Решение № 426 от 12.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря М. СЛ. Т. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500722 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от И. М. И. с ЕГН********** срещу Решение № 1111/ 16. 07. 22026 г. по гр. д. №1663/ 2026 г. по описа на РСПлевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена като неоснователна молбата на С. П.

А. за налагане на мерки по ЗЗДН. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна С. П. А. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. Т. Т., че обжалваното решение е правилно и 1 законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Заинтересованата страна ДСП – гр. Долна Митрополия е изразила становище, че при майката И. И. е са установени обстоятелства, които да представляват пряка опасност за живота или физическото здраве на детето, но съществува висок психологически риск за И., произтичащ от задълбочаването на междуличностния конфликт на родителите, в който малолетното дете се използва като средство за утвърждаване на собствена позиция и въздействие върху другия родител.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 1111/ 16. 07. 2026 г. по гр. д. № 1663/ 2026 г. по описа на Плевенския районен съд е постановено следното:

ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 и т.3от Закона за защита от домашното насилие, както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН И. М. И., ЕГН********** от гр. Д.Д., ул. Г.М.Д.

1.ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на И. С. А., ЕГН **********.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.

ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на молителката и на ответницата.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта И. М. И.,

ЕГН********** от гр. Д.Д., ул. Г.М.Д., да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.4 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.

2

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. М. И., ЕГН********** от гр.

Д.Д., ул. Г.М.Д. да заплати на С. П. А., ЕГН**********, гр.Ч.Б., ул.Христо Ботев № 6, ет.3, ап.11 сумата от 471 евро за направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие И. М. И., ЕГН********** от гр. Д.Д., ул. Г.М.Д. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 12.78 евро по сметка на ПлРС.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че пострадалото дете и ответницата са дете и майка- основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 4 от ЗЗДН. Първоинстанционният съд въз основа на представената декларация от молителя, сочеща упражнено физическо насилие спрямо детето в периода от 13.04.2026г. до 17.04.2026г., както и от събраните по делото писмени доказателства- амбулаторни листи, социален доклад и психологическа оценка на детето и гласни доказателствени средства- показанията на св. Н.Я. и Л. А., които са в съответствие с посоченото в декларацията, е приел на основание чл.

13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие от ответницата през посочения период. Посочено е, че никое от останалите събрани по делото не е опровергал доказателствената стойност на подадената декларация на основание чл.9, ал.3 ЗЗДН. Обратно, нейното съдържание е било подкрепено от събраните писмени и гласни доказателства.Районният съд е счел, че действията на ответницата спрямо детето И. в периода от 13.04.2026г. до 17.04.2026г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на законафизическо насилие.Поради изложеното, молбата е приета за основателна и на ответницата следва да бъде наложена предвидената в закона и поискана от молителя мярка за защита чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че въззивницата е майка на детето И. С.ова А., родена през 2023 г., а въззиваемият е баща на детето.

По делото пред първоинстанционния съд е представена от ищеца декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено, че спрямо детето И. А. в периода от 13. 04. 2026 г. до 17. 04. 2026 г в гр. Д.Д., ул.“Г.М.Д. е извършен акт на домашно физическа насилие, изразяващо се в бой „ пръчка и ръчичка“, нанесен по краката около и под коленете по претибиалната повърхност на 3 двете подбедрици: три под коляното на дясна подбедрица с диаметър до 2 см; две с приблизително същия размер медиално от пателата на дясно коляно; две медиално от пателата на ляво коляно с диаметър около 1 см; четири под ляво коляно с диаметър до 3 см – от които към 17. 04. 2026 г.. са налице кръвонасядания с кафеникав оттенък от И. М. И. с местоживеене при нея в гр.

Д.Д., ул.“Г.М.Д..

В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитан Н.Я., който е лекар и е прегледал детето в „Спешна помощ“ в УМБАЛ – гр. Плевен. Свидетелят посочва, че по данни от бащата първо с детето е посетил РУ МВР и е бил подаден сигнал за възможно малтретиране на дете. Свидетелят посочва, че първоначално детето и бащата са насочени към „Съдебна медицина“, но поради приключил работен ден са насочени към „Спешна помощ“. Свидетелят твърди, че детето е плачело при прегледа, след това се е успокоило и в присъствие на бащата и бабата (майка на въззиваемия) е отговорило на въпроса на лекаря, че е било ударено с пръчка и с ръчичка и други допълнителни обяснения не са дадени от детето. Свидетелят посочва, че не е имало нарушение целостта на кожата на детето и част от охлузванията са били по медиалните повърхности на колената, от вътрешната повърхност на колената над обичайните места на удар, които биха се получили при падане на детето.

В първоинстанционното производство като свидетел е разпитана майката на въззиваемия и баба на детето Л. А., на която са разяснени правата по чл. 166 ГПК и същата е заявила, че желае да свидетелства. Свидетелката твърди, че детето има проблеми с ахилесовите сухожилия на краката и това налага да се провежда рехабилитация на детето. Същата твърди, че детето се изморява, понякога залита и има трудности с движението. От разпита се установява, че при рехабилитацията бабата е вдигнала клинчето на детето до коляното и бабата е видяла синините по краката на детето. Свидетелката посочва, че е попитала детето къде е паднало и то е отговорило, че „мама и Филип“ са я ударили с пръчка и ръчичка, като го е повторила няколко пъти. От показанията на свидетелката се установява, че в „Спешна помощ“ е пристигнал полицейски патрул от трима полицаи и детето е казало същото за произхода на синините. Свидетелката твърди, че са искали освидетелстване на детето, за да не бъдат обвинени, че синините са причинени по времето когато е 4 било с баща си и баба си.Свидетелката посочва, че са правени масажи на краката на детето.

