Решение № 1369 от 06.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Варна , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Д. Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Д. Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100501473 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

I Постъпила е въззивна жалба вх.рег.№ 272707/18.02.2021г от Д. СВ. СТ. срещу решението на ВРС–XXVс-в № 260288/02.02.2021г по гр.д.№ 19676/2019г, с което е определен режим на лични отношения на Г. ХР. ИВ., ЕГН ********** и ВЛ. Й. ИВ. ЕГН **********, двамата с адрес ******, с детето Б. Д. И. ЕГН ******, на осн.чл.128 ал.1 СК, както следва:

През първите шест месеца от влизане в сила на решението,

- когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата четна седмица от месеца в събота от 10ч до 13ч;

- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата и втората четна седмица от месеца в събота от 10ч до 13ч

След изтичане на първите шест месеца от влизане в сила на решението, - когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да 1 осъществява определения му режим на личен контакт с детето : Първата четна седмица от месеца в събота от 10ч до 17ч;

- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да осъществява определения му режим на личен контакт с детето - всяка четна седмица от месеца в събота от 10ч до 17ч;

След навършване на седемгодишна възраст от детето,

- когато бащата е на територията на Република България и е в състояние да осъществява определения му режим на личен контакт с детето - първата четна седмица от календарната година за времето от 18ч в петък до 17ч в събота с преспиване; и през лятото третата седмица от месец юли;

- когато бащата не е на територията на Република България и не е в състояние да осъществява определения му режим на личен контакт с детето - всяка четна седмица от календарната година за времето от 18ч в петък до 17ч в събота с преспиване и през лятото третата седмица от месец юли;

ОСЪДЕНА е Д. СВ. СТ. да заплати на Г. ХР. ИВ. и ВЛ. Й. ИВ. сумата от 326,50лв разноски за заплатена държавна такса и за вещо лице, както и 400лв в полза на Г. ХР. ИВ.разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; и в полза на ВЛ. Й. ИВ. 400лв за заплатено адв.възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

Счита обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал, и в противоречие със съдебната практика.

С така постановеното се накърнявали родителските права над детето Б., които са й предоставени с Решението на ВОС № 1042/30.08.2019 по в.гр.д.№ 889/2019г, съгласно което определеният на бащата режим следва да бъде пропорционален на възможността на майката пълноценно да осъществява родителските си права спрямо детето, включително през свободните за двамата уикенди и празници. Определен е балансиран режим между отношенията на детето с бащата и тези на детето с майката, за да бъдат запазени и гарантирани интересите на детето в отношенията и с двамата родители.

Съдът е обсъдил, че обстоятелството, че бащата работи извън страната, не следва да се отразява на положението на детето, в какъвто смисъл е и константната cъдебна практика.

Затова е бил определен и поетапен режим - до и след навършване на 5-годишна възраст на детето.

Към настоящия момент детето вече е навършило 5 години и затова РЛО с бащата е следният: всяка нечетна седмица от годината от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване в дома на бащата, като детето се взима и връща от дома на майката.

2 на РД на детето - всяка четна година от 1Оч до 18ч.; на РД на бащата - от 16ч до 20ч за Коледа : всяка четна година от 10ч на 26.12. до 19ч на 27.12., с преспиване в дома на бащата; всяка нечетна година от 10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.; за Нова година: всяка четна година от 19ч на 31.12. до 17ч на 02.01.; всяка нечетна година от 17ч на 01.01. до 17ч на 03.01.; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Решението на ВОС е влязло в сила на 24.04.2020г, когато с Определение № 330 по гр.д.№ 4557/2019г на ВКС-III ГО не е било допуснато до касационно обжалване.

С настоящата искова молба е заявена претенция по чл.128 ал.1 СК от СК за РЛО на бабата и дядото по бащина линия с детето, като следва : всяка първа четна седмица от месеца от 10ч в събота до 18ч. в неделя, с преспиване, като детето се взима и връща от дома на майката; всяка година на 07.01 в случай, че е неработен ден - от 12ч. до 18ч., а в случай, че е работен ден - от 16ч. до 18ч., като детето се взима и връща от дома на майката.

Заявена е и претенция по чл.128 ал.З от СК, при отсъствие на бащата от страната, да се упражнява изцяло определеният му режим.

На първо място. Видно е, че заявеният петитум е за определяне на самостоятелен режим всяка първа четна седмица от месеца, а четните седмици от годината се различават от четните в месеца, като последните са определени за отношения на майката с детето с решението за родителски права. Така решението на ВРС не е съобразено по никакъв начин с разпределянето на седмиците в месеца и годината, което ще доведе до абсолютно объркване на страните.

На второ място. Нарушен е принципът за равнопостановеност на родителите и законоустановената забрана за заместваща грижа при живи родители.

В случай, че бъде определян режим по седмици, то той трябва да бъде съобразен с вече действащия режим и определеното с него разпределение в четни и нечетни седмици в месеца и годината, което тук липсва. При това, практиката сочи, че се определят такива присъдени на бащата – родител, неупражняващ родителските права. В този смисъл и Решение № 111/02.05.2017г по в.гр.д.№ 78/2017г на ДОС.

3

Доколкото вторият ответник е заявил солидарност със своите родители – ищците по делото, които пред социалните работници и експертите по делото многократно са заявявали, че при всеки контакт на бащата с детето Б., той е споделял това време със своите родители ( „...винаги, когато го вземе го води при нас и играем, ходим в градината и му готвя супички..."), предвид факта, че тримата обитават едно домакинство, независимо дали се касае за споменаваната вила или жилището по постоянните им адреси, които са еднакви за бащата и родителите му

Счита, че така постановеното от ВРС решение е в нарушения на материалния закон, тъй като не се доказва по безспорен начин от ищците връзката с внука им да е била препятствана от майката или такава да липсва изобщо.

