Определение № 274 от 23.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Бургас, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222000500097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК и е образувано по искането на КПКОНПИ, инкорпорирано в касационна жалба вх. № 6038/24.06.2022 г. на БАС против решение № 86 от 12.05.2022 г. по в.гр.д. № 97/2022 г. по описа на БАС, за изменение на решението в частта на разноските, по-конкретно – в частта, с която Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1 009,16 лв за въззивното производство.

Изложени са твърдения, че съдът неправилно е осъдил КПКОНПИ да заплати държавна такса в размер на 1009,16 лв, както и неправилно е потвърдил първоинстанционото решение и в частта с която Комисията е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса в размер 2018,32 лв, тъй като такава не е дължима. Твърди се, че поради обстоятелството, че отнетото по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ имущество става публична държавна собственост, а не собственост на КПКОНПИ, съгласно разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК, вр.чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, въпреки отхвърлянето на иска, ищецът не следва да бъде осъждан за заплащане на държавна такса. Твърди се, че в този смисъл е налице произнасяне в редица съдебни решения (вкл.на БАС - Решение № 76 от 11.10.2019 г. по в.гр.д. № 224/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, Решение № 41 от 17.07.2020 г. по в.гр.д. № 106/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас), в които макар да оставят без уважение жалбата на Комисията, не осъждат последната да заплати държавна такса.

Претендира се съдът да измени решението си в частта на разноските в този смисъл.

След връчване на препис от касационната жалба ответниците по нея 1

- П. В. А. и Л. Л. С., не са изразили становище по искането за изменение на решението в частта на разноските.

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за изменение на решението в частта на разноските, за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 86 от 12.05.2022 г. по настоящото дело, съдът е потвърдил решение № 383/15.12.2021 г. по гр.д. № 1300/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на КПКОНПИ против П. В.

А. и Л. Л. С., за отнемане на имущество на стойност 50 458,07 лв, и с което Комисията е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, сумата от 2018,32 лв - държавна такса, както и на ответника П. А. – съдебни разноски в размер на 440 лв. Със същото решение съдът е осъдил КПКОНПИ да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1009,16 лв.

По отношение на дължимата за производството държавна такса съдът е изложил съображения, че предявеният иск касае частни държавни вземания, поради което не е налице условието за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, а разпоредбата на чл.162, ал.1, т.5 от ДОПК е неотносима, тъй като сред изброените в т. 5 публични вземания на държавата: за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата, при невъзможност за разширително тълкуване на императивната правна норма, не попада отнетото в полза на държавата незаконно придобито имущество по гражданския ЗПКОНПИ.

В подкрепа на това свое становище, съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗПКОНПИ, с която законодателят е предвидил, че при сключване на спогодба пред съда по този граждански закон държавната такса се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата и се поема поравно от страните. Съдът е посочил, че ако законодателят е имал предвид, че вземанията на държавата по ЗПКОНПИ са публични вземания и по иска по чл.153 и сл. от закона не се дължи държавна такса от Комисията, това е следвало изрично да бъде посочено в закона, и не би била предвидена хипотезата на чл.158, ал.4 от ЗПКОНПИ, при която Комисията винаги дължи държавна такса наравно с насрещната страна.

Настоящият състав продължава да поддържа изразеното в решение № 86 от 12.05.2022 г. по в.гр.д. № 97/2022 г. по описа на Бургаски апелативен съд становище, че при отхвърляне на иска, съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, Комисията дължи държавна такса за проведеното производство. Съдът намира, че това следва от текста на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ, а именно - че 2 държавна такса се дължи, но не се внася авансово; от обстоятелството, че Законът не съдържа разпоредби, обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от заплащане на държавни такси; и на последно място – от изричното предвиждане в чл.158, ал.4 от ЗПКОНПИ, че при спогодба държавната такса за производството се определя върху сумата, за която е постигната спогодбата, и се поема от страните поравно.

Ето защо съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските – относно присъдената държавна такса за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на КПКОНПИ, инкорпорирано в касационна жалба вх. № 6038/24.06.2022 г. на Бургаски апелативен съд против решение № 86 от 12.05.2022 г. по в.гр.д. № 97/2022 г. по описа на Бургаски апелативен съд, за изменение на решението в частта на разноските, по-конкретно - в частта, с която Комисията е осъдена да заплати държавна такса в размер на 1 009,16 лв. за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3