Решение № 1794 от 16.04.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1794

Пазарджик, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIII състав, в съдебно заседание на втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕВА ПЕЛОВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА административно дело № 20257150701474 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. Г. К., чрез адв. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0340-000121 от 07.11.2025 г., издадена от Б. Б. – началник група към ОДМВР –Пазарджик, РУ – Септември, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л. а.“Мерцедес А170 ЦДИ“, с ДК № [рег. номер], за срок от 6 месеца, считано от 06.11.2025 г. и са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.

В жалбата и съдебно заседание се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прави се искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна

Ответника – редовно призован, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № № 25-0340-000121/07.11.2025 г., издадена от Б. Б. – началник група към ОДМВР –Пазарджик, РУ – Септември, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – л.а. „Мерцедес А170 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2бр. рег.табели рег. № [рег. номер].

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел, че жалбоподателя като собственик на л.а. „Мерцедес А170 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], е допуснал същият да бъде управляван от А. А. К., който около 21.50 часа на 06.11.2025г. е управлявал горепосоченото МПС в гр. Септември, ул.“Възраждане“, срещу бензиностанция „Целев“, като след извършена проверка е установено, че водача управлява МПС с испанско СУМПС [номер]-N, издадено на 12.07.2017г., валидно до 12.07.2027г., което след изготвена експертна справка № 24 е установено, че е неистински документ, за което му е съставен АУАН GA № 4835963/06.11.2025г.

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение.

Със заповед № 312з-1237/14.04.2022г. директора на ОДМВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОДМВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график. Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. министъра на вътрешните работи е определил длъжностните лица, които да осъществят контрол по ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик, е видно, че ответника е оправомощен да издава заповеди от вида на процесната. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следва да се отбележи, че решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а е само основание за отпадане на наложената принудителна мярка, като се вземе предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП към цитирания релевантен момент има обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на чл.171, ал.1, изр.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. (В този смисъл Решение № 13739 от 14.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 348/2017г., VII о.). Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от съдебния или прокурорския акт, с който се установява престъплението и се налага наказание, респективно се отрича неговото извършване. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на наказание с правораздавателен акт от съда, респективно оправдаването на дееца или прекратяване на наказателното производство от прокурора. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказателното преследване е израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а още по-малко за наказателна такава. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, се прилага съответната ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 6 месеца до една година и за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, не се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача. Дори когато въпросът за отговорността се реши в полза на водача, това не води до незаконосъобразност на наложената ПАМ, нито до отпадането й. В тези случаи наложената мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не загубва своето правно действие, защото съгласно тази норма административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. При мерките по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП въпросът за решаването на отговорността на водача не обуславя тяхното правно действие, за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което този въпрос не се отразява на тяхното прилагане.

Не може да се сподели виждането, че нарушението, визирано в АУАН не е правно квалифицирано, тъй като видно от съдържанието на същият е посочено нарушение по чл.150, след като МПС се управлява от неправоспособен водач. Съдът не констатира и различие между посочената в АУАН и впоследствие издаденото въз основа на него НП № 25-0340-001178/17.11.2025г. Също така ЗДвП не поставя условие за съставяне на АУАН, като основание за прилагане на съответната ПАМ.