Решение № 347 от 31.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000348 по описа за 2024 година

Производството е по чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра н юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба на „ДиГа - М“ООД чрез пълномощника му адв.В. Я. против решение № 470 от 27.03.2024г. на Софийски градски съд,ТО, VI-6 състав, постановено по т.д.№591/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата му против Отказ № 20240313164231 от 15.03.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при АВп да впише по партидата на дружеството „ДиГа - М“- ООД промяна в обстоятелствата, изразяваща се в заличаването на съдружника Д. Ю. Т. на основание депозирана от него молба по чл.125,ал.2 ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че към заявлението на дружеството за вписване заличаването на напусналия съдружник са представени всички изискуеми от чл.21, ал.3, т. 11 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ документи, които установяват настъпване на промяна, чието вписване се иска. Изложените от съда и длъжностното лице по регистрацията мотиви за отказа са свързани с последиците от преустановяване на членствената връзка между дружеството и напусналия съдружник. Излага доводи относно това, какво съдържа фактическият състав на нормата на чл.125, ал.2 ТЗ, както и че последиците от упражняване на потестативното право на съдружника по чл.125, ал.2 ТЗ са повече от една, 1 поради което същите могат да бъдат заявени последователно.

Излага доводи, че функцията на длъжностното лице е регистраторска и при наличие на формалните предпоставки следва да осъществи исканото вписване. А в случая формалните предпоставки били налице и длъжностното лице в хипотезата на обвързана компетентност е следвало да впише промяната в обстоятелствата, посочени в заявлението на дружеството.

Излага доводи, че упражняването на потестативното право по чл.125,ал.2 ТЗ от съдружник чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството има за последица автоматичното прекратяване на членственото правоотношение с факта на изтичане на срока на предизвестието, като не е необходимо решение на ОС за освобождаване на съдружника или осъществяването на друг юридически факт, в който смисъл са и мотивите на СГС.

Моли за отмяна на решението и потвърдения с него отказ на длъжностното лице при АВп. и даване на указание да се извърши исканото вписване.

Препис от жалбата е връчен на Агенция по вписванията, която е подала писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на жалбата, като напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на отказа.

По делото е представена цялата преписка на Агенцията по вписванията, ведно с постановения отказ.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първоинстанционния съд е неправилно като противоречащо на закона.

От събраните в производството писмени доказателства се установява, че Агенция по вписванията - ТР е била сезирана със заявление обр.А4, от настоящия жалбоподател „ДиГа - М“- ООД за заличаване на съдружника Д. Ю. Т..

Към заявлението страната е представила адвокатско пълномощно; документ за заплатена д.т.; писмено предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ от съдружника Т., отправено до дружеството и получено от същото лице, но в качеството му на управител на дружеството на 11.12.2023година.

От представените писмени документи се установява, че съдружникът Д. Ю. Т. е отправил писмено предизвестие за напускане на дружеството.

2

От дружествения договор, обявен по партидата на дружеството в ТР се установява, че същият не съдържа изрична регламентация по отношение упражняването на правото на съдружник да прекрати членството си в дружеството, поради което приложение намира законовата норма.

Преценявайки допустимост и основателност на искането, длъжностното лице е постановило отказ за вписване на заявената промяна с мотив, че липсва решение по въпроса относно съдбата на освободените дружествени дялове, стойността и структурата на капитала след освобождаването на дяловете, както и необходимостта от нов дружествен акт, отразяващ промяната.

Съдът е потвърдил обжалвания отказ. Изложил е мотиви, че заявлението е подадено от оправомощено лице, но посочените в него промени не могат да бъдат вписани, тъй като не са налице валидно взети решения относно последиците от тези промени, свързани с приемане на новия дружествен акт, който да отговоря на тези промени, защото те касаят стойността на капитала и неговата собственост, тъй като към момента на подаване на заявлението в дружеството е останал един съдружник. Затова е споделил мотивите на длъжностното лице в тази насока. Съдът е приел, че при липса на уреждане от страна на дружеството на последиците от напускане на съдружника, което обстоятелство се удостоверява чрез представяне на съответните документи за взети решения в посочения смисъл и вътрешните актове, както и на дружествен акт, който отразява настъпилите промени и урежда отношенията между останалите съдружници и дружеството, не може да се извърши заличаване на напусналия съдружник, независимо от това, че членствената му връзка с дружеството вече е прекратена. Според съда това не означава, че членствената връзка между съдружника и дружеството не е преустановена, при осъществяване на фактическия състав на напускане на дружеството по чл.125, ал.2 ТЗ, а само, че съществува пречка за вписване на настъпилата промяна.

Въззивният съд не споделя тези изводи.

