Решение № 6788 от 09.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6788 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20211100106008 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), от Р. Д. Д., представлявана от баща си Д. Д.Д. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД за заплащане на сумата от 340 920 лв. (след допуснато увеличение на иска в о.с.з. от 09.09.2024 г.) за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за болногледане в размер на 5682 лв., за периода от 11.05.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба - 11.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на събитието, както и обезщетение в размер на 5682 лева месечно, платимо до 11-то число на всеки месец, представляващо разход за болногледане за бъдещ период - пожизнено или до настъпването на юридически факт, съставляващ основание за изменение размера на ежемесечното обезщетение или до отпадане необходимостта от заплащането му, ведно с лихва за забава върху тази сума от 11-то число на всеки месец за всяко от месечните плащания (уточнението е направено в о.с.з. от 21.11.2022 г., л. 179 от делото), които вреди са настъпили в резултата от ПТП от 11.05.2016 г., в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛ“, рег. № ******* – Р.С.С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес", който на бул. „Ботевградско шосе“, в гр. София, е застигнал и ударил движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******. В резултат на сблъсъка е пострадала пътничката в л.а. „Фолксваген“ - Р. Д. Д., която към този момент е била на възраст от два месеца и се е возела във фиксирано детско столче. Сочи, че след произшествието ищцата е откарана в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където са 1 констатирани: фрактура на париетална кост вляво, възпалителни промени в белия дроб, фрактура на черепни кости париетално вляво, паленовиден субдурален хематом в мястото на фрактурата, изразена субарахноидна хеморагия супратенториално. Предвид получената тежка мозъчна травма е била извършена оперативна интервенция – трепанация на черепа, като поради тежкото й състояние се е наложило извършването на още четири операции, като ищцата е изписана от болницата на 19.07.2016 г.. Впоследствие, в периода 09.09.2016 г. – 02.10.2016 г. на ищцата са извършени нови оперативни интервенции в областта на черепа. В резултат от мозъчните увреждания пострадала е била диагностициране със синдром на Уест (епилепсия), довели до значителни изоставяния на двигателните, когнитивните и говорни способности на детето и тежка умствена изостаналост. Твърди се, че понастоящем, въпреки изминалия период от време и проведеното лечение, последиците в здравословното състояние на ищцата са изключително тежки, като тя практически не може да ходи, говори, да се храни самостоятелно, в интелектуално отношение е с развитие на дете под една година. Физическото и психическото състояние на ищцата са от такова естество, че не можело да се очаква в бъдеще тя да се грижи сама за себе си и да се самообслужва, а получената посттравматична епилепсия изисквала непрестанна грижа, тъй като всеки припадък се явявал потенциално опасен за здравето и живота й. Състоянието й също така изисквало да бъде активно раздвижвана, за да не се получава спад в мускулния тонус и рани от залежаване, поради което за нея трябвало да бъде полагана 24- часова грижа от болногледач с медицински познания. Уврежданията на ищцата били от такова естество, че не давали възможност да бъде настанена в детско заведение от какъвто и да е било тип, а и желанието на нейните родители е да бъде отглеждана в семейна среда, която е най-щадяща за нейната увредена психика. Към момента грижа за детето полагали неговите близки, но тази възможност следвало да се съобразява с необходимостта от полагане на труд от тяхна страна, както и от факта, че задълженията на родителите към техните деца е до настъпване на пълнолетие. Предвид гореизложеното ищцата поддържа, че има право да й бъде изплатено обезщетение за ежемесечни разходи за трима болногледачи, които трябва да полагат непрекъснати ежедневни 24-часови грижи за нея, при работа на всеки един от тях в рамките на осем часов работен ден, при 40 часова работна седмица, и при полагащо му се месечно възнаграждение от 1200 лв. Ето защо счита, че за периода от датата на ПТП 11.05.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 10.05.2021 г., през което време за нея грижи са полагали нейните близки, ответникът й дължи обезщетение за разходи за трима болногледачи в общ размер на 340 920 лв. Претендира се и присъждането на обезщетение за разходи за болногледач за бъдещ период – от датата на исковата молба (11.05.2021 г.), пожизнено или до настъпване на промяна в обстоятелствата, платимо на 11-то число на месеца.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ АД признава наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Мерцедес“, управляван от сочения делинквент, но оспорва последният да е единствено виновен за настъпване на ПТП. Сочи, се с присъда от 15.02.2019 г. по НОХД №2319/2018 г. на СГС е прието, че процесното ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от Р.С.С., който е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, 2 и от Д. Д.Д., който е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Предвид това е направено искане за привличане в процеса като трето лице помагач на страната на ответника на водача на л.а.

