Определение № 2816 от 28.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2816 гр. София, 28.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20268002101316 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. М. и С. А. М. срещу решение № 4889/24.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 13091/2024 г. на Софийския градски съд в частта, с която след като частично е отменено и частично е потвърдено решение № 20222108/13.12.2021 г. по гр. д. № 9807/2018 г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу Учебно-опитно горско стопанство "Георги Стефанов Аврамов", [населено място], общ. В. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на първата ищца Х. Х. М. на сума в размер на горницата над 35 104 лв. до 130 000 лв., част от претенция в общ размер от 200 000 лв. и на втората ищца С. А. М. на сума в размер на горницата над 25 104 лв. до 130 000 лв., част от претенция в общ размер от 200 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща А. И. М., в резултат на претърпяна от него на 21.04.2015 г. трудова злополука, ведно със законната лихва считано от 21.04.2015 г. до окончателното изплащане.

В изложението, инкорпорирано в жалбата, се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците са наследници по закон, съответно съпруга и дъщеря на А. И. М., починал на 21.04.2015 г., както и че същият е бил в трудово правоотношение с ответника Учебно-опитно горско стопанство "Георги Стефанов Аврамов", [населено място], общ. В., като е заемал длъжността "машинен оператор дърводобив". Приел е, че НОИ ТП-П., е съставил протокол № 12 от 15.05.2015 г. за резултатите от извършено разследване на 1 злополука, станала на 21.04.2015 г. с А. И. М. в горски фонд № 120, подотдел "ж" на територията на Учебно-опитно горско стопанство "Георги Стефанов Аврамов", [населено място] с последица от злополуката - смърт. Според мотивите му в горско дере със стръмни склонове /наклон около 40 градуса/, при опит да завърже част от повалено дърво, находящо се в нестабилно и неукрепено положение на склона на дерето, като дебелата част на секцията е била на по-високо ниво от тънката част, с цел изтегляне от трактор, секцията излязла от равновесие, повалила пострадалия, преминала през крайниците му и притиснала гръдния му кош, което причинило остра кръвозагуба, счупване на ребра двустранно, разкъсване на черния дроб и анемия, довели до смъртта му на 21.04.2015 г. Станалата с наследодателя на ищците на 21.04.2015 г. злополука е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 25 от 18.05.2015 г. на НОИ ТП-П..

Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че починалият и неговата дъщеря С. А. М. са били много близки, виждали ли се 2-3 пъти седмично, независимо от това, че пострадалият живеел в друго населено място на около 15 км., двамата си споделяли и починалият бил важна подкрепа за дъщеря си, след като узнала за неговата смърт ищцата плакала много, чувствала се зле, била смазана, наложило се да потърси лекарска помощ и понастоящем продължавала да тъгува за починалия си баща.

Установява се също, че починалият и неговата съпруга Х. Х. М. били много близки, отношенията им били за пример и били неразделни.

Въззивният съд е кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че и за двете ищци починалият е имал изключителна роля в живота, била изградена силна емоционална привързаност между тях и починалия, а загубата му допринесла за коренна промяна в техните животи. Вещото лице е изяснило, че починалият и неговата съпруга Х. М. имали 50-годишен щастлив и спокоен семеен живот, били много сплотено семейство, с изградена близка емоционална връзка, живеели с взаимна грижа и подкрепа, в любов и разбирателство. Силна емоционална връзка съществувала и между починалия и неговата дъщеря С. М., двамата общували интензивно, въпреки че не живеели в едно домакинство и в едно населено място. След като починал нейният съпруг, 11 месеца преди процесната злополука, ищцата С. М. разчитала основно на емоционалната подкрепа на баща си, той бил източник на грижа и любов и бил нейна опора в трудните моменти.

Като спорни по делото въззивният съд е счел въпросите за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия работник.

За да определи размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от съпругата и дъщерята на починалия, въззивният съд е приел, че така събраните по делото доказателства сочат, че ищците са изживели тежко новината за настъпилата внезапна и неочаквана смърт на техния съпруг и баща, като загубата му е намерила съществено отражение върху психо-емоционалното им състояние и е засегнала начина им на живот. Посочил е, че по делото е установено, че между починалия и ищците, като членове на семейството, са съществували близки отношения, основани на обич, грижа, 2 разбирателство, подкрепа, уважение, имали изградена силна емоционална връзка помежду си. Починалият е бил опора и глава на семейството и безспорно внезапната му смърт ги е лишила от неговата обич, морална и материална подкрепа и им е причинила дълбоки и непреодолими страдания и мъка. Починалият е бил добър и обичан съпруг и всеотдаен родител, ищците разчитали на неговата помощ и подкрепа, която опора ще липсва занапред в техния живот. Преди инцидента ищците и починалият работник са били традиционно, задружно и сплотено българско семейство. Пострадалият и съпругата му Х. М. са имали продължителен и щастлив брак и са живели в хармония и разбирателство. Загубата на партньор е причинила интензивни болки и страдания и я е лишила от неговата привързаност, морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, в която е имала най-голяма потребност от такива. От своя стана, дъщерята на загиналия при злополуката С.

