Определение № 1255 от 07.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна, 07.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. М. З., ЕГН **********, срещу Решение №177/26.07.2023г. по гр. д. №126/2023г. на ДРС, с което са отхвърлени предявените от Е. М. З. искове с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на „Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, за следните суми:

- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.02.2021г., до окончателното плащане;

- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане, и като резултат е осъден ищецът за разноски пред районния съд.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чл.200, ал.3 от КТ и чл.201, ал.2 от КТ; постановено при нарушения на процесуалния закон – чл.201 от ГПК и необосновано поради неточно и избирателно обсъждане и анализ на всички събрани по делото доказателства. Във връзка с оплакванията се въвеждат подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по групи така: Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука ДРС не е съобразил в достатъчна степен характера, тежестта и последиците от причинените на служителя увреждания. Не е отчел 1 няколкото счупвания по десния крак на ищеца (бедрена кост, колянна става и фибула) и няколкото медицински интервенции за отстранява на последиците от тях; не е взел предвид продължителността на лечебния период, невъзможността на ищеца да се обслужва сам през същия период и липсата на възстановяване в пълна степен и досега. ДРС не е отдал необходимото значение не само на болките и страданията на пострадалия, но и на последиците в емоционален план за ищеца през целия възстановителен период. Така приетите от ДРС 80 000лв. за неимуществени вреди не съответстват в пълна степен на принципа справедливостта. Относно приетото съпричиняване от 50% съдът е допуснал нарушение при изясняване на механизма на произшествието. От една страна защото е основал изводите си на приетата САТЕ, а заключението по нея за допуснато от служителя нарушение на чл.20 от ЗДвП е произволен. От друга страна защото констатираното от Комисията по разследване на залополуката нарушение на служителя е на чл.11 от ПП ЗДвП, евентуално и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и на чл.20, ал.2 от същия закон. Изобщо становището на вещото лице, че тракторът се е движил с несъобразена скорост, е необосновано, като самото МПС вероятно е било в неизправност. Освен това вещото лице по САТЕ е основало заключението си и на ортофото снимки, но които не са приобщени по делото по допустимия по закон начин, а експертът не може да представя на съда доказателства. Обобщено – няма груба небрежност и поради това няма и съпричиняване. По въпроса дали се приспада получено от застрахователи и/или от ДОО обезщетение за веменна нетрудоспособност от дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 от КТ въззивникът поддържа отрицателно становище; такива суми счита, че компенсират само пропуснатите от служителя ползи от нереализирано трудово възнаграждение, поради което те не следва да се приспадат в случая. По същество моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания.

Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд за прекомерност на претендираното обезщетение за морални вреди в случая, както и за липса на причинна връзка между част от твърдяните емоционални изживявания и ПТП.

От друга страна ищецът сам се е отказал от допуснати му свидетели, с които да изясни сочения от него механизъм на произшествието, като приетият от ВРС такъв е съобразен не само със САТЕ, но и с другите събрани доказателства. Ищецът е имал задължения по длъжностна характеристика и по преминат инструктаж във връзка с ползването на служебния трактор, част от които е нарушил, с което е допринесъл за инцидента поне с 50%. Правилно ВРС е намалил дължимото се на ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД с получените по ДОО суми. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и за разноски пред ВОС.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ответника – „Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей – клон България“ КЧТ депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения по въззивните оплаквания. Поддържа възраженията пред първоинстанционния съд срещу доказаността и основателността на исковете. По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК другите трети лица-помагачи на ответника – „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД – не изразяват становище по въззивната жалба.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

3

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4