Определение № 18840 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18840 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110138093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е иск от Г. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. Р., против "**********" ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

***********************************, с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № *********/19.12.2024 г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, т. 5 от договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР и на клаузата на чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение.

Ищецът твърди, че на 19.12.2024 г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за сума в размер на 5000 лева, при лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 63,36 %. Поддържа, че на основание чл.5, ал.1 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 3 219,90 лв. Сочи, че договорът е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не бил действително прилаганият между страните. Счита, че уговорената неустойка представлявала разход по кредита и като такава е следвало да бъде включена при формиране на ГПР, което не е сторено в настоящата хипотеза, поради което договорът следвало да бъде обявен за изцяло недействителен. Излага, че неустоечната клауза е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й надхвърлял трикратния размер на законната лихва. При изложеното предявява настоящите искове. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит № *********/19.12.2024 г., с посоченото в исковата молба съдържание. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът счита предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същия следва да бъде отхвърлен. В допълнение посочва, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е недействителна, то това обстоятелство не влече недействителността на договора в цялост. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил и насрещни осъдителни искове иск с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена главница по договора в общ размер на 3 825,47 лв., ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност, ако съдът прогласи недействителността на договора за потребителски кредит - иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена част от главницата по договора, ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане.

Ищецът по насрещните искове поддържа, че сумата по процесния кредит била изцяло усвоена от ищеца, като същият е направил плащания по кредита в общ размер на 4 584 лв., при което непогасена останала разликата до общия размер на задълженията по кредита от 6 102,88 лв. Сочи, че задължението по кредита било изцяло падежирало на 19.06.2025 г., което обосновава правния му интерес от предявяване на насрещните искове. Претендира и заплащане на разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове оспорва същите, доколкото процесният договор за кредит се явявал нищожен.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 19.12.2024 г. ищецът сключил със „**********“ ООД договор за потребителски кредит № *********, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че в деня на сключване на договора заемната сума в размер на 5000 лв. е била усвоена от ищеца.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи от същия.

По насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че сключеният договор за потребителски кредит е действителен и като такъв е породил задължението на ответника по насрещния иск, да изпълни задълженията си по него, респ. в хипотезата на недействителност на договора, че е налице неоснователно имуществено разместване между страните и ответника по насрещните искове неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца по тях с процесната сума.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба и насрещната такава, за редовни по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2026г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 19.12.2024 г. ищецът е сключил със „**********“ ООД договор за потребителски кредит № *********, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че в деня на сключване на договора заемната сума в размер на 5000 лв. е била усвоена от ищеца.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените 2 към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба, документи.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, на ищцата да се връчи и препис от писмения отговор на ответника, а на ищеца по насрещните искове – и препис от писмения отговор на ответника по насрещните искове.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3