Решение № 2717 от 15.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2717 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110115731 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от И. Л. Ч. срещу „ЗАД А.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5320,38 лв. (след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 14.06.2024 г.), представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане от 25.10.2022 г. за Застраховка „К.“, клауза „Пълно“, за вреди от настъпило застрахователно събитие на 19.10.2023 г. в обл. С. по автомагистрала „Е.“ в лява пътна лента с посока от конна база „В.Л.“ към пътен възел за с. П., на лек автомобил „***“, с peг. № ***, представляващо покрит застрахователен риск по застрахователна полица № ***/25.10.2022 г., за което е заведена щета № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.12.2023 г., до окончателното й заплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на процесния автомобил ***“, с peг. № ***, застрахован при ответника със застрахователен договор К.“, клауза „Пълно“ № ***/25.10.2022 г., със срок действие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г., като застрахователната премия от 2184,84 лв. е заплатена на четири вноски. Излага се, че на 19.10.2023 г., около 7,00 часа, управлявайки автомобила си в обл. С. по автомагистрала „Е.“ в лява пътна лента с посока от конна база „В.Л.“ към пътен възел за с. П., ищецът се разминал с товарен автомобил, натоварен с чакъл, от който отхвръкнали камъчета, които увредили автомобила му. Ищецът не успял да види регистрационния номер на товарния автомобил, тъй като бил зацапан. Поддържа се, че на 24.10.2023 г. ответното застрахователно дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като същото извършило оглед на автомобила, изготвило снимков материал и съставило опис по претенция № ***. В описа като увредени детайли били описани: предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, таван и челно стъкло. Излага се, че до момента ищецът не е получил необходимото обезщетение и извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, от което установил, че сумата, необходима за възстановяване на 1 автомобила, е в размер на 3648,20 лв. Пояснява, че увреденото челно стъкло е оригинално и следва същото да бъде подменено с оригинално такова. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗАД А.“ АД, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните към датата на настъпване на инцидента, както и предявяването по доброволен ред на претенция от страна на ищеца на 24.10.2023 г., по повод която е била образувана щета под посочения номер, за която е съставен опис на 25.10.2023 г., в който са описани посочените от ищеца вреди по автомобила. Навежда се довод, че в случая е налице изключен риск по т. 11.4 от приложимите Общи условия, тъй като становището на експертите е, че вредите не са настъпили по декларирания от ищеца механизъм, а по различно време и различен от посочения начин. Посочва, че в рамките на същия ден ищецът е завел 3 бр. претенции пред застрахователя, като наличието на множество вредоносни събития със сходно описан механизъм подлагало под съмнение достоверността на твърденията в исковата молба за причинна връзка между вредите по увредените детайли и соченото събитие от 19.10.2023 г. При условията на евентуалност поддържа, че е налице изключен риск по т. 10.12 от Общите условия за застраховка „К.“, а именно деклариране на обстоятелства, различни от действителните и/или представяне на документи с невярно съдържание. Излага се, че според снимковия материал, изготвен при сключване на полицата, увреждане по челното стъкло на автомобила е било налично в маркировката и в съизмерима степен, като не са представени последващи доказателства за отстраняването му, поради което следва размерът на обезщетението да се редуцира със стойността за възстановяване на детайла, съгласно т. 12.4 от Общите условия.

Ответникът счита, че основание за намаляване на обезщетението на застрахования е и неизпълнението от негова страна да уведоми незабавно компетентните държавни органи за събитието в деня на настъпването му или узнаването за него, както и да удостовери факта на уведомяването с надлежен документ – т. 82.2 от Общите условия.

Поддържа, че претендираната от ищеца сума не е съобразена със средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди към момента на събитието, като се има предвид годината на производство на автомобила – 2013 г., степента на експлоатация и амортизация и др. Оспорва да е извършван ремонт на автомобила, съотв. заплатен, както и твърдяното обстоятелство, че челното стъкло на автомобила е било оригинално. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Между страните е обявено за безспорно с Определение № 4474/16.04.2024 г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 14.06.2023 г., че между стях е сключен договор за имуществено застраховане от 25.10.2022 г. за Застраховка „К.“, клауза „Пълно“ за притежавания от ищеца лек автомобил „***“, с peг. № ***, по застрахователна полица № *** от 25.10.2022 г., със срок действие от 26.10.2022 г. до 25.10.2023 г., както и че ищецът е предявил претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпили вреди вследствие на процесното ПТП от 19.10.2023 г., по което е образувана щета № ***.

Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – Свидетелство за регистрация – Част І; Застрахователна полица за застраховка К. на МПС № *** от 25.10.2022 г., Заявление за изплащане на 2 вреди на МПС от 24.10.2023 г. (л. 24 от делото) и Опис на щетите № ***.

