Присъда № 62 от 14.07.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1478/2024 год.

МОТИВИ:

Производството е по реда на глава ХХХ от НПК – Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни.

Обвинението е против подс.А. К. Й. от село П., обл.П. за престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 05.05.2023 г. в гр. П., чрез нанасяне на удар с ръка в лицето е причинил средна телесна повреда на Г. Д. Й. от гр. П., изразяваща се в травматично отчупване на първи горен ляв резец /21 зъб/, представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

В съдебно заседание представителят на РП –П. поддържа обвинението.

Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание Пробация при условията на чл.55, ал.1, т.2, буква „б“ от НК.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Дава обяснения по обвинението, като отрича да е извършил вмененото му деяние. Твърди, че причинената на постр.Й. травма е от ударите, нанесени му от Б. П., участващ в производството в процесуалното качество на свидетел. С тези обяснения лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

Към 05.05.2023 г. постр. свид. Г. Й. бил ученик в десети клас в ЕГ „Б.Б.т“ гр.П. и бил на шестнадесет години.Същият бил установил приятелски отношения с момиче на име М., интерес към която проявявал свид.П. К.. По тази причина свид.К. търсил контакт със свид.Й.. Той разбрал, че свид.Й. се познава със свид. С. Б., която била близка на негови приятели - свид.Л. Б. и свид.Б. П.. Така свид.К., свид.Б. и свид.П. решили да използват услугите на свид.Б., на която да поръчат да се срещне със свид.Й. в конкретно заведение, където да пристигнат първите трима и да му потърсят сметка за срещите му с М.. Освен това на свидетелите К., Б. и П. било известно, че свид.Й. прави неприлични предложения освен на М., и на други момичета, които били в тяхното обкръжение. За тези му постъпки те възнамерявали да се саморазправят физически с него.

В изпълнение на този общ замисъл, на 04.05.2023 г. свид.Б. се обадила на свид.Й. и му предложила да се срещнат. Разбрали се това да стане на следващия ден - 05.05.2023 г. около 10,00 часа, по време на третия учебен час, който свид.Й. не възнамерявал да посети.

Преди да се срещнат, свид. Б., по предварителна уговорка се срещнала със свидетелите Л. Б. и Б. П. в кафе - бар „ЕСПИ“ в гр.П.. На срещата по – 1 късно пристигнали непълнолетния тогава подсъдим А. Й. на 15 години и приятеля му свид. Т. Р.. Подс.Й. бил извикан от приятеля си - свид.Б. с нарочната цел да им помогне във физическата саморазправа със свид.Й..

Последно пристигнал свид.К. и всички се разбрали, че свид.Б. ще отиде в ЕГ „Б.Б.т“ гр. П., за да забере свид.Й., след което ще отидат в намиращия се в близост кафе - бар „Парадайс“.

В уговорения час свид.Б. търгнала към ЕГ „Б.Б.“ гр. П., за да се срещне със свид.Й.. Останалите петима – свидетелите Б., П., К., Р. и подс.Й. я последвали.

Свид. Й. и свид. Б. седнали в кафе-бар „Парадайс“. След кратко време в заведението влезли свид. Б. и свид.Р.. Отишли до масата, където били седнали свид. Й. и свид. Б.. Свид. Б. казал на свид. Й. да излязат навън, защото иска да поговорят. Свид. Й. се съгласил и заедно с свидетелите Б. и Р. напуснали заведението. След тях тръгнала и свид. Б.. На улицата пред заведението ги чакал подс.Й.. Още пред заведението свид.Б. казал на свид.Й., че има против да се вижда с М., която представил за своя приятелка. След това свид.Б. и подс.Й. предложили на свид.Й. да го изпратят до ЕГ „Б.Б.т“ и тримата заедно със свид.Б. и свид.Р. потеглили към училището. По пътя те били пресращнати от свид.К. и свид.П.. Свидетелите Б. и П. започнали да разпитват свид.Й. дали си е писал съобщения в социалните мрежи с различни момичета, като поискали да видят и телефона му. Свид. Й. се изплашил, тъй като видял, че свид. Б. и свид. П. са виД. ядосани, както и от численото им превъзходство той бил сам срещу пет момчета. Предчувствайки опасност за себе си, той се опитал да спре преминаващ по улицата автомобил и да поиска помощ, но водачът на автомобила не се отзовал на молбата му. Това поведение на свид.Й. още повече ядосало свид.Б. и свид.П.. Двамата притиснали свид.Й. в паркиран на улицата автомобил и му нанесли по няколко удара с юмрук в областта на корема. Тези си действия те повторили до оградата на имот на ул. „Г. П.“ в гр.

П., след като свид.Й. отказал да се извини на момичетата публично, в социалните мрежи за неприличните си предложения. Свид.К. заснел с телефона си как свидетелите Б. и П. удрят с юмруци в корема свид.Й. с цел публично компроментиране.

Свид.Й. успял да се отскубне и побягнал в посока на ЕГ „Б.Б.т“. Той бил последван от подс. Й. и свидетелите Б. и П.. Подс.Й. пръв настигнал свид.Й. и с дясната си ръка, свита в юмрук му нанесъл силен удар в лицето, в областта на устата. В този момент свид. Й. усетил как един от предните му зъби се чупи. От силата на удара свид.Й. паднал на земята. Инстинктивно се свил и поставил двете си ръце върху лицето, за да се предпази от следващите удари, които му били нанесени по тялото от свидетелите Б. и П.. Двамата започнали да го ритат по цялото тяло, а след това приведени към него му нанесли удари с ръце по теменната част на главата. След това подс.Й. и останалите свидетели си тръгнали. Свид. Й. успял да се изправи. Усетил кръв по устата си. Обадил се на родителите си и им разказал за случилото се. След това, по тяхна поръка 2 подал сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнал дежурния полицейски патрул.