М. е била с него в традиционните за българското семейство отношения на емоционална близост и е понесла тежко смъртта му, в т.ч. и при съобразяване на обстоятелството, че 11 месеца по-рано тя е загубила и съпруга си. Отчетено е и обстоятелството, че към датата на инцидента ищцата С. М. от дълги години жиивеела в отделно домакинство, в различно населено място, имала свой дом и семейство. На следващо място, съдът е приел, че в разглеждания случай не са твърдяни и не са и доказани претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия - нито като негативно отражение в психиката на ищците, нито в социалния им дискомфорт, поради което е счел, че преживените болки и страдания от тяхна страна не надвишават съществено обичайните такива в хипотезата на загуба на близък роднина – съпруг и баща, доколкото се установява да са били традиционно, задружно и сплотено семейство, отношенията в което са се основавали на обич, уважение, доверие и взаимна грижа. Приел е, че възрастта на починалия и на неговата дъщеря /починалият е бил на 71 години, а дъщеря му – на 46 години/ обосновава по-нисък размер на нейното обезщетение с оглед определяне продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания. Посочил е, че децата в средна възраст, които водят самостоятелен живот, в отделно домакинство и в различно населено място, поначало са по-малко засегнати от преживелия съпруг, както и от децата в ниска възраст, които все още се нуждаят съществено от непосредствени родителски грижи. От друга страна, съпругата Х. М. е загубила своята основна морална и материална подкрепа в една напреднала възраст, същата е била на 68 години, в която поначало е по-слабо вероятно тя да се възстанови напълно от преживения стрес, както и да намери нов партньор и спътник в живота. Предвид така изложеното и съобразявайки обстоятелството, че двамата съпрузи са имали продължителен семеен живот, въззивният съд е приел, че ищцата Х. М. търпи в по-голяма степен от дъщеря си болки и страдания от смъртта на своя съпруг. След преценка на тези обстоятелства, както и на възрастта на пострадалия, трагичните последици от преждевременната му смърт, понесена тежко от неговата съпруга и дъщеря му, социално-икономическата обстановка в страната към датата на злополуката и установените в практиката критерии за справедливост при сходни случаи, които могат да бъда ориентир за размера на обезщетението, съдът е приел, че справедливите обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди възлизат на 100 000 лв. за съпругата и на 80 000 лв. за дъщерята.

3

Въззивният съд е приел, че починалият работник е действал самоволно в интерес на работодателя, без инструктаж за безопасност и без осигуряването на предпазни средства, но в конкретния случай от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. С оглед на изложеното съдът е приел, че злополуката не е настъпила поради неосигурени от работодателя безопасни условия на труд и непроведен инструктаж, а за това, че работникът е предприел действия по подготовка на поваленото дърво за закачането му за трактор, като от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че неговите действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. При работа на тежък горски терен в дере със стръмни склонове /наклон около 40 градуса/ пострадалият е застанал от долната тънка страна на голямата и нестабилна секция /частта от дървото с дължима 13 м и диаметър около 60 см/, намираща се откъм ниската част на склона на дерето, и е започнал да манипулира върху нея – завързва. Разместването на масивния обект несъмнено е криело опасност от свличането му по наклона в посока надолу, където се е намирал работникът. Решаващият съд е приел, че в случая пострадалият работник не е положил и най-елементарната грижа, която и найнебрежният човек би положил за своето здраве, като дори и за непрофесионалист би било очевидно ясно, че заставането непосредствено под тежкото дърво, което е било разположено под голям наклон и не е било укрепено по никакъв начин и започването на действия по завързването му, които разместват нестабилната секция, създава повишен риск от падане на дървото и увреждане на здравето. Приел е, че процентът на съпричиняване е 50% с оглед извършеното нарушение на условията за безопасност на труда от страна на наследодателя на ищците, както и допуснатите от работодателя нарушения на ЗЗБУТ, който не е изпълнил задълженията си по чл. 275, ал. 1 КТ като не е осигурил ефективен контрол по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин. Посочил е, че по делото не се установява при разпределението на задачите за деня за конкретния обект работодателят да е определил отговорник/координатор на работната група, който да следи за извършването на задачата по начин, който не подлага на риск и не създава опасности за неговите служители. Направен е извод, че размерът на дължимото от работодателя обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди на наследниците на пострадалия следва да бъде намалено с 50%, с какъвто процент съдът е приел, че работникът е допринесъл за вредоносния резултат и дължимите обезщетения след отчитане на съпричиняването са: за Х. М. 50 000 лв. и за С. М.

40 000 лв. Приел е, че на основание чл. 200, ал. 4 КТ от така определените размери следва се приспадне полученото от всяка от ищците от по 14 896 лв., застрахователно обезщетение по сключената от работодателя застраховка "трудова злополука", като работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените на ищците неимуществени вреди сумата 35 104 лв. на Х. М. и сумата 25 104 лв. на С. М..