Определение № 915 от 24.08.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 915 гр. ХАСКОВО, 24.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20235600500531 по описа за 2023 година Производството е реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 вр. чл. 248, ал.

3 от ГПК, образувано по частна жалба на С. С. И., подадена чрез адвокат М.

Р., против Определение № 235/22.04.2023 г. за прекратяване производството по гр.д. № 28/2023 година на РС - Свиленград, поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора. Обжалваното определение е изменено в частта относно разноските с Определение № 323/31.05.2023 г., против което от страна на С. С. И. е подадена втора частна жалба.

Частният жалбоподател твърди незаконосъобразност на атакуваното определение. Счита, че след като страните по делото са български граждани със сключен брак и постоянен адрес на територията на страната то, независимо от настоящото им местоживеене, българският съд е компетентен да разгледа брачния иск. Моли въззивният съд да отмени атакуваното определение и да върне делото на РС - Свиленград с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира, че постановеното по чл. 248 от ГПК определение, с което е осъден да заплати разноски на другата страна, е преждевременно и следва да бъде отменено като релевира възражение за прекомерност на същите.

Въззиваемият по частната жалба Д. Д. Х. – И., чрез пълномощника си 1 адвокат В. Д., е изразила становище за неоснователност на двете частни жалби по съображения, изложени в писмени отговори.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество са основателни.

РС - Свиленград е сезиран с иск за развод, предявен от С. С. И. против Д. Д. Х. – И. От изложените твърдения в исковата молба и приложените към същата доказателства става ясно, че към 31.10.2003 г. страните са били български граждани, сключили граждански брак в Република България, като от брака си имат едно дете, което е пълнолетно. В един по-късен момент същите дс се установили в САЩ, като от приложените по делото доказателства се установява, че и двете страни са американски граждани, като не се спори, че последните са с обичайно местопребиваване на територията на САЩ. Установява се също така, че пред съдилищата на последната държава е заведено дело за развод от страна на Д. Д. Х. – И. – ответник в настоящото производство.

С атакуваното Определение № 235/22.04.2023 г. РС - Свиленград е приел, че доколкото обичайното местопребиваване на страните е на територията на САЩ, пред чийто съдебни органи има заведено дело за развод между същите страни, именно американският съд е компетентен да разгледа спора, като последното обосновава липсата на международна компетентност на българския съд С тези аргументи първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ответника. По молба на последния с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл с Определение № 323/31.05.2023 г., като е изменил Определение № 235/22.04.2023 г. в частта за разноските и е осъдил ищеца да заплати в полза та ответника сума в размер на 2 000 лв.

При така установените факти по делото, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по брачен иск с правна квалификация 49, ал. 1 СК – за прекратяване на брака с развод по исков ред. С оглед на установеното по делото обстоятелство, че 2 страните имат обичайно местоживеене в САЩ, следва изводът, че образуваното гражданско дело има международен елемент. Съдът е задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от международна конвенция, приета от Република България или от Кодекса на международното частно право /КМЧП/. Поради това първият от въпросите е за приложимото към настоящия казус процесуално право, уреждащо компетентността на съда да реши брачния иск.

Съгласно нормата на чл. 7 от КМЧП, брачните искове са подведомствени на българските съдилища ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за компетентността следи служебно. Настоящата инстанция се солидаризира и с констатацията за обичайно местопребиваване на страните извън територията на страната – на територията на САЩ. В разглеждания казус обаче са налице индиции, че и двете страни освен американски са и български граждани, като изрични твърдения в тази насока са изложени от въззивния жалбоподател и от друга страна такива в обратна насока не са изложени от въззиваемия.

Обстоятелството дали някоя от страните е български гражданин не е изследвано от страна на първоинстанционния съд, формирал извод за недопустимост на иска. При установяването на българско гражданство на една от страните е налице първата от предвидените в чл. 7 КМЧП хипотези, които са дадени като алтернатива, а не кумулативно, тоест в този случай българският съд разполага с международна компетентност да разгледа предявения иск за развод.

Поради гореизложеното ОС - Хасково счита, че неправилно РС Свиленград е приел, че не е международно компетентен да се произнесе по предявения иск, като не е установил всички релевантни обстоятелства, които да потвърдят или изключат този извод. Оплакванията на частния жалбоподател са основателни и обосновават извод за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ето защо атакуваното Определение № 235/22.04.2023 г. следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед крайния извод на настоящата инстанция следва да се 3 отмени и Определение № 323/31.05.2023 г., с което последното е изменено в частта относно разноските.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение № 235/22.04.2023 г. за прекратяване производството по гр.д. № 28/2023 г. на РС – Свиленград.

О Т М Е Н Я Определение № 323/31.05.2023 г. за изменение на Определение № 235/22.04.2023 г. по гр.д. № 28/2023 г. на РС – Свиленград в частта относно разноските.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. същия съд за продължаване на

Определението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 28 от КМЧП в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4