В случая съдружникът Д. Ю. Т. е отправил писмено предизвестие до дружеството за прекратяване на членственото си правоотношение, което предизвестие е получено на 11.12.2023 г. Към този момент същият е бил и управител на дружеството и го е получил в това си качество, като представляващ дружеството. В дружествения договор не е уговорен различен от предвидения тримесечен срок в чл.125, ал.2 ТЗ, както и други условия във връзка с прекратяване на членството, поради което след изтичане на законоустановения срок членствените правоотношения между „ДиГа - М“ООД и съдружника Д. Ю. Т. са прекратени, считано от 11.03.2024 г. Именно вписването на тази промяна, т.е. заличаване на съдружника е обстоятелството, заявено за вписване от оправомощено лице по смисъла на чл.15, ал.1, т.1 и т.4 ЗТРРЮЛНЦ и след като представените със заявлението документи установяват наличието на подлежащите на вписване обстоятелства, 3 постановеният отказ се явява неправилен.

В процесния случай е подадено заявление обр.А 4 за вписване на промяна на обстоятелство, а именно заличаване на Д. Ю. Т. като съдружник в „ДиГа - М“- ООД, а не заявление за обявяване на нов дружествен договор. В тази връзка следва да се посочи, че макар в мотивите по т.5 от ТР № 1/31.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съдът да е отговорил на друг въпрос, а именно, дали напускащият по реда на чл.125, ал.2 ТЗ съдружник е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяването на участието му в ООД при бездействие на дружеството, то е видно, че са изложени разсъждения за задълженията на дружеството, възникнали след изтичане на срока по чл.125, ал.2 ТЗ. Изрично е посочено, че „с изтичането на срока членственото правоотношение се прекратява по право“. Няма развити съображения обаче, че промените, свързани с възникналите задължения на дружеството вследствие напускането на съдружника /общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл.115, т.3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл.115, т.4 и т.5 ТЗ/ следва да бъдат заявени заедно с прекратяването на членственото правоотношение, съответно незаявяването им по този начин е пречка за вписването на възникналите обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че след като са представени доказателства за настъпилото обстоятелство – уведомяване на дружеството за прекратяване на членството на съдружника и изтичането на установения от закона 3-месечен срок от уведомяването, след който членственото правоотношение е прекратено ex lege, е достатъчно за вписването на заявеното обстоятелство. Ирелевантно за това вписване е дали са уредени имуществените последици от прекратяването. Ако ДЛР установи, че заявеното за вписване обстоятелство е настъпило, то следва да бъде вписвано.

Вписването на едно обстоятелство изисква от ДЛР установяването единствено на юридическия факт, от който то произтича, а не установяване на други факти, които се явяват необходими последици на същия факт. Ето защо за вписване заличаването на съдружник е достатъчно доказването на настъпването на основание за прекратяване на членственото правоотношение и нищо друго. Несподелими са мотивите на ДЛР и на първоинстанционния съд, че предпоставка за вписването на заличаването на съдружник е приемането и вписването на решения относно промени в дружествения договор, касаещи капитала. Подобни доводи не кореспондират с нито едно от изискванията на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. Прекратяването на членственото правоотношение вече е настъпило, а уреждането на последиците от това е ирелевантно за исканото вписване, тъй като тези последици не са предмет и на самото заявление за вписване, а то лимитира регистърното производство.

В този смисъл са Решение №7/14.03.2018 по т.д. №926/2017 на ВКС, I т.о. , Решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №85 от 07.02.2024г. на САС по в.т.д.№77/2024г. и др.

В постановеното по чл.290 ГПК решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г. на ВКС, ІІ т.о. е уеднаквена съдебната практика, като е прието, че изтичането на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружник в 4 дружество с ограничена отговорност. За прекратяване на участието на съдружника в хипотезата по чл.125, ал.2 ТЗ не е необходимо решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, както и уреждане на имуществените отношения по чл.125, ал.3 ТЗ или на съдбата на дружествените дялове на напускащия съдружник. Съображенията на състава на ВКС в посоченото решение са основани на разбирането, че прекратяването на участие в дружество с ограничена отговорност чрез отправяне на писмено предизвестие по реда на чл.125, ал.2 ТЗ е потестативно право на всеки съдружник да предизвика едностранна промяна в персоналния субстрат на търговското дружество. С предизвестието се изявява свободно формираната воля на съдружника, като законодателят е поставил единствено изискване предизвестието да е в писмена форма и да е отправено в определен срок – не по-малко от 3 месеца преди датата на прекратяването. Последиците при прекратяване на участието се проявяват спрямо дружеството и по отношение на съдружниците. След настъпване на прекратяването дружеството следва да уреди имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ с прекратилия участието си съдружник, която процедура обаче не влияе върху заявеното вписване. Тя е последица от него.

По изложените съображения обжалваното решение и отказа на длъжностното лице по регистрацията следва да бъдат отменени. Вместо тях следва да бъде постановено решение, с което на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване на заличаването на Д. Ю. Т. като съдружник в „ДиГа-М“ ООД.

С отговора на въззивната жалба Агенцията по вписвания е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 150 лева. Съдът намира искането за неоснователно, тъй като право на разноски има само страна в производството, каквато Агенцията по вписвания не е в настоящото производство, охранително по своя характер.