Решение № 214 от 14.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Бургас, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500256 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба,подадена от Ж. П.

М.,представляван от адв.М. С. против съдебно решение №333 от 10.04.2024г.,постановено по гр.д.№1098/2023г.по описа на БОС, в ЧАСТТА,с която съдът е ОСЪДИЛ ответника Ж. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. “ Е. Й.“ № **, ет. *, ап. * да заплати на ищеца М. В. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. “С.“, със съдебен адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № **, ет. * сумата над 10 000 лв.до размера от 30 000/тридесет хиляди/ лева- обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди и сумата от 3323.14 /три хиляди триста двадесет и три лева и четиринадесет стотинки/ лева за претърпени имуществени вреди, в резултат на извършеното от ответника непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деянието14.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата върху присъдения размер за неимуществени вреди и от датата на завеждане на исковата молба16.06.2023г. до окончателното изплащане за присъдената сума за имуществени вреди.

Със същото съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера му над присъдения от 30 000 лв.до претендирания от 50 000/петдесет хиляди/ лева.Решението на БОС в отхвърлителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като неправилно и 1 незаконосъобразно в обжалваната част,заявена над размера от 10 000 лв.до присъдения размер от 30 000 лв.Според въззивника първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата по делото,тъй като е направил частична оценка на изложените релевантни факти на направените с писмения отговор оспорвания по делото.

Навеждат се оплаквания и за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението,които са в насока,че съдът е присъдил обезщетение,което не е пряка и непосредствена причина от увреждането и не е отчел обстоятелството,че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,което съпричиняване би следвало да доведе до намаляване на размера на обезщетението. Не е спазено и изискването на закона-чл.52 ЗЗД за справедливост на определеното обезщетение. Съдът не е обсъдил представения от въззивника протокол от техническа експертиза ,изпълнена по ДП№3388/2023г.на Пето РУ на МВР –гр.Бургас,с гласа на ищеца,в която е обяснена фактическата обстановка,начина и механизма на получаване на телесното увреждане.Направен е анализ на събраните по делото доказателства,които според въззивника не са обсъдени от БОС в тяхната съвкупност.Във въззивната жалба са изложени и подробни доводи относно установените по делото факти във връзка с вредите и срока на възстановяване на пострадалия.Твърди се,че съобразно представената по делото медицинска документация,а и възрастта и физическото състояние на ищеца,следва да се направи извод,че максималното време за възстановяването му от всички травми е 3-4 месеца,но всъщност това е станало много по-рано,предвид представените с исковата молба болнични листи.Въззивникът счита,че определеното от съда обезщетение над размера от 10 000 лв.е неправилно и не съответства на критериите за справедливост,а би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БОС над уважения размер от 10 000 лв.и отхвърляне на иска над размера от 10 000 лв.до размера от 30 000 лв.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Въззиваемият М. В. Л. не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен, се явява лично и с адв.С.,който поддържа въззивната жалба

,не сочи нови доказателства,представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.В.,която оспорва въззивната жалба и моли съдът да я остави без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС установи следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация по чл.45 ЗЗД и 2 чл.84 ЗЗД на предявените от М. В. против Ж. М. искови претенции.

Ищецът е твърдял в исковата си молба,че на 14.05.2022г. в гр.Бургас ответникът му причинил непозволено уврежданесъборил го на земята, затиснал с крак лакътя на лявата му ръка и ритал лявата му ръка, като по този начин му причинил общо четири средни телесни повреди, за което деяние, представляващо престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК е осъден с влязъл в сила съдебен акт- определение за одобряване на споразумение по НОХД 1884/2023г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Твърдял е,че в резултат на непозволеното увреждане е претърпял силни болки и страдания,постъпил е на лечение в болница,бил е опериран и е последвал дълъг възстановителен период. За повече от 6 месеца ищецът е имал затруднения в движението на лявата ръка,а и понастоящем продължава да изпитва физически дискомфорт и болки. Претендирал е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 323.14 лв.,ведно със законната лихва от датата на увреждането.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска,като е заявил възражение за съпричиняване ,тъй като ищецът също активно участвал в конфликта и уврежданията получил в резултат от падане,след взаимно бутане с него.На следващо място е навел възражение,че телесните повреди,получени от Л. не са му причинили болки и страдания,надхвърлящи обичайните,нито е имало последици и усложнения в хода на възстановителния процес,поради което претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Всички възражения ответникът М. поддържа и във въззивната си жалба,като оспорва размера на обезщетението над сумата от 10 000 лв.

