Решение № 269 от 05.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000102 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „В.**Г.“ ЕООД против Решение №137 от 23.12.2022 г., постановено по търг. дело № 108 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което:

- са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от „В.**Г.“ ЕООД, против О. гр. С. за сумата от 30000 лв., представляваща неизплатеното възнаграждение за извършената услуга поддържане на гробищни паркове в гр.С. и в гр. В. по договор №***/******** г.. от които: сумата от 11000лв.. съставляващо неизплатено задължение по фактура № **********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр.В. за периода от 15.10.2018г. до 31.01.2019 г.; сумата от – 17400 лв., съставляващо неизплатено задължение по фактура № **********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр. В. за периода от 31.01.2019 г. до 31.07.2019 г. и сумата от – 1600 лв., съставляващо неизплатено задължение по фактура № **********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр.В. за периода от 31.07.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане;

- е осъдено „В.**Г.“ ЕООД, да заплати на О. С., сумата 1430 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано по изложени в жалбата съображения. Искането е решението да се отмени и вместо това , да се постанови друго, с което се уважат предявените искове, като на ищеца се присъдят направените деловодни разноски .

Въззиваемият О. С. не е изразил становище по въззивнната жалба.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пазарджик е образуван по предявен от „В.**Г.“ ЕООД, против О. гр. С. осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер от 30000 лв., представляваща неизплатеното възнаграждение за извършена услуга - поддържане на гробищни паркове в гр С. и в гр. В., по договор № ***/******** г., от които: сумата от 11000 лв., съставляващо неизплатено задължение по фактура № **********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр.В., за периода от 15.10.2018 г. до 31.01.2019 г.; сумата от – 17400 лв., съставляващо неизплатено задължение по фактура

№

**********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр. В., за периода от 31.01.2019 г. до 31.07.2019 г. и сумата от – 1600 лв., съставляващо неизплатено задължение по фактура № **********/******** г., за извършеното и подлежащо на заплащане поддържане на гробищен парк в гр.С. и гр.В., за периода от 31.07.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане Във връзка със заявените в подкрепа на иска твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

Между страните е бил сключен Договор № *** от ******** г. с предмет - изпълнение на погребални услуги на територията на гр. С. и гр. В., както и поддържане на гробищните паркове в същите селища. Съгласно уговорките на договора, изпълнителят - „В.**Г.“ ЕООД се е задължил да извършва дейностите предмет на договора, в съответствие с изискванията на възложителя - О. С., за срока на действие на договора - една година, считано от влизането му в сила /датата на подписването му/. Уговорено е 2 възнаграждение в общ размер от 29900лева, съгласно представена от изпълнителя оферта, представляваща неразделна част от договора.

Искът се основава на твърдението на ищеца, че за срока на договора, дружеството е извършвало възложените му с договора дейности, за което били съставени и осчетоводени трите процесни фактури. Отказът на ответната О. да заплати дължимото по договора възнаграждение, обусловил правния интерес от предявяване на иска.

Предвид заявеното договорно основание за заплащане на претендираната сума, в тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване, че е изпълнявал възложените му от ответника конкретни видове дейности/услуги, включени в предмета на договора, през описания период и че изпълнението им е било прието от възложителя без възражения.

Събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за установяване на релевантните за спорното правооношение факти, обуславящи възникване на претендираното от ищеца парично вземане.

Явно е преди всичко, че общата стойност на услугите/изработеното по издадените фактури съвпада с общо уговорената цена на договора за целия му срок на действие.

Според уговореното в договора обаче, цената се дължи за изпълнението – постоянно за срока на договора – на две основни дейности: изпълнение на безплатни комплексни погребални услуги за жителите на двете населени места - до 150 бр. за срока на договора и за поддържане на гробищните паркове. Нито в договора, нито в приложената оферта се съдържа описание на конкретни дейности или услуги, включени в „поддържане на гробищните паркове“, нито времеви график или период /ежедневно, седмично, месечно и пр./, в който следва да се осъществява тази дейност.

