Разпореждане № 4599 от 17.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4599 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Частно гражданско дело № 20261210101851 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от ***** - изпълнителен директор, срещу длъжника А. Г. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.

*****, за следните суми:

- 204,51 евро /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ - главница за периода от 20.08.2025 година до 20.02.2026 година по Договор за потребителски кредит № 3210590 от 06.07.2025 година, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и А. Г. Г., която сума е заплатена от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 06.07.2025 година, сключен между А. Г. Г. /Потребител/ и „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на подписано Приложение № 1 от 16.04.2026 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.07.2026г. до окончателното изплащане;

- 27,24 евро /двадесет и седем евро и двадесет и четири евроцента/ - начислена договорна лихва за периода от 20.08.2025 г. до 20.02.2026 г.;

- 19,55 евро /деветнадесет евро и петдесет и пет евроцента/ - начислена мораторна лихва за периода от 21.08.2025 г. до 08.07.2026г.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени Договор за паричен заем; Погасителен план; Договор за предоставяне на поръчителство и др.

Съдът с Разпореждане е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба, в която заявителят е уточнил, че длъжникът не е извършвал плащания както преди цедиране на вземането, така и след това.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че 1 заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито ти да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за паричен заем между длъжника А. Г. Г. и "Кредисимо" ЕАД. Релевира се, че на 06.07.2025 г. между А. Г. Г. и "Ай Тръст" ЕООД /поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство и на същата дата е сключен договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД , по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поддържа се, че поради неизпълнение на задълженията на А. Г. Г. същото е било изпълнено от поръчителя, като заемополучателя не е възстановил платената 2 сума по договора за заем на своя поръчител.

При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

3

В т. IV т.4 от общите условия към договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитът може да бъде одобрен по два начина - ако не се предостави поръчителство - до 14 дена след подаване на заявлението, а ако кредитополучателят е заявил, че ще учреди поръчителство по реда на т. III. 12 от общите условия, кредитът се отпуска до 24 часа. В т. II, § 17 от общите условия е предвидено, че поръчителят трябва да бъде предварително одобрен от "Кредисимо" ЕАД. Това означава, че всъщност в общите условия има уредени два вида "търговски условия" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр за предоставяне на кредит - при кредит без допълнителни разходи за обезпечение сумата се отпуска със закъснение, а при кредит с разходи за одобрен от "Кредисимо" ЕАД поръчител, парите се отпускат до 24 часа.

В случая длъжницата е избрала втория вид търговски условия и тъй като това е единствената причина да получи кредита бързо, следва всички разходи за поръчителя да се смятат като такива по договора за кредит.

Настоящата инстанция намира, че договорът за потребителски кредит противоречи на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 6, 7, 9, 9а, 10, 11, 14, 15, 22, 23 и 26 ЗЗП. Поради това, подписаните въз основа на него акцесорни договори - за предоставяне на поръчителство и за поръчителство, също са нищожни. Освен това, договорът между двете дружества е такъв между свързани лица, поради което фактически се заобикаля закона. Сключването на договора за кредит е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кедитополучателя, а клаузата на чл. 4 от договора за кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поради констатираната нищожност на договорите, то длъжникът не дължи изпълнение на заявителя.

Настоящата инстанция намира, че видно от приложените към заявлението доказателства и в частност уговорките в договорите за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство, между договорите е налице такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно цяло /договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен, налице е договорна обвързаност и между кредитора и гаранта /поръчителя/, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, пред това по основното задължение по заема. Така на практика с обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Отговорността към поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. В договора за потребителски кредит е предвиден годишен процент на разходите в размер на 45,40 %. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50 %. С уговарянето на това допълнително възнаграждение се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в 4 размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.