Решение № 156 от 15.06.2023, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бяла Слатина, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20231410100080 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от адв.Н. Ц. от ВрАК, в качеството си на пълномощник на ищеца И. Н. И. с ЕГН ********** от гр.Бяла Слатина, обл.В., ул.“Ал.С.“ № 62 против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София-1336, р-н Л., бул.“П.В.“ № 21,Бизнес Център „Л. 6“, ет.2, с правно основание чл.439 от ГПК, с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че не дължи на ответника, предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 4 167,12 лв. главница, дължима на основание сключен договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01456366 от 20.01.2010г. в размер на 4000,00 лв. надбавка представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема в размер на 1443,52 лв., мораторна лихва в размер на 672,29 лв. за периода от 15.04.2010г. до 14.10.2011г., законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.11.2011г., до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 225,66 лв., от които: държавна такса в размер на 125,66 лв. и адвокатски хонорар в размер на 100.00 лв., които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист 20.12.2011г. по ч.гр.д.№ 915/2011г. по описа на БСлРС и които суми са предмет на изп.д.№ 417/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ с район на действие ОС-В..

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.439 вр. чл.124 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която е оспорил иска по основание и размер, съобразно изложените в отговор съображения.

1

По делото са приложени архивирано ч.гр.д.№ 915/2011г. по описа на РС-Б.Слатина, заверен препис от изпълнително дело № 1021/2012г. на ЧСИ В. Й., преобразувано в изп.№ 5719/2020г. по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег.№ 756 и заверен препис от изп.д.№ 417/2022г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег.№ 899 с район на действие ОС-В..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба ищецът навежда доводи, че кредитора Б. „П. П.

Файненс" ЕАД с ЕИК 130697606 се снабдил с изпълнителен лист от 20.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 915/2011 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721 КЧСИ, което след приемането на архива му от ЧСИ Ц. Н. с per. № 756 КЧСИ е преобразувано под ИД № 5719/2020 г.

Според ищеца последното изпълнително действие по делото е от 13.12.2012 г., когато ЧСИ В. Й. насрочил извършването на опис на движими вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на длъжника на 17.01.2013 г. Уведомлението е получено лично от длъжника на 04.01.2013 г. като на 17.01.2013 г. по сметката на ЧСИ В. Й. е постъпила сумата от 300,00 лева, наредена от длъжника от неговата банкова сметка в Банка ДСК ЕАД, клон Бяла Слатина.

Твърди се, че в законоустановения двугодишен срок, считано от 13.12.2012 г. до 13.12.2014г. взискателят не е предприел никакви действия по принудително изпълнение, поради което изпълнително производство било прекратено от 06.08.2021 г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК от ЧСИ Ц. Н., след изрична писмена молба от длъжника.

Ищецът твърди, че с полученият изпълнителен лист 20.12.2011 год., издаден по ч.гр.д.

№ 915/2011 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, по молба на ответното дружество било образувано ново изп.д.№ 417/2022г. по ЧСИ И. Ц. с рег.№ 899 КЧСИ, за което длъжника бил уведомен със съобщение от 26.04.2022г., което не бил получил лично.

Приложено е уведомление, че вземането инкорпорирано в същия изпълнителен лист е пръхвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г.

За новообразуваното дело срещу него, длъжника научил от работодателя си „Старилан" ЕООД за наложен запор върху трудовото му възнаграждение, което е в размер на минималната работна заплата в страната. Освен това са му наложени и запори върху банковите му сметки в Банка „ДСК“ ЕАД и в „Юробанк“ АД.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който е оспорил иска по основание и размер, съобразно изложените в отговор съображения 2 и моли за отхвърлянето му.

Поддържа, че вземането му не е погасено по давност, тъй като съгласно най-новата съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от взискателя прекъсва давността. Твърди, че по изпълнението са предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, включително и по новообразуваното изп.д.№ 417/2022г. по ЧСИ И. Ц. с рег.№ 899 КЧСИ. Позовава се и на ТР № 2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което се отменя като загубило сила ППВС № 3/ 18.11.1980 год. и се преуреждат по различен начин прекъсването на давността в изпълнителния процес и погасяване на вземането. Ответникът счита, че от образуване на изпълнително дело № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721 КЧСИ, намира приложение ППВС №3/18.11.1980 год. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е 26.06.2015 год., на която е постановено ТР №2/26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и следователно дата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 год. Твърди, че в периода след 26.06.2015 год. има извършени редица изпълнителни действия по изпълнително дело № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. и изп.д.№ 417/2022г. по ЧСИ И. Ц. с рег.№ 899 КЧСИ, които прекъсват погасителния давностен срок.