„Фолксваген“ – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, който също имал вина за настъпване на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалото дете е пътувало на задната седалка на л.а. „Фолксваген“ в кошче от детска количка, което не е отговаряло на нормативните изисквания и не било обезопасено по никакъв начин. Оспорва твърдението, че за ищцата е необходимо полагането на 24 часови грижи от болногледач. Сочи, че според установеното в решение по гр. д. №9301/2018 г. на СГС, I-15 състав, Р. Д. е посещавала рехабилитационен център, като нейната майка я е оставяла в 08:30 ч. сутринта и я е прибирала от 16:00 ч., като детето е било взимано от вкъщи и връщано там с автобус. Счита, че родители на ищцата са получавали необходимо съдействие от общественото осигуряване, поради което искът за присъждане на средства за болногледач за цялото денонощие бил неоснователен. Възразява, че размерът на средствата за болногледач е силно завишен и евентуално следвало да бъде намален с размера на средствата за болногледач, получавани от общественото осигуряване за времето, през което детето не е посещавало рехабилитационен център. Средства за болногледач следвало да се присъдят не за неопределен период от време, а до датата, до която е налице необходимост от болногледач или до изчерпване на застрахователния лимит, до който застрахователят отговаря. Оспорва претенцията за лихва за забава, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото дело, нито ищецът е предявил извънсъдебно своята претенция в отклонение на изискванията на чл. 380 КЗ, поради което е налице забава на кредитора.

С допълнителна молба от 03.09.2021 г. ищцата е оспорила отговора на ответника, като твърди, че е била разположена в специален кош, който е бил подходящо обезопасен и разположен на задната седалка на превозното средство. Евентуално счита, че предвид възрастта на Р. Д., тя не е била в състояние обективно да предприеме действия, за да се обезопаси, поради което не е съпричинила вредоносния резултат. Счита, че не е налице неизпълнение на разпоредбата на чл. 380 КЗ за отправяне на извънсъдебна покана за плащане, доколкото възникналото застрахователно правоотношение се регулира от нормите на отменения Кодекс за застраховането.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „Застрахователна компания Лев Инс“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че вредите са настъпили в резултат от виновното поведение на родителите й, които в нарушение на императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от СК не са осигурили постоянен надзор над малолетното дете и са допуснали нарушение на чл. 137б, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Липсвали представени доказателства за извършени разходи за болногледач за претендираната до датата на исковата молба сума, като релевира възражение за настъпила погасителна давност за период, по-дълъг три години назад от датата на предявяването на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните 3 обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които търпи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника, както и че водачът на л.а.

„Мерцедес“ - Р.С.С. е установена с влязла в сила присъда на наказателния съд от 15.02.2019 г. по НОХД №2319/2018 г. на СГС, който е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Р. Д. Д..

Според приложеното на л. 35 удостоверение за раждане ищцата е родена на ******* г., като нейни родител са Д. Д.Д. и Д.М.М..

Страните не спорят, а съдът следва да съобрази и обстоятелството, че с влязло в сила решение от 27.11.2022 г., по гр.д. №3779/2021 г., по описа на САС, 2 ГО, „ДЗИ - Общо застраховане“ АД е осъдена да заплати на Р. Д. Д., обезщетение в размер на 500 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от същото ПТП, настъпило от виновното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Решението също установява със сила на пресъдено нещо виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ Р.С.С..

Видно от становищата на ответника и третото лице – помагач, изразени в хода на устните състезания, към този момент няма противоречие относно факта, че ищцата е тежко пострадала от процесното ПТП и че се нуждае от допълнителни грижи. В тази връзка е и еднозначното становище на приетата без възражения от страните комплексна съдебномедицинска експертиза, според която в резултат на ПТП детето е получило фрактура на черепа и мозъчна контузия (фрактура на лява париетална кост, двустранни субдурални хематоми и последващи хигроми, повече в ляво фронтопарието-темпорално), последваща вътрешна хидроцефалия, наложила трикратни корекции на вентрикуло-перитонеална анастомоза), като са извършени 8 операци за периода 25.05.2016 г - 02.10.2016 г.

Последствията от прекараната тежка черепно-мозъчна травма са спастична централна квадрипареза, тежка умствена изостаналост, симптоматична епилепсияепилептична енцефалопатия - синдром на West, преминал в синдром на Lennox Gastaut. Органичните мозъчни увреждания са необратими, поради невъзможност на увредените неврони да регенерират. При гореописаните органични мозъчни увреждания не се очаква възстановяване на двигателния дефицит (детето не ходи самостоятелно, а със спастичноатактична походка с помощ), нито на говора (произнася единични думи), нито на интелектуалните функции, като е налице е тежка умствена изостаналост. Налице са персистиращи неврологични отклонения.

В заключението е посочено, че за в бъдеще от настъпилата злополука Р. Д. Д. ще продължи да търпи страдания и неудобства от получените увреждани, поради наличните терапевтично-резистентна епилепсия с необходимост от антиепилептично лечение без пълен ефект за преустановяване на епилептичните припадъци, рискове от рецидиви при спиране на 4 антиепилептичното лечение. В момента майката е спряла лечението по собствено желание, не е известно кога ще има нов рецидив на епилептичните пристъпи. Проблемите на терапевтично-резистентния епилептичен синдром са комбинирани и с наличието на двигателния дефицит (квадрипареза и атаксия) и тежка умствена изостаналост. Последната е резултат от спрялото в резултат от черепно-мозъчната травма невропсихично развитие на детето, което по-късно е продължило със значимо забавяне, като към момента психичното развитие на детето отговаря на психичното развитие на дете на около 1 годишна възраст (тежка към дълбока умствена изостаналост) като се наблюдават някои аутистични особености в психичното функциониране (без да е налице аутистично разстройство), които са типични при наличие на умствено изоставане в такава степен. Това увреждане прави детето напълно и изцяло зависимо от полаганите за него грижи. Състоянието е тежко и необратимо и не се очаква съществено подобрение поради трайните мозъчни увреди, като същото налага 24-часова грижа за него.