Решение № 295 от 26.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600797 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 203/2022г. по описа на Районен съд – Берковица и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

С присъда № 7/12.03.2024г. по НОХД № 203/2022г. Районен съд – Берковица, 2 състав е признал подсъдимите К. В. Б. и А. Р. Т. за невиновни в това на 19.02.2022г. около 20.30 часа в с. Боровци, община Берковица, област Монтана в съучастие като съизвършители да са влезли в чуждо жилище на ул.

„***“ № **, обитавано от М. К. М., Р. И. Н. и К. М. К. като употребили сила – ритнали с крак входната врата и деянието да е извършено нощем от две лица.

На основание чл. 304 НПК ги оправдал по обвиненията за извършено престъпление по чл. 170, ал.2, пр.1 и 3 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК.

Актът на районен съд не е подложен на инстанционна проверка и е влязъл в сила на 28.03.2024г.

В искането се претендират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразими в липса на мотиви. Излагат се доводи, че 1 въпреки приобщаване на показания на свидетелите Р. Н., М. М. и К. К., депозирани в досъдебната фаза на процеса поради констатирани противоречия между тях и изнесеното в хода на съдебното следствие, съдът не е заявил кои от тях кредитира, кои - не и причините за това. Игнориране на показанията на св. М. относно възприети от нея изявления от подсъдимите преди осъществяване на деянието, а доверяване единствено на показанията на св. К.

С., били довели до неправилно възприета от съда фактическа обстановка, рефлектирало и върху приложението на материалния закон. Сочейки наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК Главният прокурор преценява, че са приложими предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – София поддържа направеното искане и изложените в него съображения. Коментира, че в мотивите към постановения съдебен акт съдът се е задоволил да констатира налични противоречия в свидетелските показания без да извърши техен анализ. Тази липса препятства възможността да бъде проследен начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвиненията факти. Според прокурора дефицитите в доказателствената и аналитичната дейност на съда са се отразили и на правилността на изведените правни изводи, довели до оправдаване на подсъдимите.

Процесуалният представител на лицата, по отношение на които е депозирано искането от Главния прокурор за възобновяване на делото - адв. Г., оспорва направеното искане. Въпреки че приема, че то е допустимо, процесуалният представител заявява, че мотивите на районен съд са изчерпателни и съдържат анализ на всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Невъзприемайки като извършени сочените в искането нарушения, пледира то да бъде отхвърлено.

К. Б. и А. Т. поддържат позицията на адв. Г.. При дадената им възможност за последна дума заявяват, че не желаят делото да бъде възобновено.

Софийски апелативен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно.

Настоящият състав е сезиран с искане от активно легитимирана страна – Главният прокурор на Република България, което е депозирано в срока по чл.

2

421, ал.1 НПК. По делото, чието възобновяване се иска, е постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимите Б. и Т., влязла в сила на 28.03.2024г., а искането е депозирано на 23.05.2024г., т.е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок.

На първо място следва да бъде отбелязано, че възобновяване на едно наказателно дело представлява извънреден способ за контрол върху вече влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със стабилитет и при преценката дали при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила следва да се изхожда от позицията доколко те са съществени и то в степен да опорочат законосъобразността му. В конкретния случай се претендират пропуски при аналитичната дейност на съда, довели до невъзможност за преценка на начина на формиране вътрешното му убеждение по фактите, водещо и до липса на мотиви към съдебния акт. Действително, в изготвените към описаната присъда мотиви съдът е възприел обстановка, коренно различна от тази в сезиращия го обвинителен акт. В хода на проведеното съдебно следствие съдът е приобщил, на основание чл. 281, ал.4 НПК, показания на свидетелите К. К., Р. Н., М. М. и М. М. поради налични противоречия между изнесеното от тях пред съда и заявеното в досъдебната фаза на процеса. В своите мотиви съдът само е констатирал несъответствията без да изрази ясна позиция към кои изявления подхожда с доверие и кои дискредитира. Носената от тези доказателствени източници информация, обаче, касае факти, неотносими към предмета на доказване по делото. Той е очертан с обвинителния акт, в който се инкриминират действия на Б. и Т. по влизане в чуждо жилище /такова, ползвано от свидетелите К. К., Р. Н. и М. М./ чрез употребена сила – ритане с крак на входната врата на къщата, като деянието е извършено нощем от две лица. За да оправдае Т. и Б., съдът е приел, че липсва обективна и субективна съставомерност на извършеното от тях – не били налице доказателства, че те са ритали входната врата на къщата.

За това относимо към обективната съставомерност на извършеното обстоятелство, не са налице противоречия в депозираните от свидетелите показания и изнесената от тях информация е напълно еднопосочна. Както пред съда, така и пред разследващите органи сочените в искането свидетели заявяват, че входната врата на къщата не била заключена и подсъдимите са влезли в обитавания от свидетелите дом след св. М. М.. За незатворена врата свидетелства и С. М., чийто показания вярно са интерпретирани от районния 3 съдия и на които основателно е дадена вяра, тъй като той е полицейски служител, посетил местопроизшествието по сигнал на св. Н. след осъществяване на деянието, многократно е посещавал този адрес и преди това, сочещо на детайлно познаване на обстановката. Липсата на заинтересованост от изхода на делото, изводима както от качеството на свидетеля като полицейски служител, така и от последователността и еднопосочността на показанията му, са дали основание на първия съд да заяви доверието си към тях и да възприеме неналичие на входна врата към двора на имота и отворена врата на процесната къща. Останалите свидетели, както бе посочено, не коментират нанасяне на ритници върху входната врата на къщата от когото и да било от двамата подсъдими. Поради това и липсата на ясно заявена позиция от районния съд кои показания на свидетелите К., Н. и М. кредитира и кои - не, не рефлектира върху този единствено релевантен за делото факт. Единната им позиция за неупотребена от подсъдимите сила за влизане в жилището, обитавано от К., Н. и М., е възприета от съда с ясно изразено отношение в мотивите към акта и е дала основание и да бъде възприето, че не е налице изискуем елемент от състава на престъплението по чл. 170, ал.1 НК. Законодателят не е криминализирал влизането само по себе си в чуждо жилище, а нарушаване неприкосновеността на ползването му чрез сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства – способи, които не е установено да са употребявани при разследване на процесното деяние. Тази позиция е ясно обоснована в мотивите към присъдата, въпреки неизразена такава относно истинността на показанията на част от свидетелите при констатирани противоречия между тях. Те, обаче, не касаят релевантните факти, а са относно изявления на подсъдимите пред св. М. М. преди отиването им в къщата на ул. „***“ № ** и физически сблъсъци между тях и свидетелите М. и Н. – неотносими към предявените на Б. и Т. обвинения и некасаещи предмета на доказване по делото.

Поради това, въпреки допуснати при излагане на мотивите към съдебния акт на посочените в искането на Главния прокурор на Република България процесуални нарушения, те не са от естество да обосноват неясно изразена воля на съда относно позицията му за обективна несъставомерност на осъщественото от двамата подсъдими, довело и до тяхното признаване за невинни, тъй като неизвършения анализ на гласните доказателствени 4 източници е касателен факти извън предмета на доказване по делото, обособен с обвинителния акт.

Поради това Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 8 състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 203/2022г. по описа на Районен съд – Берковица, 2 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5