Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 308 от 14.07.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 400/2022
Вид
Решение № 308
Подписан
14.07.2023
В сила
13.12.2024
Състав
Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Перник, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20221700100400 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от „Гаранционен фонд” – гр. София, ЕИК 121446665, с адрес гр. София, ул.

„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ и ал. 8 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД да бъде осъден ответникът М. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищеца сумата 53 817,76 лв., представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № ***, лихва и разноски, присъдени по гр.д. № 807/2016 г. на СГС и гр.д. № 3655/2017 г. на САС и изп.д. № 20189200400392, изп.д. № 20189200400393, изп.д. № 20179200400440 и изп.д. № 20189200400142, по описа на ЧСИ Й.М. за неимуществени вреди, причинени на Б.М.Б. на *** от ответника като водач на товарен автомобил „Мерцедес 207Д“ с рег. № ***, при управление без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ***, ул. „***", ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на *** около 10,00 ч. ответникът превозвал стъклопакети по ул. „***“, ***, с товарен автомобил „Мерцедес 207Д“, с рег. № ***, когато поради недобро укрепване на товара от каросерията на товарния автомобил изпаднали 3 бр. стъклени врати, които ударили пещеходеца Б.М.Б.. От удара последният получил травматични увреждания. Сочи се, че ответникът управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл. 249, врл. чл. 259 КЗ /отм./. Твърди се, че Б.М.Б. отправил искане до ищеца за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по което било образувано щета № *** и постановен отказ. Въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 807/2016 г. на СГС и гр.д. № 3655/2017 г. на САС, по което ответникът участвал като трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд, били образувани изп.д. № 20189200400392, изп.д. № 20189200400393, изп.д. № 20179200400440 и изп.д. № 20189200400142, по описа на ЧСИ Й.М. и изплатени следните суми: на 11.07.2017 г. по изп.д. № 20179200400440 е платена сумата 25761,53 лв., от която 20 000,00 лв. – главница, 30034,24 лв. – лихва, и 25761,53 лв. – съдебни разноски и такси по изпълнението, 1 на 12.04.2018 г. по изп.д. № 20189200400142 сумата 27297,81 лв., от която 20 000,00 лв. – главница, 4545,35 лв. – законна лихва, 2752,46 лв. - съдебни разноски и такси по изпълнението, на 30.07.2018 г. по изп.д. № 20189200400392 е платена сумата 706,20 лв., от която 320,00 лв. – главница, 240,00 лв. – лихва и 146,20 лв. – съдебни разноски и такси по изпълнението. На 16.05.2018 г. е заплатена сумата 1200,00 лв. – държавна такса по сметка на СГС. Признава, че на 19.04.2021 г. ответникът заплатил сумата 3000,00 лв., поради което непогасен е остатъкът от 53817,76 лв. По изложените съображения се моли за уважаване на иска, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до изплащане на задължението, както и за присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че причината за разместване на товара е техническа повреда, както и че не той е укрепвал товара. Навежда доводи, че ищецът не е водил добре процеса по предявения от пострадалия иск, както и че не е направил искане за обединяване на изпълнителните дела в едно, с което е увредил интересите му.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното за послужване дела се установява, че с Решение № 2588/20.04.2017 г. п о гр.д. № 807/2016 г. на СГС Гаранционен фонд, Булстат 121446665, е осъден по предявения частичен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ /отм./ да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, сумата 20 000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 160,00 лв. за направени разноски, съразмерно на уважената част от иска, като е отхвърлен искът с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а“ КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 20000 лв. до частично предявения размер на сумата 50000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение, изменено с Определение № 15491/13.06.2017 г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Гаранционен фонд, Булстат 121446665, е осъден да заплати на адвокат С.Е.С. сумата 1356,00 лв., възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК Б.М.Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на Гаранционен фонд, Булстат 121446665, сумата 1430,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.

С Решение № 565/09.03.2018 г. по в.гр.д. № 3655/2017 г. на САС е отменено Решение № 2588/20.04.2017 г. постановено по гр.д. № 807/2016 г. на СГС в частта, в която е отхвърлен предявения от Б.М.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./, имащ за предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000,00 лв. до 40 000,00 лв. и вместо това е постановено, че се осъжда Гаранционен фонд, Булстат 121446665, да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, допълнително сумата 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отменено Решение № 2588/20.04.2017 г. постановено по гр.д. № 807/2016 г. на СГС и в частта, в която Б.М.Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на Гаранционен фонд, Булстат 121446665, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК деловодни разноски за разликата над сумата от 715,00 лв. до сумата 1430,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд, Булстат 121446665, е осъден да заплати на Б.М.Б., ЕГН **********, допълнително сумата 160,00 лв., представляваща деловодни разноски. и по сметка на САС държавна такса в 2 размер на сумата 1200,00 лв.

