Решение № 45 от 17.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. гр. Хасково, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102104 по описа за 2024 година

Предявен е от Ц. Г. К., ЕГН **********, с адрес:

***************************************** против

„Изи

Асет

Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем **********************, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на Договор за предоставяне на гаранция ************, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. При условията на евентуалност – прогласяване нищожност на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем ***********************, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и клаузата на чл.3 от Договор за гаранция ***********************, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че на ********** между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем с ************, съгласно който 1 ответното дружество й предоставило заемна сума в размер на 1500 лева, при ГЛП от 35% и ГПР в размер на 41,44%, като следвала да погаси кредита на 10 месечни вноски. Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се задължавал в срок от три дни от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата се появявал и договор за предоставяне на гаранция ************, сключен с втория ответник чрез първия ответник и ищцата. Съгласно чл.3 т.1 от нарочно създадения договор за предоставяне на гаранция, потребителят по чл.3 дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 1199 лв., платимо разсрочено на вноски. В исковата молба се твърди, че за да заобиколят материално правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практиката да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят. След като не могат да отговорят на тези изисквания в договорите за кредит били включени санкции под формата на неустойки. Тези клаузи били неравноправни. Преценката за действителността на клаузата на чл.4 от договора за заем във връзка с чл.3 от договора за гаранция и трансформирането на неустойката във възнаграждение на гаранта и за нейния обоснован размер следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2009г., с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Твърди се, че предвидената трансформирана неустойка за възнаграждение на гаранта излиза извън присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото надвишавала половината от получената заемна сума и не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и не кореспондирала с последиците от неизпълнението. В договора били създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условията кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на "възнаграждение на гаранта". Поставянето на изисквания за осигуряване на лично, реално обезпечение противоречало на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Трансформираната неустойка във "възнаграждение на гаранта" намерила място в чл.3 т.1 от договора за гаранция, която била във връзка с чл.4 от договора за заем била нищожна като нарушаваща добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.19 ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК. Предвид гореизложеното се моли да се уважи предявения иск.

В отговора на исковата молба ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД излага съображения за недопустимост на предявените искове. По 2 основателността на исковете, заявява, че същите са неоснователни. По същество, излага становище за неоснователност на предявените искове.

Процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Заявява, че законът не поставя допустимия размер на възнаградителната лихва по договорите за кредит в зависимост от размера на законната лихва.

Единственото ограничение на размера на възнаградителната лихва с оглед разпоредбите на закона, по-специално чл. 19, ал. 1 ЗПК, е размерът на ГПР.

Размерът на договорната лихва по договора, като елемент на ГПР, както и ГПР по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Не било вярно и твърдението, че възнаградителната лихва надвишавала трикратно размера на законната лихва. Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 ЗПК. Годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Същият бил изчислен съгласно чл. 19, ал. 2 и размерът му е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисление на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружествотогарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.

Заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията, чрез предоставяне на поръчител, който предоставя гаранционни сделки, договаря с него съответните приложими в отношенията им условия. Ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое разположение три алтернативни начина за обезпечаване. Несъстоятелно било и твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, видно и от липсата на каквито и да е било доводи в тази насока. Излага също така, че оценката на кредитоспособността е процедура по изготвяне на комплексна правна и финансова характеристика на потенциалния заемополучател, включваща финансови и нефинансови показатели, която дава възможност да се оцени неговата способност/възможност да погаси кредита напълно и в срок. При 3 отрицателна оценка на кредитоспособността няма да се отпусне кредит. При положителна оценка на кредитоспособността се отпуска кредит, по който следва да се представи обезпечение. Изискването да се представи обезпечение е обичайно в сферата на кредитирането и е предвидено в закона - чл. 11, т. 18 ЗПК, чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО, раздел VII, „Обезпечение на вземанията“ от ЗЗД. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответника „Файненшъл България“ ЕООД“ Излага съображения за недопустимост на предявените искове. По основателността на исковете, заявява, че същите са неоснователни. Твърди, че процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност на договора.

Правоотношението между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД е самостоятелно. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Договорът за поръчителство е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение.

Ищецът е кандидатстват за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договора за кредит при тези условия или не.

Ищецът е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.

Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама поръчители. Третата възможност е представяне на гаранция от дружество- гарант. Ищецът е можел да избере както банката, която би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да гарантира изпълнението на задълженията му. Не било вярно и твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен при липса на основание, както и в противоречие на добрите нрави. Възнаграждението по договора било определено след извършена преценка на риска. С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Договор за паричен заем ************ е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ищцата на **********г. Във връзка със същия е сключен Договор за предоставяне на гаранция ************ между „Файненшъл България" ЕООД и ищцата на същата дата - **********г.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцата 4 съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. При извършеното проучване вещото лице констатира, плащанията от Ц. Г. К. по Договор за паричен заем ************ и по Договор за предоставяне на гаранция ************, и двата от дата ********** г., са размер на 1188,80 лв. Плащания са извършени на следните дати: 11.12.2023 г., 25.01.2024 г., 22.03.2024 г., 23.05.2024 г., 23.07.2024 г., 12.08.2024 г. и на 21.11.2024 г. По Договор за паричен заем ********************** е изплатена сумата 700,40 лв., дължима се както следва: - 548,83 лв. - главница /напълно погасени от 1-ва до 4-та погасителна вноска/ и - 151 , 5 7 лв. договорна лихва /напълно погасени от 1-ва до 4-та погасителна вноска/; Остатъчното задължение по договора възлиза на 1050,60 лв., както следва: - 951,17 лв. главница /от 5-та до 10-та погасителна вноска/ и - 99,43 лв. договорна лихва /от 5-та до 10-та погасителна вноска/ и По Договор за предоставяне на гаранция № 49549 16/********** г. е изплатена сумата 488,40 лв., дължими на падежа на плащане на погасителни вноски по договора за паричен заем. Остатъчното задължение по договора възлиза на 710,60 лв.

Изплатената сума на "Изи Асет Мениджмънт" АД за поръчителство, дължима по Договор за предоставяне на гаранция на "Файненшъл България" ЕООД, в размер на 488,40 лв. е получена от "Файненшъл България" ЕООД.

Изчисленията на експертизата по отношение на ГПР установяват, че ако сумата, касаеща оскъпяване в размер на 1199,00 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които 119,90 лв., съгласно чл.4 от Договор за паричен заем ************ вр. чл.3 от Договор за предоставяне на гаранция ************, бъде прибавена към общите разходи на ищцата като потребител по кредита, размерът на ГПР възлиза на 415,26, т.е. годишният процент на разходите в процентно измерение би нараснал с 374,00% /415,26% - 41,26%/.