Решение № 192 от 18.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Ихтиман, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200430 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от М. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.

*, кв. *, чрез адв. С. С. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504378860, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал.

1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарупение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Моли се да бъдат присъдени сторените разноски. В жалбата се сочи, че към часа на извършеното нарушение – 17.57 часа на 09.12.2020 г. жалбоподателката не е била собственик на автомобил с рег. № *. Сочи, че същият ден при нотариус *, с район на действие РС – * е бил сключен договор за прехвърляне собствеността на автомобила на *, ЕГН ********** от гр. *. В допълнение навежда доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С. С.. Моли да бъде уважена подадената жалба и да бъде отменен изцяло обжалвания акт, като бъдат присъдени и разноски в размер на 200 лева.

Въззиваемата страна чрез юрк. * оспорва жалбата и моли да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен.

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 09.12.2020 г. жалбоподателката М. П. Й. и съпругът й – свидетеля * сключили договор за покупко-продажба на лек автомобил, марка Пежо, модел 307, с рег. № *, с който прехвърлили собствеността на автомобила на *, ЕГН **********. Подписите положени от страните по договора били заверени в същия ден от нотариус *, рег. № 410 на Нотариалната камара. В 14:57 часа на 09.12.2020 г. нотариус * регистрирал договора за покупко-продажба на МПС под номер 2751 в системата на МВР. Договорът за покупко-продажба на МПС бил отразен в централната база данни на АИС КАТ в история на регистрацията на МПС в 15:07 часа на 09.12.2020 г.

На 09.12.2020 г. в 17:57 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет лек автомобил Пежо 307 с рег. № *, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него не е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Впоследствие с Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504378860, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя М. П. Й. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1 от Закона за пътищата.

На 10.12.2020 г. в централната база данни на АИС КАТ била отразена промяната на собствеността на процесното МПС, като същото е било отчислено от сектор Пътна полиция към ОДМВР – *.

Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от показанията на св. * и от приложените по делото писмени доказателства електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504378860, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“; договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от 09.12.2020 г.; справка за регистрация на договор за прехвърляне на МПС № 2751/09.12.2020 г., издаден от нотариус *, номер 410, район на действие – гр.

*; справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията на л.а.

„ПЕЖО 307“ с рег. № СТ 7671 РК.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

За извършеното нарушение е предвидено административно наказание глоба. Този вид административно наказание, налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

2

Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 09.12.2020 г. Именно от таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 09.12.2023 г., като през този период не се събраха доказателства да са били извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 07.08.2024 г (видно от приложената към преписката разписка на л. 20 от делото). Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това основание.

Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не бяха установени по делото.

Друго самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш е, че в случая неправилно е определен субекта на административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В случая от събраните по делото доказателства категорично се установи, че собственик на процесното МПС към момента на извършване на нарушението не е била жалбоподателката М.

Й., тъй като по-рано същият ден е била прехвърлена собствеността на автомобила чрез договор за покупко-продажба на МПС, като владението спрямо автомобила е било предадено на купувача, видно от чл. 3 от договора за покупко-продажба на МПС. От показанията на св. *, които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, се установява също, че прехвърлянето на автомобила и предаването документите и ключовете за него на новия купувач се е случило преди 15 часа на 09.12.2020 г.

Обстоятелството, че в регистрите на АИС КАТ собствеността върху процесното МПС е била отчислена следващия ден, не променя обстоятелството, че като субект на административното нарушение е следвало да бъде определен собственика на автомобила към момента на констатиране на нарушението, а именно – *.

3

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504378860, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал.

1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ

000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. * № 3 , представлявано от * - председател, да заплати на М. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *, кв. *, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4