Представено е копие от издаден срещу ищеца изпълнителен лист от дата 20.12.2011 год. по ч.гр.д. № 915/2011 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина в полза на Б.

„П. П. Ф." ЕАД с ЕИК 130697606.

Видно от приложено заверено копие от изпълнително дело № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721 КЧСИ, с молба вх.№ 01826/28.05.2012 г. кредиторът „Б. П.

П. Ф." ЕАД е поискал образуване на изп.дело - № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721 КЧСИ, което след приемането на архива му от ЧСИ Ц. Н. с per. № 756 КЧСИ е преобразувано под № 5719/2020 г.

С уведомление от 13.12.2012 г., ЧСИ В. Й. уведомил длъжника И. И. за насрочване извършването на опис на движими вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на длъжника, на дата 17.01.2013г. Уведомлението е получено лично от длъжника на 04.01.2013 г., като на 17.01.2013 г. по сметката на ЧСИ В. Й. е постъпила сумата от 300, 00 лева, наредена от длъжника от неговата банкова сметка в Банка „ДСК“ ЕАД, клон Бяла Слатина.

Протокол за опис на движими вещи не е приложен по изпълнителното дело, тъй като такъв не е извършен.

По ИД № 1021/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№ 721 КЧСИ, е конституиран на основание чл.429 от ГПК, като нов взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 по негова молба вх.№ 3110/11.08.2015г. в качеството му на цесионер на Б. „П. П. Ф." ЕАД с ЕИК 130697606 по силата на сключен договор за цесия между двете дружества от 15.05.2015г. На основание чл.18 от ЗЧСИ възложил на съдия изпълнителя да извърши всички необходими действия за нормалния ход на 3 изпълнителното производство, без да ги конкретизира.

С молба вх.№ 6721/29.06.2018г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, е поискал от ЧСИ В.Й. да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника и при наличие на такива да му бъде наложен запор върху тях.

Извършена е такава справка от ЧСИ Й. от която се установи, че длъжника И. има открити банкови сметки в Банка „Пиреос България“ АД, в ОББ АД и в Банка „Алианц България“ АД, но запор върху тях не е извършен от ЧСИ.

По молба на длъжника И. И. с вх.№ 6109/03.08.2021г. адресирана до ЧСИ Ц. Н. (който е приел архива на ЧСИ В.Й.) по преобразувано ИД № 5719/2020 г. изпълнително производство по делото било прекратено с резолюция от 06.08.2021 г., на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК от ЧСИ Ц. Н..

С молба вх.№ 8627/29.11.2021г. взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225 е поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителният лист, който му е предаден с протокол за връщане на ИЛ от 04.02.2022г.

Впоследствие по молба вх.№ 07044/24.02.2022г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е образувано ново изп.дело № 417/2022г. на ЧСИ Ив.Ц. срещу длъжника И. Н. И., въз основа на същият изпълнителен лист от 20.12.2011 год., издаден по ч.гр.д. № 915/2011 год. по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

Изпратено е уведомление от 06.07.2015г. за извършената цесия до длъжника от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, като пълномощник на Б.

„П. П. Ф." ЕАД с ЕИК 130697606, но същият е отказал да го получи, видно от приложената обратна разписка по изп.дело № 417/2022г. на ЧСИ Ив.Ц..

ЧСИ И. Ц. е уведомила И. Н. И. със съобщение от 26.04.2022г., че срещу него е образувано ИД № 417/2022 г. по нейн опис, с приложен изпълнителен лист, уведомление, че вземането инкорпорирано в същия изпълнителен лист е пръхвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД по силата на договор за цесия от 15.05.2015 г., удостоверение за задължения към НАП и постановление за разноски.

За образуването на изпълнително дело, длъжника И. разбрал от работодателя си „Старилан" ЕООД, който получил запорно съобщение за налагане от ЧСИ И. Ц. запор върху трудовото му възнаграждение от 26.04.2022г. на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508 вр. с чл.446 е от ГПК до размер на сумата 13295,65 лв.

Разбрал, че са му наложени запори на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.507а, чл.508 вр. с чл.446 и чл.446а от ГПК върху банковите му сметки в Банка „ДСК“ ЕАД и в „Юробанк“ АД също от дата 26.04.2022г.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по 4 отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено съдебно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Този отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението т. е. длъжникът оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Той е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК).

Предявеният от ищеца иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20228990400417, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи съществуването на новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая - твърдението си за изтекла погасителна давност след издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че погасителната давност е била спирана или прекъсвана.