Няма спор, което се установява и от приложените за послужване дела, че в производството по предявения от Б.М.Б., ЕГН **********, срещу Гаранционен фонд, Булстат 121446665, иск М. С. С., ЕГН ********** е участвал като трето лице помагач на страната на ответника.

Видно от извършените върху Решение № 2588/20.04.2017 г. и Определение № 15491/13.06.2017 г. по гр.д. № 807/2016 г. на СГС, както и върху Решение № 565/09.03.2018 г. по в.гр.д. № 3655/2017 г. на САС удостоверявания, че на 16.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист в полза на Б.М.Б. за сумата 20 000,00 лв. - главница, ведно със законната лихва, и сумата 160,00 лв. – разноски, на 28.06.2018 г. е издаден изпълнителен лист за сумата 1356,00 лв. – възнаграждение по чл. 38 ЗА, на 21.03.2018 г. за сумата 20 000,00 лв.главница, ведно със законната лихва, и на 28.06.2018 г. за сумата 160,00 лв. – разноски.

От покана за доброволно изпълнение с изх. № 2407/05.07.2017 г. е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2017 г. по гр.д. № 807/2016 на СГС е образувано изпълнително дело № 440/2017 г. по описа на ЧСИ Й.М. задължението по което е в общ размер 25 761,53 лв.

Съгласно покана за доброволно изпълнение с изх. № 1214/03.04.2018 г. въз основа на изпълнителен лист издаден от 16.06.2017 г. по гр.д. № 3655/2017 г. на САС е образувано изпълнително дело № 142/2018 г. по описа на ЧСИ Й.М. задължението по който е в общ размер 27 297,81 лв.,

Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 2961/19.07.2018 г., че въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2017 г. по гр.д. № 807/2016 г. на СГС е образувано изпълнително дело № 392/2018 г. по описа на ЧСИ Й.М. задължението по който е в общ размер 706,20 лв.

От покана за доброволно изпълнение с изх. № 2963/19.07.2018 г. е видно, че въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2017 г. по гр.д. № 807/2016 на СГС е образувано изпълнително дело № 393/2018 г. по описа на ЧСИ Й.М. задължението по което е в общ размер 1852,22 лв.

Съгласно уведомление за доброволно изпълнение от 11.05.2018 г. по гр.д. № 807/2016 на СГС Гаранционен фонд дължи държавна такса в размер на 1200,00 лв. по сметка на САС, платена с преводно нареждане от 16.05.2018 г.

От представеното по делото извлечение за извършени от ищеца преводи се установява, че на 11.07.2017 г. по наложени запори по изп.д. № 440/2017 г. на ЧСИ Й.М. е платена сума в общ размер 25761,53 лв., на 12.04.2018 г. по наложени запори по изп.д. № 142/2018 г. на ЧСИ Й.М. е платена сума в общ размер 27297,81 лв., на 30.07.2018 г. по наложени запори по изп.д. № 393/2018 г. на ЧСИ Й.М. е платена сума в общ размер 1852,22 лв. и по изп.д. № 392/2018 г. на ЧСИ Й.М. сума в общ размер 706,00 лв. за пълно погасяване на задълженията по изпълнителните дела.

С покана от 11.03.2021 г., връчена на 12.03.2021 г., ищецът е поканил ответникът да му заплати сумата от 56817,76 лв., като липсват доказателства за извършени плащания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“А“. вр. с ал. 12 от КЗ /отм./.

Искът е допустим, а разгледан по същество – основателен и доказан.

На основание чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 8 от КЗ (отм.), фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на онова, което му е платил и за разходите за определяне и изплащане на обезщетението, които са в тежест на виновния водач.

3

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 288, ал. 12, вр. ал. 8 от КЗ (отм.), а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност и Гаранционния фонд има регресен иск срещу лицето, причинило вредата.

По възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, както и че причината за настъпване на ПТП е техническа повреда и че не той е укрепвал товара съдът намира следното:

Както се посочи, ответникът е бил конституиран като трето лице-помагач на "Гаранционен фонд" – София в производството по гр. д. № 807/2016 г. по описа на СГС, като видно от мотивите на постановеното решение, отговорността на Гаранционен фонд – София е ангажирана, тъй като са приети за установени фактите, че увреждащото МПС няма валидно сключена застраховка ГО към момента на ПТП, както и че водачът на това МПС виновно и противоправно е причинил процесното ПТП като е нарушил чл. , ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и нормата на чл. 127, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съгласно която превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението и да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя. Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице, в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Ето защо ответникът е обвързан от задължителната сила на мотивите на постановените съдебни решения, в които е прието, че ПТП е причинено изключително по негова вина.

Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК третото лице-помагач не може да оспорва задължителната сила на мотивите на постановените решения под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. С оглед изложеното, направеното в тази връзка възражение е неоснователно.