В тази връзка се позовава на решение №725/25.02.2017г по гр.д.№ 11081/2016 на ВРС, според което „..при констатирано възпрепятстване от страна на родителите за осъществяване на контакт на детето с неговите баба и дядо е налице предвидената в закона възможност за защита на правото им, гарантирано с възможността за прилагане на държавна принуда".

Настоящият случай не е такъв, а се установява точно обратното - бащата, както по данни от социалния доклад, така и от изразената от него позиция, а също и съдебните експертизи, включително и събраните гласни доказателства – воденият от ищците свидетел, се установява, че майката като родител не е възпрепятствала контакта на Б. с неговите баба и дядо. При това установено е дори, че майката полага усилия за поддържане на контакта на сина си с прародителите му по бащина линия, като винаги, когато бащата не е в страната, осигурявала такъв контакт на детето с баба му и дядо му по своя инициатива, което е видно от социалния доклад, ответниковия свидетел, разпечатките от кореспонденция със съобщения.

Освен това, когато бащата е в страната, ищците не търсели какъвто и да било допълнителен контакт с детето от майката, защото имат такъв.

Ето защо искът следвало да бъде отхвърлен, а решението - отменено.

Освен всичко изложеното съдът се е произнесъл и по непредявен иск, в която част решението е недопустимо - в ИМ молба няма заявено искане за режим на детето с неговите баба и дядо през лятната ваканция, а съдът е определил такъв. По този начин е постановил недопустим акт и отново е нарушил принципа на равнопоставеност на родителите, като от 90 дни през лятото, на бащата са определени 30 дни от ВОС, а тук - още 10 дни за неговите родители, които следва да се припокриват с тези на бащата, а не да ощетяват майката.

В мотивите си РС е приел, че детето контактувало с ищците и пребивавало в техния дом както по време РЛО на баща му, така и за организираните от майката срещи между бабата и дядото и детето. Въпреки това необосновано е постановен отделен режим при наличието на такъв с детето и отново в нарушение принципа на равнопоставеност на 4 родителите - в седмиците на майката.

По делото е установено по убедителен начин за конкретни последователни ежемесечни срещи на ищците с детето от 2017г до сега, по дати и места. Такива не са се осъществявали, когато ищците са отсъствали от страната заедно с бащата, независимо от причините за това или поради заболяване на някой от тях.

От показанията на разпитаните свидетели също се установявало, че контактът им бил постоянен. Дали той е бил осъществен чрез бащата, когато е в България, или от майката - в негово отсъствие, то детето е запазило спомен и има връзка със своите баба и дядо и затова не е налице основното изискване за основателността на иска – да липсва връзка или да е създадена пречка от някой от родителите.

Ищцовият свидетел е дал противоречиви показания, вкл. и противоречащи на твърденията на самите ищци - че майката живяла на вилата 2 години, но свидетелката не я познавала, а те от 8г били много близки съседи и приятели с дядото и бабата, а детето е родено едва преди 5 години.

Изготвените по делото и приобщени експертизи установяват безспорно, че майката, като доверено лице и основен упражняващ родителските права, е положила не малко усилия за поддържане на връзката на детето с ищците, но, макар и съществуваща, връзката им била с амбивалентен характер и било необходимо режимът да бъде съобразен не само с възрастта на детето, но и с препоръките на майката, която го познава най-добре, а също и задължително режимът да бъдел въведен плавно и постепенно. Констатирано от експертите е и неправилна продукция на множество звукове от детето и нарушения на артикулацията при говор. Очевидно усилията на майката и работата на детето с логопед и детски психолог са успели да заличат неприятните изживявания и спомени, както и развитата впоследствие логоневроза. Не са категорични, че не би настъпил рецидив в състоянието му.

Въпреки всичко изложено неясно оставало как съдът е извел извод за необходимостта от самостоятелен режим на ищците с детето Б., който да е без присъствието на майката, а тя е основното доверено лице на детето към момента.

Неясно защо съдът е приел, че недобрата комуникация между възрастните произлиза от поведението на майката, за което липсвали каквито и да било доказателства. Напротив, тя е била тази, която ги е канила на срещи за контакт с внука им Б..

Съдът неправилно е приел и че присъствието на ответниковата свидетелка Й. било повлияло негативно на срещите на детето с баба му и дядо му, което самата свидетелка била заявила. Последното е абсолютно невярно и това се установявало от протокола.

Съдът неправилно и необосновано е приел, че с поведението си майката била дала повод за завеждане на иска от дядото и бабата по бащина линия, „...тъй като не са посочени конкретни данни и обстоятелства, обосноваващи този извод, и който остава изолиран и не 5 кореспондира с останалите събрани по делото доказателства, включително и гласните, от които се установява, че контактът на детето с неговите баба и дядо не е прекъсван по вина на майката и не е налице отчуждаване или негативно отношение от детето към тях. От показанията на свидетелките се установява, че ищците се виждали с внучето си Б.. „Не се установиха по делото твърденията за целенасочени действия от страна на ответницата за осуетяване на срещите на ищците с детето, отчуждаване или насаждане на негативно отношение към тях. Не се установява и промяна в отношенията между детето и ищците..." — в този см. Е и Решение от 12.07.2019r no в.гр.д. № 852/2019г на ВОС.