Присъда № 31 от 29.06.2021, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда №31/29.06.2021г. постановена по НОХД №3225 по описа на БОС за 2020г.

Производството пред РС-Б. е образувано по повод внесен обвинителен акт от РП-Б., с който срещу Г. В. К. с ЕГН ********** от град И., община А., област В. е повдигнато обвинение по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 05.01.2020 година, в град Б., в храм „С..

А.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой черна мъжка чанта от текстил на стойност 10.00 (десет) лева; 18 (осемнадесет) броя секретни ключове на стойност 54.00 (петдесет и ч.ри) лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил марка „Volvo А80“ на стойност 30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка „Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и сумата от 300.00 (триста) лева, всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и ч.ринадесет) лева, от владението на Д. Г. Р. , **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги приС.ои.

За съдебното производство подсъдимият бе уведомен лично, като му бе изпратен обвинителния акт и разпореждането на съда с призовка за явяване в първото по делото съдебно заседание. Това е станало на 19.08.2020г когато подсъдимият все още е изтърпявал наказанието лишаване от С.. в Затвора във В.. На първото по делото заседание подсъдимият не се яви и се счете, че е редовно призован. След това е стартирала процедурата по местното издирване и впоследствие общодържавно. Същият не е намерен на посочения от него адрес, нито на други известни адреси. Местоживеенето му в странна не е известно. Проведено е било щателно издирване и не е установен.

Съдът е счете, че са налице в кумулативна даденост предпоставките за провеждане на задочно производство по реда на чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.3 от НПК, а именно липсата на участие на подсъдимия в наказателното производство няма да попречи за разкриване на обективната истина, не е намерен на посочения от него адрес, местожителството му в страната не е известно и е проведено щателно издирване.

За него се явява назначеният му служебен защитник участвал в ДП.

Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна.

Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от С.., което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. Да бъде осъден за заплати направените в хода на досъдебното производство разноски за експертиза.

Защитата предлага на съда да наложи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК като сочи едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно мотивът за извършване на престъплението –липсата 1 на парични средства у подсъдимия. Не предлага конкретно наказание.

Съдът като се съобрази със събраните по делото писмени, гласни доказателства и доказателствени средства достигна до следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Г. В. К. с ЕГН ********** е български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан.

В края на 2019 година подсъдимият К. изтърпявал наказание лишаване от С.. в ЗООТ „Р.“ към Затвора –В.. За времето от 20.12.2019г до 16.01.2020г К. ползвал годишната си почивка извън затворническото общежитие и отишъл в дома си в град И., ул.“Г.П.“ №2, където живеел на семейни начала със С.идетелката Г.Ч..

В края на 2019г С.идетелката Ч. и сестра й С.идетелката М.И. решили да отидат до град П. където живеела другата им сестра и там заедно да посрещнат Новата година. Към тях се присъединил и подсъдимият. Тримата пътували с лек автомобил марка „Пежо“ с рег. №... След като отпразнували Нова година на 05.01.2020г решили отново тримата да се върнат от П. за град И.. Автомобилът управлявала С.идетелката И.. По пътя минали през град Б..

Именно в Б. се оказало, че им е С.ършило горивото, а никой от тях нямал пари да заредят. Влезли в града и спрели до църквата „С.. А.“, която се намирала в ж.к.“И.“. Там подсъдимият К. слязъл от автомобила, а двете С.идетелки Ч. и И. останали в него. Подсъдимият се отправил към храма, като взел решението да се снабди с пари.

В това време С.идетелят Д.Р. –С.ещенопевец в храма „С.. А.“ бил на робота. Сутринта преди да започне работа последният оставил в стаичка, която се намирала вдясно от централния вход на храма С.ои вещи на стол, а именно –черна мъжка чанта от текстил, в която се намирали 18 брой секретни ключове, 2 броя ключове за автомобил „Волво А80“ , мобилен апарат марка Нокиа, сумата от 300 лева , лични документи и два броя електронни карти за пътуване.

В посочената стаичка (притвор) в същия ден работела С.идетелката Д.К., която продавала С.ещи, икони, църковни стоки и др. Малко след 11,00 часа подсъдимият К. отишъл до притвора и казал на С.идетелката К., че иска да закупи икона. С.идетелката му показала няколко икони, при което той влязъл при нея в притвора. Поискал да му С.али икона от най-високия рафт, при което С.идетелката се качила на стол и докато била в гръб към подсъдимия последният се възползвал и взел намиращата на стола чантичка 2 собственост на С.идетеля Р., в която по това време се намирали посочените по-горе вещи.

След това К. веднага напуснал храма и се върнал при С.идетелките Ч. и И., които го чакали в автомобила. Тримата потеглили за град И..

Подсъдимият отворил чантичката и и видял, че в нея имало пари -сума от 300 лева, документи, ключове и телефон. Взел само сумата от 300 лева, а останалите вещи дал на С.идетелката Ч.. Заредил гориво, купили си храна и потеглили. По пътя в отбивката преди Поморие С.идетелката Ч. изхвърлила чантичката с намиращите се в нея в нея вещи с изключение на сумата от 300 лева.

По-късно през деня С.идетелят Р. отишъл в притвора и не открил чантичката си. Попитал С.идетелката К. и тогава тя се с.ла за подсъдимия и описала външността и поведението му. След това С.идетелят Р. подал сигнал в V-то РУ при ОДМВР-Б. относно из-вършената кражба.

