кредитира ССЕ .

Въззивникът „Ф.Б.“ ЕООД излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от него част . Неправилно първоинстанционният съд е приел , че посочения в договора за кредит /заем/ ГПР е занижен , а действителният ГПР е по-висок .

Възнаграждението за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от „Multitude Bank”-Малта не трябва да се включва при изчисляване на ГПР , а потребителят е можел да обезпечи кредита и по друг начин , включително и чрез поръчителство на физически лица . Стойността на въпросното възнаграждение не е била известна на заемателя при предоставяне на заема , независимо че „Multitude Bank” е негов „търговски партньор“ .

Следователно не са нарушени чл.10 ал.2 ЗПК , чл.10а ал.4 ЗПК и чл.19 ал.4 ЗПК . Заемателят е поставен в положение на зависимост от заемателя , който винаги може да уговори високо възнаграждение за поръчителство и това да доведе до нищожност на договора за кредит /заем/ .

„Ф.Б.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на Х. .

Дружеството не се е обогатило от платеното възнаграждение по договора за гаранция , което то може да получи по чл.16 ал.2 от ОУ . Впоследствие възнаграждението е преведено на „Multitude Bank”-Малта .

Н. Х. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Ф.Б.“ ЕООД .

„Multitude Bank”-Малта е дружество , което е свързано лице с „Ф.Б.“ ЕООД . Ответникът е организирал мрежа от свързани дружества с цел да заобиколи чл.19 ал.4 ЗПК . Ответникът е подписал договора за кредит /заем/ и е събирал т.нар.възнаграждение за поръчителство , което е било в значителен размер и представлява скрита лихва по заема .

„Ф.Б.“ ЕООД е подало писмен отговор , в който оспорва частната жалба на Х.. Доказано е заплащане на адвокатско възнаграждение с представената фактура , която е платена Въззивните жалби и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 11.06.2024 г и на 12.96.2024 г и е обжалвано в срок съответно на 04.06.2024 г и на 18.06.2024 г .

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя на 10.07.2024 г и е обжалвано в 2 срок на 15.07.2024 г

Налице е правен интерес на въззивниците и на жалбоподателя за обжалване на решението на СРС в посочените части , както и на определението по чл.248 ГПК .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска за прогласяване на нищожност на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.146 ал.1 от ЗЗП на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1256850 от 26.04.2023 г СРС е приел следното.

Безспорно между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №1256850 от 26.04.2023 г., с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като заемополучател сумата от 5000 лв., която последният се задължил да върне. Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 6750 лв. на 18 месечни вноски при приложим ГПР по кредита от 49.66% и ГЛП от 41%.

В чл. 5 от договора за кредит страните са уговорили обезпечение по кредита, представляващо предоставяне на поръчителство от третото за настоящото производство лице „Multitude Bank”.

Не е налице и спор, че кредитът бил обезпечен с договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Multitude Bank”, със седалище в Малта, като гарант и ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5050 лв.

Според приетата пред СРС ССЕ възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Ако се сключи възнаграждението по предоставеното обезпечение под формата на договор за поръчителство от „Multitude Bank” (такса за допълнителна услуга – гаранция/ поръчителство) в размер на 5050 лв., то ГПР по процесния договор ще е в размер на 150.66 % . Заемната сума била ползвана за срок от 17 дни и дължимата лихва за този период е изчислена на 89,86 лева.

Ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 5371 лв., които са разпределени по следния начин: 5000 лв. главница, 89,86 лв. лихва, 231,04 лв. платена сума за поръчителство и 50 лв. такса за предсрочно погасяване.

Вещото лице посочва, че сумата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не е задържана от ответника, както и че при добавяне на платената сума в размер на 231,04 лв. към ГПР, същият е в размер от 54.28%.

Според СРС от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър 3 и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето М.

СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът и дружеството – поръчител имат един и същи собственик, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Ф.Б.“ ЕООД, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Според СРС следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така определените максимални размери.

Според СРС в конкретния случай клаузата от договора, уреждаща възнаграждение по договор за гаранция /поръчителство/, сключен между „Multitude Bank”, със седалище в Малта, като гарант и ищеца срещу заплащане на възнаграждение в размер на 5050 лв., разсрочено на вноски, е нищожна, тъй като само тя превишава повече от седем пъти размера на законната лихва, при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер за всички разходи по кредита. Неоснователно е възражението на ответника, че в случая били налице отделни договори, тъй като е видно, че вземането на заемодателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Multitude Bank”, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето защо възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Според СРС несъмнено заплащането от ищеца на възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна услуга, 4 която произтича от договора за кредит. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК. На следващо място, по отношение на атакуваната разпоредба на чл. 5 от договора, следва да се посочи, че за установяване неравноправност на посочената в договора клауза поради невъзможността потребителят да прецени икономическите последици от сключването на договора, предмет на изследване следва да бъде дали възнаграждението за поръчител е следвало да се включи в ГПР по предлагания кредит, като съдът достигна до положителен извод за това. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от договора/ предполага предоставянето на обезпечение. Действително, за кредитополучателя съществува възможност да избере дали това да е предложено от него физическо или юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител „Multitude Bank”, но това не променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител „Multitude Bank”. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с изричното му включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал.