Определение № 31533 от 29.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31533 гр. София, 29.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105710 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „АЛ“ ООД, ЕИК ********, срещу П.

С. А. и „ТБК 2017“ ЕООД, ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на договор за продажба на дружествени дялове от 17.09.2024 г., сключен между първия ответник като продавач и втория ответник като купувач. Предмет на договора са притежаваните от първия ответник 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лв., представляващи целия капитал на „ИК“ ЕООД, ЕИК ********, при посочена продажна цена в размер на 5 000 лв.

Качеството си на кредитор ищецът извежда от твърдяно вземане срещу първия ответник в размер на 500 000 евро, произтичащо от запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. с падеж 01.02.2022 г. в полза на Валентина И. Гоцева и прехвърлен на ищеца чрез джиро от 30.05.2024 г. Въз основа на ценната книга по ч. гр. д. № 6117/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 76 състав, са издадени Заповед за изпълнение № 4608/12.02.2025 г. и изпълнителен лист № 4360/12.02.2025 г.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от двамата ответници, с които искът е оспорен. Ответниците отричат съществуването на твърдяното вземане, оспорват автентичността на подписа за издател върху записа на заповед, неговата действителност и действието на джирото, както и правят възражение за погасяване на вземането по давност. И двамата ответници са направили изрично искане производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството, в което съществуването на същото вземане е предмет на самостоятелно установяване.

От приложеното Определение № 19908/15.10.2025 г. на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав, постановено по гр. д. № 4810/2025 г. се установява, че пред този съд е висящ предявен от „АЛ“ ООД срещу П. С. А. иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

538, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено съществуването на вземането за 500 000 евро по същия запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., прехвърлено със същото джиро от 30.05.2024 г. и предмет на същото заповедно производство по ч. гр. д.

№ 6117/2025 г. на СРС, 76 състав.

В производството пред Софийския градски съд длъжникът е оспорил автентичността на документа и подписа за издател, валидността на записа на заповед и джирото, както и е въвел възражение за давност. По делото е открито производство по чл. 193 ГПК и е допусната и извършена комплексна графическа и техническа експертиза. С писмо изх. № 50643/24.08.2026 г. Софийският градски съд е удостоверил, че гр. д. № 4810/2025 г. продължава да е висящо, по него са проведени три съдебни заседания и следващо заседание 1 е насрочено за 15.09.2026 г.

Доколкото в отделни части от писмените отговори е посочено гр. д. № 4810/2024 г., съдът приема, че се касае за очевидна фактическа неточност, тъй като от представените съдебни актове, уникалния номер на делото и официалното удостоверение на Софийския градски съд несъмнено се установява, че преюдициалното производство е гр. д. № 4810/2025 г. по описа на СГС, ГО, I-7 състав.

Според разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Преюдициална е връзката, при която със сила на пресъдено нещо по другото дело ще бъдат признати или отречени права или правоотношения, включени като предпоставка в предмета на обусловеното дело.

С т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и производството по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на извършени от длъжника увреждащи действия.

Правото по чл. 135 ЗЗД предпоставя наличието на действително вземане на ищеца спрямо лицето, извършило твърдяното увреждащо действие. За предявяването на Павловия иск не е необходимо вземането предварително да е установено с влязло в сила решение, нито да е ликвидно и изискуемо. Когато обаче между кредитора и длъжника вече е висящ самостоятелен исков процес, чийто главен предмет е признаването или отричането на същото вземане, решението по този процес е от значение за правилното разрешаване на спора по чл. 135 ЗЗД и съдът по обусловеното дело не следва да разрешава инцидентно същия спор паралелно с преюдициалното производство.

В случая съвпадението между вземането, с което ищецът обосновава активната си материалноправна легитимация по настоящия иск, и вземането - предмет на гр. д. № 4810/2025 г. на СГС, е пълно: касае се за същите кредитор и длъжник, същата главница от 500 000 евро, същия запис на заповед от 01.02.2017 г., същия падеж, същото джиро и същото заповедно производство. С влизането в сила на съдебния акт по иска по чл. 422 ГПК ще бъде установено дали ищецът притежава действително вземане спрямо първия ответник - обстоятелство, което съставлява основна материалноправна предпоставка за уважаване на предявения Павлов иск.

Издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист не отстраняват преюдициалността. След подаденото от длъжника възражение спорът за съществуването на вземането е пренесен в производството по чл. 422 ГПК, в което ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. До приключването му настоящият съд не може окончателно да прецени качеството на ищеца на кредитор, без да се създаде риск от противоречиви съдебни разрешения.

Ето защо е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д.

№ 4810/2025 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, I-7 състав.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № 5710/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 4810/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-7 състав.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд, 2 подадена чрез Софийския районен съд, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3