С.идетелката А.С.–служител в V-то РУ при ОДМВР-Б. извършила ОИМ във връзка с посочената по-горе кражба, по време на които установила, че извършителят на деянието е подсъдимият К.. Със С.идетелката Ч. и С.идетелката И. били проведени беседи, в които описали всичко известно им относно кражбата, като С.идетелката Ч. завела С.идетелката С. до мястото, където изхвърлила процесната чантичка. Там С.идетелката Ч. взела чантичката и я предала на С.. За това действие бил съставен протокол за доброволно предаване. В чантичката се намирали следните вещи: 18 броя секретни ключове, 2 броя ключове за автомобил, мобилен телефон Нокиа, лични документи и 2 броя електронни карти за пътуване. Всички вещи били върнати на пострадалия Р., за което била изготвена разписка. С.идетелката С. снела С.едение и от подсъдимия К., в което същият признал за извършената кражба и посочил механизма на извършването й.

Видно от заключението на изготвената съдебно-оценъчна експертиза вещите, предмет на кражбата имали следните стойности към датата на извършване на престъплението: 1 (един) брой черна мъжка чанта от текстил на стойност 10.00 (десет) лева; 18 (осемнадесет) броя секретни ключове на стойност 54.00 (петдесет и ч.ри) лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил марка „Volvo А80“ на стойност 30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка „Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и сумата от 300.00 (триста) лева, всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и ч.ринадесет) лева.

Деянието подсъдимият К. извършил в условията на опасен рецидив съгласно чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, тъй като видно от справката му за съдимост преди него е осъждан и изтърпял наказания за тежки умишлени престъпления на лишаване от С.. не по-малко от една година, изпълненията на които не са били отложени на основание чл.66 ал.1 НК, съден е бил повече 3 от два пъти на лишаване от С.. за тежки умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено на основание чл.66 ал.1 НК, оС.ен това не са минали повече от 5 години от изтърпяване на наказанието лишаване от С.. по предишното му осъждане.

Посочените по-горе факти са като следва:

С Определение №361/22.10.2014 г по НЧД №428/14г по описа на РССтара Загора е било определено едно общо наказание от наложените по няколко присъди, а именно най-тежкото от тях–лишаване от С.. за срок от 1 година и 3 месеца, което на основание чл.24 НК е било увеличено с още 3 месеца. Общият размер от 1 година и 6 месеца било изтърпяно на 12.06.2017 г;

С Определение №43/22.05.2018г по НЧД №40/2018г по описа на РСОмуртаг било определено едно общо наказание от наложените по няколко присъди, а имено най-тежкото от тях –лишаване от С.. за срок от 3 (три) години, което на основание чл.24 НК било увеличено с ½, като общото наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от С.. не е било изтърпяно още към датата на деянието предмет на настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните доказателства: от показанията на разпитаните С.идетели Д.К., Демир Р., А.С., от прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предложение първо от НПК показания на С.идетелките Ч. и И. дадени пред разследващия в хода на ДП с изричното съгласие на назначения служебен защитник на подсъдимия, от обясненията на подсъдимия дадени в хода на ДП пред разследващия на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК, от заключението на вещото лице и от приетата към доказателствата съдебнооценъчна експертиза, от писмените доказателства -справката съдимост на подсъдимия, протокол за доброволно предаване, разписка, кореспонденция със Затвора-В. и ГД„ИН“, справки, справка–декларация, постановление за назначаване на служебен защитник и др.

С оглед посочената по-горе фактология съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По несъмнен начин се доказа, че подсъдимият К. е извършил от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК за това, че на 05.01.2020 година, в град Б., в храм „С.. А.“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 (един) брой черна мъжка чанта от текстил на стойност 10.00 (десет) лева; 18 (осемнадесет) броя секретни ключове на стойност 54.00 4

(петдесет и ч.ри) лева; 2 (два) броя ключове за лек автомобил марка „Volvo А80“ на стойност 30.00 (тридесет) лева; 1 (един) брой мобилен телефон марка „Nokiа“, модел „С1“ на стойност 20.00 (двадесет) лева и сумата от 300.00 (триста) лева, всичко на обща стойност 414.00 (ч.ристотин и ч.ринадесет) лева, от владението на Д. Г. Р. , **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги приС.ои.

Деянието представлява „кражба“ –отн. са чужди движими вещи от владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да бъдат приС.оени. Елемент от субективната страна на деянието е специфичното намерение за противозаконно приС.ояване на вещта, което ще е налице, когато деецът желае да се разпореди с нея (фактически или юридически), в С.ой или в чужд интерес. В настоящия казус деецът К. е взел вещта (паричната сума от 300 лева) като се е разпоредил юридически с нея в собствен интерес. За съставомерността на деянието не е необходимо това намерение да е реализирано. Достатъчно е то да е съществувало. Категорични доказателства в тази насока са показанията на С.идетелите Ч. и И. прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.4 предложение първо от НПК.

Деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

От обективна страна предмет на престъплението по чл.194 ал.1 НК може да бъде само движима вещ, която да е чужда за дееца и да има определена парична равностойност към момента на извършване на престъплението. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещите – подсъдимият К. е осъществил именно такова деяние, отнел е чужди за него вещи, като е прекъснал досега съществуващата фактическа власт върху тях от собственика им и е установил С.оя фактическа власт, като след това се е разпоредил с тях. Кражбата е резултатно престъпление, с установяването на фактическа власт върху вещите, подсъдимият е довършил престъплението.

Безспорно е установено, че е налице липса на съгласие от собственика на вещите за отнемането им.