Протокол № 254 от 02.07.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 254 гр. Златоград, 02.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100122 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. Р. Ч. - редовно призована, лично, представлява се от адв. З. Д..

ИЩЕЦЪТ Р. З. Б. - редовно призована, лично, представлява се от адв.

З. Д..

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се от юрк. И. Д..

АДВ. Д. – Моля, да се даде ход на делото.

ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪЩОТО.

СЪДЪТ кани страните към спогодба.

АДВ. Д. – Уважаеми г-н Председател, ще се ползваме от признанието.

ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, поддържаме признанието.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

СЪДЪТ запита ответникът въпреки признанието, някога общината владяла ли е процесния имот, има ли интерес към тези имоти.

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, община Н. не е осъществявала владение върху процесните имоти. Същите имоти не представляват интерес за общината. Знаем, че имотите се владеят от ищците и праводателите им преди това. Има един период, в който масово са записвани имотите, които са без документ за собственост, като такива по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Повечето имоти са 1 застроени или имат синори на място, като хората са ги получили от техните наследодатели.

АДВ. Д. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

ЮРК. Д. - Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищците, че са собственици на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***.

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

В тежест на ищците е да докажат, че владеят процесните имоти от 2005г., тоест повече от 20г., като осъществяват владението чрез засаждане на имотите с различни земеделски култури, а към настоящият момент ги ползват като ливади.

Следва да докажат, че с цел снабдяване на документ за собственост са установили, че имотите са записани на общ. Н., но общината никога не ги е владяла.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. Д. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

ЮРК. Д.– Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 165/30.05.2025 г., а именно: Скица на поземлен имот №15-748720-10.05.2025г. с идентификатор ***; Скица на поземлен имот №15-748719-10.05.2025г. с идентификатор ***;

Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДПК с изх.№ 7107005291/12.05.2025г.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от 2

ДПК с изх.№ 7107005292/12.05.2025г.

АДВ. Д. – Моля, да бъде разпитан един свидетел, след което ще се ползваме от признанието на иска.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, на който сне самоличността както следва:

З. А. Т., ЕГН **********, българин, българско гражданство, женен, неосъждан, Р. Б. ми е племенница.

СЪДЪТ разясни на свидетеля отговорността по чл. 290 НК. Обеща да каже истината.

СВ. Т. - Познавам ищците. Имат два имота в м. ,,К.‘‘, землището на Н..

По равно са им имотите. Единият имот е към 2 декара и половина, а другия към декар и половина. И двата имота в едната си част са градини, а в другата ливади. В единият имот има стара изоставена колиба, в която никой не живее.

Имат синори имотите – забити камъни. Ищците нямат спор с никой за имотите. Никога не съм виждал някакви хора от общината да са влизали в имотите. От около 20г. може би те двете обработват имотите. Между двете няма спорове как да обработват имотите си.

Аз живея точно срещу имотите. Границите на имота, който е 2 декара и половина са: А. К., горски фонд, Е. К. от друга страна и път. Имотът, който е декар и половина има съседи: Е. К., отгоре горско стопанство, отдолу – Е. Г. и път.

АДВ. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.

ЮРК. Д. - Нямам повече въпроси към свидетеля.

АДВ. Д. – Уважаеми г-н Председател, от името от представляваните от мен лица, ще се ползваме от признанието. Налице са условията на чл. 237, ал.

1 ГПК за признание на иск, като считам, че не са налице отрицателните предпоставки в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. Моля, да постановите съдебен акт в полза на доверителката ми. Не претендираме съдебно-деловодни разноски.

ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, моля да бъде прекратено съдебното дирене предвид признанието на иска от наша страна. Моля, за постановяване на съдебен акт, предвид признанието на иска.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

3

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е стА.ло в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.