Определение № 1890 от 16.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890 гр. Варна, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500757 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх. № 10303/09.04.2025 г. на „Транс-Цимент Е“ ЕООД, гр. София против Определение № 1876/11.02.2025 г. по гр.дело № 9052/2024 г. по описа на ВРС, ХXXІ състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражението му за местна неподсъдност.

Навеждат се твърдения, че работодателят е със седалище и адрес на управление в гр. София, като нормите, които дерогират общата местна подсъдност не могат да се тълкуват разширително. Излага се, че са недоказани предпоставките на чл. 114 от ГПК – жалбоподателят не е работодател на ищеца К., тъй като трудовият му договор е прекратен отдавна и липсват доказателства, че обичайното полагане на труд от страна на работника е в района на ВРС. Релевира се, че в случая не се касае за иск за вреди от непозволено увреждане, за да се прилага правилото на чл. 115 от ГПК.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което производството по делото да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС.

Въззиваемият Й. Д. К. депозира отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата. Твърди, че мястото, където обичайно е полагал своя труд е в община Варна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият въззивен състав съобрази следното:

Производството по гр.д. № 9052/2024 г. по описа на ВРС, състав е образувано по иск на Й. Д. К. против „Транс-Цимент Е“ ЕООД, гр. София за 1 заплащане на сумата от 15 699.66 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 50 000 лева – присъдена му като обезщетение за претърпяна трудова злополука на 27.04.2021 г., както следва: сумата от 2116.75 лева, обезщетение за забава върху главница от 10 000 лева /частично плащане/ за период от 17.07.2021 г. до 17.07.2023 г. и сумата от 13 582.91 лева, обезщетение за забава върху главница от 40 000 лева /частично плащане/ за период от 17.07.2021 г. до 23.06.2024 г.

Ответникът „Транс-Цимент Е“ ЕООД, гр. София депозира в срока по чл.

131 от ГПК отговор на исковата молба, с който своевременно прави възражение за местна неподсъдност на делото с оглед седалището на дружеството - работодател, а именно: гр. София.

С Определение № 1876/11.02.2025 г. по гр.дело № 9052/2024 г. по описа на ВРС, ХXXІ състав е оставено без уважение възражението на ответника за прекратяване на производството по делото поради местна неподсъдност на ВРС и изпращането му на Софийски районен съд.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Искът, с който е сезиран ВРС е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Същият е акцесорен, като съдбата му зависи най-вече от съдбата на главния иск с правно основание чл. 200 от КТ. Последният е уважен в самостоятелно производство по гр.д. № 13582/2021 г. по описа на ВРС, IX състав за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяна трудова злополука на 27.04.2021 г. Безспорно главният иск представлява трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, поради което и акцесорния такъв с правно основание чл.

86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 50 000 лева съставлява също трудов спор с всички произтичащи от това процесуални последици, включително и правилата за местна подсъдност по трудови спорове. Противното би означавало да се дава възможност за заобикаляне разпоредбата на чл. 114 от ГПК.

Съобразно горната разпоредба работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Предвидената в чл.114 от ГПК изборна местна подсъдност с цел да се облекчи икономически по-слабата страна е единствената възможност, с която работниците разполагат, за да дерогират общата местна подсъдност. В настоящият случай пред ВРС ищецът К. твърди, че обичайно е полагал своя труд в община Варна. Това се подкрепя и от събраните по гр.д. № 13582/2021 г. по описа на ВРС, IX състав писмени доказателства /АУАН № 03-013548 на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна и НП № 03-013548 на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна/, от които е видно, че трудовата злополука е осъществена на 27.04.2021 г. в гр. Аксаково, община Варна на строителен обект на работодателя, а именно „Разширяване на съществуващ завод“. В производството по иска по чл. 200 от КТ не е направено възражение за местна 2 неподсъдност от страна на търговското дружество.

В обобщение на горното настоящата инстанция намира, че ищецът е полагал обичайно труда си в община Варна, така както приема и ВРС.

Работодателят не ангажира доказателства, от които да се опровергае горният извод.

С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното Определение № 1876/11.02.2025 г. по гр.дело № 9052/2024 г. по описа на ВРС, ХXXІ състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражението на „Транс-Цимент Е“ ЕООД, гр. София за местна неподсъдност следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1876/11.02.2025 г. по гр.дело № 9052/2024 г. по описа на ВРС, ХXXІ състав В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение възражението на „Транс-Цимент Е“ ЕООД, гр. София с правно основание чл. 119, ал. 4 от ГПК за местна неподсъдност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3