Свид.Й. бил откаран в кабинета по съдебна медицина към МБАЛ „П.“ АД, където бил освидетелстван от съдебен лекар. След това, във времето от 13,55 часа до 14,40 часа от свид.Й. били снети показания, след което било образувано настоящото досъдебно производство. Още в тези си показания свид.Й. заявява, че зъбът му е счупен от юмручния удар на момчето, което пръв го е застигнал докато е бягал, и което към този момент не познавал. На по - късен етап е разпознал с категоричност подс. Й. като причинилия му съставомерното телесно увреждане.

В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени 3 броя съдебно медицински експертизи /СМЕ/, чиито заключения са непротиворечиви.

Съгласно заключението на първата СМЕ /л. 36-42, том I в Д.П. /, на пострадалия Г. Й. е причинено травматично отчупване на първи горен ляв резец /21 зъб/, леко, косо, на около 2,5мм от външната страна до венеца и на около около 3 мм от вътрешната страна до венеца, при наличен антагонист на долната челюст, довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и говоренето, т.е. така полученото увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

Останалите, констатирани при прегледа на пострадалия Й. травматични увреждания /цепковидна рана по лигавична повърхност на горната устна на устата, кръвонасядания и травматични отоци, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание, т.е. представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК.

Според вещото лице Б. П., изготвило заключението на експертизата, травматичните увреждания на пострадалия Й. са причинени от действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при въпросния инцидент. По време на нанасянето на удара, пострадалият е бил прав и е бил ударен с дясна ръка от нападателя в областта на устата, след което той е паднал на терен.

Видно е от заключението на назначената повторна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 166-172, том I в Д.П. /, изготвена от две вещи лица - съдебен лекар и орален хирург, счупването до нивото на венеца на първи горен ляв резец /21 зъб/, при наличие на антагонист, водещо до бездействието му е равносилно на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, т.е. така полученото увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

Изготвена е допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 11-19, том II в Д.П./, според заключението на която при процесния инцидент пострадалият Й. е получил косо счупване на короната на първи горен ляв резец (21 зъб) на около 2,5 мм от външната страна /вестибуларно/ до венеца и на около 3 мм от вътрешната страна /орално/ до венеца, при съхранено съзъбие и наличен антагонист; кръвонасядане, рана по лигавицата 3 и травматичен оток на горната устна. Дължината на зъба от венеца до дъвкателния ръб е била 11 мм., преценено по съседния и запазен десен зъб и установено при повторния преглед на пострадалия. От това следва, че отчупената част на коронката е с дължина 8,5 мм и останалата - с дължина 2,5 мм /описано в СМУ/. Счупването до нивото на венеца на първи горен ляв резец (21 зъб)) при наличие на антагонист, водещо до бездействието му е равносилно на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, по смисъла на чл. 129 от НК.

Видно е от заключението на изготвената на Д.П. съдебно психологична експертиза подс. непълнолетен А. Й. по време на извършеното деяние е разбирал свойството и значението му и е могъл да ръководи постъпките си.

Същият има добре развито мислене, с възможност за логическо опериране, съобразяване и оценка. Склонен е към прояви на вербална и телесна агресия, агресивна раздразнителност и социална желателност. Поради импулсивността в поведението си проявява склонност към участие в конфликтни за него ситуации.

Назначена е била и изготвена допълнителна съдебно психологична експертиза, видно от заключението на която подс. А. Й. е извършил деянието поради лекомислие и увлечение.

В хода на съдебната фаза на процеса с оглед проверка на дадените от подс.Й. обяснения бе назначена нова двойна съдебномедицинска експертиза със задача да установи механизма на полученото увреждане. След подробно обсъждане на събраните в хода на досъдебната и съдебна фаза на процеса доказателства вещите лица достигат до категоричният извод, че травматичните увреждания на постр.Й. са причинени от един юмручен удар в областта на устата, когато той е бил прав и тичайки е бил застигнат от подсъдимия, като последният с дясната си ръка му нанася удар /кроше/ в областта на устата, последван от падане на пострадалия на земята. В разпита си вещите лица поясняват, че не е възможно зъба на пострадалия Й. да е счупен след като е паднал на терен, тъй като в този случай неминуемо следваше да има увреждания от терена по задната и тилна повърхност на главата или друга контактна зона на кожата, а такива не са описани в СМУ, не се съобщават и от пострадалия. Липсата на видими травми в коремната област и в теменната част на главата на пострадалия, където е получил удари от свидетелите П. и Б. вещите лица обясняват с характерната за младите хора еластичност на кожата, кожните структури и кръвоносни съдове, както и с липсата на голям интензитет на силата, с която са нанасяни ударите, в какъвто смисъл са и показанията на свид.Й.. Друг аргумент в подкрепа на това, че зъбът на пострадалия Й. е бил счупен от юмручния удар на подс.Й. вещите лица намират в показанията на свид. Р. в частта, в която установява, че свид.Б. имал много кръв по белия панталон, с който бил облечен. За да попадне кървава материя по панталона на свид.Б., която неминуемо е от раната на лигавицата на устата на постр.Й. е необхоД. по-дълго време на кървене, което 4 означава че травмата е получена преди падането на пострадалия на земята и преди нанесения му побой от свидетелите П. и Б., докато е бил в лежащо положение. Тъкмо по тази причина, докато е имал контакт с постр.Й., свид.Б. е получил кървавото зацапване по панталона.

Така установената фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетеля Г. Й., дадени в съдебно заседание, както и от тези, дадени пред разледващия полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предл. 2 от НПК, отчасти от показанията на свидетелите С.