Представени са от ответника и още два броя заявление за изплащане на обезщетение за вреди от 24.10.2023 г., с които ищецът е уведомил застрахователя за други две застрахователни събития от 21.10.2023 г. и 23.10.2023 г., настъпили при различни обстоятелства от процесния случай – в паркирано състояние на автомобила, като повредите касаят задната му част.

В раздел V I на Общи условия на ЗАД „А.“ по застраховка „К. на МПС“ са посочени изключенията, при които застрахователят не предоставя застрахователно покритие. Така в т. 12.4 е посочено, че застрахователят не изплаща обезщетение за увреждания на части, агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са констатирани, описани или заснети при огледа на МПС, и същите не са били отстранени, като последното се установява с нов оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните.

Основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение според ОУ е и когато се установи несъответствие между декларираното обстоятелство за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване – т. 11.4 от ОУ. Сходно е основанието за отказ по т. 10.12 – деклариране на обстоятелствата, различни от действителните и/или представяне на документи с невярно съдържание. Задълженията на застрахования са описани в т. 82 на раздел X V от ОУ, сред които е и да уведоми незабавно, след узнаването за настъпването на застрахователното събитие, съответните компетентни, според характера на събитието, държавни органи, както и да изпълни всички свои задължения, които ЗДвП, подзаконовите актове по прилагането му или друг нормативен акт, му вменява във връзка със застрахователното събитие или уведомяването на компетентните органи и да изисква издаване на съответните документи, удостоверяващи събитието – т. 82.2 от ОУ.

Изяснява се от представения Протокол № 4404-16667671556 за извършен оглед на МПС (л. 95 от делото), че по повод сключване на процесния застрахователен договор за Застраховка „К.“, клауза „Пълно“ от 25.10.2022 г., на следващия ден – 26.10.2022 г. в 9,52 часа е извършен оглед на автомобила – „***“, с peг. № ***, при който не са констатирани увреждания по МПС, а изрично е удостоверено, че такива няма.

Установява се от представеното Опис-заключение по щета № *** от 24.10.2023 г., че за настъпването на процесното застрахователно събитие от 19.10.2023 г. при застрахователя по договора за имуществено застраховане е образувана застрахователна преписка, назована „щета № ***“, като на посочената дата е извършен оглед на автомобила от представител на застрахователя, при който са констатирани повреди на следните детайли: предна броня, преден капак, преден ляв калник, предна лява врата, таван и челно стъкло.

От заключението по допусната САТЕ, извършила изследване въз основа на представените по делото доказателства, оглед на автомобила и направено пазарно проучване, вкл. и обективираните обстоятелства в описа, съставен от ответното дружество, се установява, че описаните повреди са получени вследствие на изпадане на множество камъчета при разминаването на автомобила на ищеца с товарен автомобил, натоварен с инертни материали, при движение по автомагистрала Е. посока пътен възел за с. П., които увреждат челното стъкло и лаковото покритие на тавана и предната лява част на автомобила. Констатирано е от вещото лице, че увреденото челно стъкло е оригинално с щампован фирмен знак на марката, със сензор за дъжд, камера и екран за „хед ъп“ дисплей. Според заключението на САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт, възстановяване на автомобила и въвеждането му в експлоатация, вследствие на настъпилите щети на автомобила при застрахователното събитие от 19.10.2023 г., възлиза общо в размер на сумата от 5320,38 лв. с ДДС. В тази част заключението е основано на подробно пазарно проучване при съобразяване на 3 стойността на оригинално челно стъкло на автомобила – 2766,30 лв. с ДДС, като допълнително е даден вариант при осреднена цена на същия детайл между цената му в оригинал и при алтернативна част (1998,15 лв.), в който случай стойността на разходите възлиза на 4552,23 лв. с ДДС. При изслушването си в о.с.з., проведено на 14.06.2024 г., вещото лице пояснява, че е достигнало до извода, че към датата на сключване на застрахователната полица е имало увреждане по челното стъкло на МПС според представения му от ответното дружество снимков материал. В заключението вещото лице е посочило, че не всички увреди са идентични с констатираните по преписката на щета № ***, а са налице допълнителни увреждания.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Правната норма, регламентирана в чл. 405, ал. 1 КЗ, предвижда възможността да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по имуществено застраховане при наличие на вреди за застрахования, настъпили в резултат на покрито застрахователно събитие (риск) и действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на увредената вещ. В тежест на ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване тези материални предпоставки и размера на вредата, а ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в срок, съотвeтно противопоставените правоизключващи и правонамаляващи възражения.