Решение № 2235 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2235 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110212541 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е.

Н. Т. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 7824101, на СДВР, с който на жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева. От страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на фиша, като се излагат лишени от конкретика доводи за противоречие с материалния закон и за нарушение на съществени процесуални правила, като практически се излага твърдение за липса на редовно връчване на атакувания фиш. Възиваемата страна излага конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл.

283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали и от огледаните в съдебно заседание такива материали се установява по несъмнен и безпротиворечив начин – освен издаването на процесния ЕФ на 26.07.2023 г. и съобразяването на образеца на ЕФ по съответната заповед на министъра на вътрешните работи - още именно описаната в обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е излагал и ВКС касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ характер, към която аргументация настоящият съдебен състав също препраща), с изричното уточнение, че се касае за алтернативата „ползвател“ съгласно ползвана бланка на ЕФ, като 1 ползвателят е такъв, посочен при съответната регистрация на процесното МПС и вписан като такъв в съответното СРМПС, както и с уточнението, че соченият в процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (т. е. за превишаване на разрешената максимална стойност на скоростта).

Въпросът за връчването на процесния фиш логически няма как да има значение за неговата законосъобразност (с уточнението, че и евентуалното анулиране на ЕФ по реда на чл. 189, ал. 5, изречение последно от ЗДвП или по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП не означава, че анулираният фиш е незаконосъобразен /просто той повече не произвежда съответното правно действие/). Въпросът за връчването на ЕФ има значение за това дали същият е влязъл в сила или не, включително за това дали соченото в него като нарушител лице разполага все още с възможността по чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП и с възможността по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, като в случая жалбоподателката при всяко положение е имала възможност да се запознае с процесния ЕФ в хода на съдебното производство (както й е било указано писмено от съда, с уточнението, че разпореждане /препис от каквото е посочено, че се прилага към съответната призовка съобразно буквалното й съдържание/ като вид съдебен акт по делото изобщо не е бил издаван и е очевидно, че на въззивничката посредством нейния процесуален представител е бил връчен в действителност препис от определението, с което е дадено съответното указание относно възможността за запознаване със съответния ЕФ), включително да допълни иначе редовната си жалба, евентуално - да посочи, че превозното средство е било предоставено на друго лице или че е налице някоя от хипотезите по чл. 189, ал. 6, точки 1 и 2 от ЗДвП (самата жалбоподателка, обаче, се е ориентирала към алтернативата да обжалва фиша, а не да изчаква евентуалното му редовно връчване – ако такова в действителност не е било налице – и да депозира декларация по чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП или да възрази срещу фиша по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП /жалбоподателката е имала възможност и да се зашити по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК срещу евентуално принудително изпълнение в случай на пристъпване към такова без ЕФ да е връчен редовно, респективно влязъл в сила, както и да сезира СДВР във връзка с евентуалната липса на реално връчване, но което връчване е отразено като осъществено в съответната информационна система/).

Вписването на ползвателя в СРМПС (посочването му при съответната регистрация) обуславя наличие на хипотеза на посочване по смисъла на чл. 188, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, т. е. налице е хипотеза по чл. 189, ал. 5, изр. 1 вр. чл. 188, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, съобразно действителния (единствения логичен) смисъл на закона.

Материалният закон е приложен напълно правилно и от гледна точка на дефиницията по пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, в това число доколкото със съответния предходен ЕФ е наложено наказание на въззивничката за същото по вид нарушение; включително държейки сметка за разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, налага се изводът, че липсата на изрично посочване в съдържанието на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП на хипотеза на издаден предходен ЕФ, за разлика от разпоредбата на т. 62 от същия параграф, не означава, че действителната воля на законодателя е била да изключи от приложното поле на повторността случаите на предходно наложени с ЕФ, а не с НП, наказания, като визираната липса на изрично 2 уточняване в текста на т. 33 намира своето логично обяснение в това, че самата разпоредба на т. 62 от пар. 6 на ДР към ЗДвП се явява нова, обнародвана в същия брой на ДВ, с който са обнародвани допълненията на ЗДвП, с които се въвежда изобщо уредбата по издаване на ЕФ.

В нарушение на материалния закон размерът на глобата не е съобразен с обстоятелството, че е налице допълнително превишение от точно 5 км./ч. (след приспадане на т. нар.

„толеранс“) на разрешената максимална скорост над превишението от 50 км./ч., т. е. не е съобразен с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, но съдът не разполага със законова възможност да увеличи наказанието, т. е. това нарушение на материалния закон, което е изцяло в полза на обжалващия нарушител, не се явява нито основание за изменение на ЕФ, нито пък такова за неговата отмяна съобразно действителния смисъл на чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН.

При всяко положение съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.

335, ал. 2 вр. чл.348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се откриват.

Така при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото е налице основание за присъждане на разноски в полза на СДВР съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от НЗПП, а именно юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правната сложност на делото следва да бъде в минимален размер (в случая взелият участие посредством депозиране на писмено възражение срещу жалбата юрисконсулт е изложил – за разлика от други подобни хипотези – и доводи, касаещи особеностите на конкретното дело, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не противоречи на принципа на доборосъвестността, установен в ГПК, явяващ се субсидиарно приложим по сила на чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН).

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 7824101, на СДВР.

Осъжда горепосочената жалбоподателка Т. да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3