Решение № 262363 от 09.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.

София, 31.03.2021 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 12959/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62719/2015 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******срещу М.Й.И., с ЕГН **********, иск за признаване за установено, че последната дължи на ищеца сума в общ размер от 1946,70 лева, от които: 1664,13лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2012г. - м.04.2014г., ведно със законната лихва считано от 16.04.2015г. - датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до изплащането на сумата; 275,44лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 31.06.2012г. до 25.03.2015г., както и сума за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 7,13 лв., от които 6,12 лв. - главница, ведно със законната лихва считано от 16.04.2015г. - датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до изплащането на сумата и 1,01 лв. лихва.

Недоволен от съдебното решение е останал ищецът „Т.С.”ЕАД, който е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че М.Й.И. няма качеството на потребител на топлинна енергия и съответно не дължи претендираните с исковата молба суми, като прави подробно изложение на доводите си в подкрепа на това твърдение.

Иска от съда да отмени решението като неправилно и съответно да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за производството.

В срок е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от М.Й.И., с който се твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за производството.

Третото лице помагач – „Б.Б.“ ООД не е представило становище.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.

266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му

– в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред въззивната инстанция не се оспорва размера на претендираните суми, нито факта на доставяне на топлинна енергия в процесния период до имот с абонаментен № 347958. Няма спор и за това, че претендираните суми не са били заплатени. Спорно между страните е обстоятелството чия собственост е недвижимия имот с абонаментен номер 347958 в процесния период и съответно явява ли се въззиваемата потребител на топлинна енергия досежно този имот.

В тази връзка от представените по делото писмени доказателства и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, която се кредитира и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвена, става ясно, че имотът с абонаментен № 347958 за процесния период от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. е имот, съставляващ ателие № 5 по нотариален акт, който в този период не е собственост на въззиваемата, а на трети за спора лица. Въззиваемата е собственик на други имоти в сградата, досежно които не е предявена претенция в настоящето производство. Доколкото в рамките на делото не се установява въззиваемата да е собственик или ползвател на имота, за който са начислени процесните суми за доставена и потребена топлинна енергия и за дялово разпределение, то тя не се явява потребител на топлинно енергия съобразно чл.

153 ЗЕ, предвид което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените срещу нея искове.

С оглед приетото и като се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК, въззивната инстанция намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор въззиваемият има право на направените от него в хода на въззивното производство разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение, като в тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност, доколкото размерът на договореното възнаграждение отговаря на установения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер и не подлежи на намаляване.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 62719/2015 г. по описа на СРС

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал3 ГПК,

„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*******да заплати на М.Й.И., с ЕГН ********** сумата от 350 лв. адвокатско възнаграждение, съставляващо разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.