От разпита на свидетелите П.М., К.Д. и Р.И., служители на РУ МВР, се установява, че същите са били повикани в „Спешна помощ“ когато детето с баща си и баба си е било там за освидетелстване. Свидетелите твърдят, че при разговор с бащата е посочено за наранявания на детето, като не си спомнят къде са тези наранявания. От показанията се установява, че детето е било притеснено и не е разговаряло със свидетелите, като бащата е обяснил, че то е жертва на домашно насилие.

Пред съда е разпитвана като свидетел и В. М., която е учителка в групата на детето в детската градина. Свидетелката твърди, че детето редовно посещава детската градина, боледува нормално за възрастта си. Свидетелката посочва, че детето ходи предимно на пръсти, като майката я е уведомила, че е запозната с проблема. Свидетелката посочва, че детето е нестабилно в походката си и пада по- често отколкото другите деца, като е виждала това, когато детето бърза и когато се затича навън по време на игра в двора на детската градина. Свидетелката не си спомня за синини по тялото на детето.За психичното състояние на детето свидетелката твърди, че има богат речник за възрастта си, понякога бърка рода, но иначе говори правилно, с разбиране и адекватност. Посочва, че детето разказва различни истории, като свидетелката не може да каже дали са истини. Свидетелката не е чувала детето да се оплаква от родителите си или от други лица. Свидетелката разказва за неколкократни случаи ( три пъти в една седмица) когато детето е паднало само, а посочва друго дете, че го е бутнало, което е в другия край на стаята.

По делото е представен лист за преглед на пациент от 17. 04. 2026 г. в 18, 33 часа, изготвен от д-р Н.Я., в който е отразено, че при прегледа на детето се установява липса на травматични увреждания. По отношение на крайниците са констатирани няколко кръвонасядания с кафеникав оттенък по претибиалната повърхност на двете подбедрици: три под коляното на дясната подбедрица с диаметър от 2 см; две с приблизително същия размер медиално от пателата на дясното коляно; две медиално от пателата на ляво коляно с диаметър около 1 см, четири под ляво коляно с диаметър от 3 см. Отразено е без травматични изменения по задна повърхност на подбедрици. Посочено е, 5 че детето движи активно и четирите крайника в пълен обем, походка – на моменти на пръсти.

С отговора на исковата молба ответницата и майка на детето е представила съдебномедицинско удостоверение № 123/ 2026 от 25. 04. 2026 г., издадено от доц. д-р С.К., в което е отразено, че при прегледа се установява момиче на видима възраст около действителната

- 3 г., правилно телосложение, умерено охранване, добро общо състояние, адекватна. При прегледа по главата, тялото, крайниците няма видими травматични увреждания, движи се свободно, без ограничение.

Майката е представила медицинско становище от 29. 04. 2026 г. от ДКЦ“Авис Медика“ – Плевен, от доктор Е.З. – специалист по физикална и рехабилитационна медицина и И. Г. – рехабилитатор. В становището е посочено, че по време на проведените терапии в периода от 06. 04. 2026 г. до 20. 04. 2026 г. детето е било в общо добро състояние, контактно и адекватно за възрастта си. Не са наблюдавани данни за поведение насочващо към упражняване на физическо насилие. Установените по долните крайници кръвонасядания са с характеристики, които могат да бъдат съвместими с обичайните травми в детска възраст( например при игра и падане), без специфични белези за умишлено причиняване. Посочено е, че детето не е демонстрирало страх или притеснение свързано с майката. Посочено е също, че становището е издадено въз основа на лични наблюдения по време на проведените терапии.

По делото пред районния съд е приет социален доклад изх. № ПР/ Д- ЕНДМ/ 35 – 003/ 27. 05. 2026 г., изготвен от ДСП- Долна Митрополия. От социалния доклад се установява, че детето живее заедно с майката в нейния дом в гр. Д.Д.. За родителския капацитет на страните по делото е изготвена оценка от ЦОП в гр. Плевен и в гр. Ч.Б., като е посочено, че и двамата родители притежават базов родителски капацитет, но неговата ефективност е значително ограничена от конфликтната им динамика. Посочено е, че нейсъщественият дефицит се отнася до неспособността да разграничават партньорския конфликт от родителските си роли и да осигурят емоционално стабилна и защитена среда за детето. В доклада е отразено, че съгласно изготвената оценка на родителски капацитет на въззивницата от 21. 04. 2026 г. в ЦОП – Плевен е обобщено, че майката оставя впечатления за загрижен 6 родител, който познава нуждите и желанията на малолетната дъщеря. Майката полага усилия да осигури подходяща среда за развитието на детето, гарантираща спокойствието и безопасността му. В заключението на социалния доклад е отразено, че при извършване на цялостно наблюдение на развитието на малолетното дете в т.ч. и обстойно проучване в отдел “ЗД“ на сигнал от 17.