В чл.10, ал. 3 от Договора, подробно са описани дейностите по погребалните услуги, но не и тези отнасящи се до поддръжката. Отбелязано е единствено, че „в гробищния парк ще се следи за чистотата и за безразборното влизане на хора, които пречат на опечалените“. Така описаните дейности обаче не биха могли да се отнесат безусловно към предмета на договора, доколкото по естеството си се доближават до охрана, но не и до поддръжка на гробищния парк. А и доказателства за осъществяването на такива дейности по делото също не са представени.

3

В представените и приети по делото три броя фактури, като основание за начислените стойности, също е отбелязано „поддържане на гробищните паркове“ през съответния период, без да са описани конкретни дейности по поддръжката и времеви график или периодичност на извършването им.

Предвид съдържанието на тези документи, не само че не се установява изпълнението на всички уговорени с предмета на договора дейности, за които е предвидено заплащането на общо уговорената цена от 29900 лева, но и не се доказва дори частично изпълнение на конкретни дейности по поддръжката.

Самото осчетоводяване на фактурите в счетоводствата на страните, не е достатъчно условие, обосноваващо възникване на задълженията за заплащане на претендираното възнаграждение, не само защото фактурите на са подписани от представител на ответника, но и поради това, че не са установени другите уговорени от страните предпоставки за възникване на процесното вземане.

От показанията на разпитаните свидетели и конкретно на свидетелката Величка Димитрова, дори същите да се кредитират независимо от служебната й заинтересованост като служител на ищеца, също не може да се изведе наличието на изпълнение на поетите от ищцовото дружество задължения по договора. Освен че липсват твърдения относно осъществена дейност по погребални услуги, от показанията на този свидетел не може категорично да се направи извод, че дори и сочените от него случаи на почистване на гробищния парк от служители на ищцовото дружество, са били в изпълнение на задължения по процесния договор, а не по договори с други възложители, съответно – че са елемент от уговорената поддръжка.

Представеното по делото писмо изх. № **-**-***-*/11.05.2022 г. /л.16/, също не установява наличието на претендираното вземане дори само заради факта, че от съдържанието му не може несъмнено да се изведе връзката на съдържащото се в този документ изявление с процесното правоотношение.

Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че съгласно уговореното от страните, задължението за заплащане на извършената работа за възложителя възниква при наличието на две кумулативни условия – двустранно подписани протоколи за извършена и приета от възложителя работа и издадени въз основа на тези протоколи фактури.

Доколкото изпълнението на възложената работа и приемането й от 4 възложителя е в доказателствена тежест на изпълнителя и той не е ангажирал доказателства в тази насока като не е представил двустранно подписани протоколи за приемане на работата, твърдението за изпълнение на възложената с договора работа в пълния и обем и вид, и произтичащото от това задължение за ответника да заплати възнаграждение, са останали недоказани.

Твърдението, че протоколите били издавани в един екземпляр, предаван на О.та, оспорването на това твърдение от ответника и отказът да ги представи по делото, не обосновават приложението на чл. 190 във вр. с чл.161 ГПК, поради следното:

Ищецът не доказва съставянето на такива протоколи и изпращането/предаването им на представител на ответната О.. Дори да се приеме, че все пак такива документи са били предавани на ответника, същите е следвало да се съставят от представител на изпълнителя, поради което не е имало пречка протоколите да се съставят и подпишат в два екземпляра - за всяка от страните. Обстоятелството, че представителят на ищеца не е положил грижата на добрия търговец, осигурявайки си екземпляри от предвидените в договора писмени доказателства, установяващи изпълнението на поетите задължения, не може да размести доказателствената тежест в процеса, нито да обоснове приложението на чл.161 ГПК в полза на страната, съставила документа.

Крайният извод е, че ищецът не установява основанието за възникване на процесното вземане - че е изпълнявал възложените му от ответника конкретни видове дейности/услуги, включени в предмета на договора, през описания период, както и че изпълнението им е било прието от възложителя без възражения.

В същия смисъл е постановено и решението на Окръжен съд Пазарджик, поради което решението представлява законосъобразен отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137 от 23.12.2022 г., постановено по 5 търг. дело № 108 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6