Правилно и законосъобразно БОС е приел,че съобразно чл.300 ГПК вр.с чл.383 ГПК споразумението, с което ответникът се е признал за виновен в причиняване на средна телесна повреда на ищеца също като присъдата е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

В съответствие със закона и утвърдената съдебна практика БОС е посочил в мотивите на обжалваното решение,че тези въпроси,включително и приетият от наказателния съд механизъм на причиняване на средните телесни повреди/събаряне на земята, затискане с крак на лявата ръка и ритане на лявата ръка/ не могат да бъдат пререшавани от гражданския съд,който съобразно чл.300 ГПК следва да зачете задължителната сила на споразумението.

Неоснователни в тази връзка са оплакванията на въззивника М.,че съдът не бил обсъдил съдържанието на протокол от техническа експертиза,представен по ДП № 3388-57/2023г.по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас,с гласа на ищеца,който в обаждане на телефон 112 е съобщил информация за механизма на нанасяне на уврежданията,различаващ се от приетия от БОС в мотивите на решението.

3

Съгласно одобреното споразумение по НОХД №1884/23г. по описа на Районен съд гр.Бургас Ж. П. М. е признат за виновен в това, че на 14.05.2022г. в гр. Б., кв. С. на ул. “Г. К. Д.“, съборил на земята, затиснал с крак лакътя на лявата ръка и ритал лявата ръка на М. В. Л., с което счупил костите, образуващи лакътната става и му причинил четири средни телесни повреди, както следва: бикондиларна фрактура на лява раменна кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на капитулума на раменна кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на главата на лъчевата кост, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на процесускороноидеус на лакътна кост, което води до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 4-6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес- престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК, като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, а изтърпяването на същото е отложено за срок от три години.

Гражданският съд ,съобразявайки разпоредбата на чл.300 ГПК и зачитайки задължителната сила на присъдата/споразумението, не може да установява механизъм на извършване на деянието-престъпление по чл.129 ал.1 вр.с ал.2 НК,различен от установения от наказателния съд.

Неоснователни са оплакванията на въззивника М.,че БОС неправилно и необосновано не е уважил възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Л. По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана константна съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан от него по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това 4 на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Правилно и в съответствие с разбирането,утвърдено в съдебната практика и събраните по делото доказателства БОС е приел,че не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Л.,обективирано в установени по делото конкретни действия или бездействия,които да са допринесли за вредоносния резултат.

Съдът е анализирал подробно показанията на свидетелите,като правилно и в съответствие с чл.172 ГПК не е кредитирал показанията на св.

Й.,в частта им,в която е заявил,че ищецът Л. е нанесъл удари в главата на ответника М. В тази част показанията на св. Й. са изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства-гласни и писмени.

Въззивният съд споделя изцяло и становището на БОС,че дори да се приеме за основателно твърдението на ответника,че пострадалият ищец го е нагрубил и двамата са се бутали,това поведение няма основание да се приеме,че е в пряка причинна връзка с противоправния резултат. Правилно е съобразил БОС,че по наказателното производство не е установено изпадане на ответника М. в състояние на афект или силно раздразнение,предизвикано от поведение на ищеца Л.,с оглед приложението на привилегирования състав на чл.132 НК.Установяването на такива факти би представлявало основание за повдигане на обвинение на М. и респективно- осъждането му от наказателния съд по този привилегирован състав,а за гражданския съд това би представлявало основание да приеме за установено съпричиняване на вредата от пострадалия.