Протокол № 115 от 16.02.2023, Районен съд - Монтана

ПРОТОКОЛ

№ 115 гр. Монтана, 16.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА Сложи за разглеждане докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20221630100573 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА А. Н. Б. известена не се явява вместо нея адв. С. Т..

ОТВЕТНИЦИТЕ: Т. П. Г. известена не се явява, вместо нея адв. З. М.

ОТВЕТНИКЪТ Г. И. Б. известен не се явява и не изпраща представител.

ПРИ УСЛОВИЯТА на чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ. Т. – Водим свидетелката 11111 А Г., която молим да бъде разпитана.

Нямам искания за други доказателства.

АДВ. М – Да се разпита свидетеля. Нямам искания за други доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

СНЕМА самоличността на свидетелката, както следва:

11111 А Г. – 78г., българка, българско гражданство, омъжена, неосъждана, А. е племенница на мъжа ми, кръвна родствена връзка нямам.

Желая да свидетелствам.

1

СЪДЪТ предупреди свидетелката за отговорността по чл. 290 от НК, след което я изслуша:

СВИДЕТЕЛ 11111 Г. – Живееме в един двор с девер ми. Той беше на вторият етаж, но го продаде, назад си е направил къща, в един двор сме.

Девер ми е Н Г, бащата на А.. И сме в един двор. Дворът, както смеси го разделили, между него и нас има стена, но дефакто това беше цялото на едно.

Да, знам кога почина девер ми. Почина на 27.05, преди две години. Да 2021г.

Когато той се влоши много, аз се помъчих да се обадя, даже преди това, още той беше жив, аз съм се опитвала много пъти да се обадя на Т. да дойде да го гледа, че той здравословно беше, той е с оперирано сърце беше и много здравословно беше зле. Тя не ми вдигаше на мен. На два пъти се наложи, Н я избира от неговия телефон, тя вдигна на него, а на мен не вдигна.

Тя се върна от Италия десет дни след като той почина. Той като почина, аз се помъчих да и звъня, тя не ми вдига. Отидох при дъщеря и, която срещу черквата в блока и понеже нямам ней телефон се качих чак на последния етаж, срещу черквата този блок. И звъня, вътре едно куче, разбира се, че тя е вътре, що чувам, че тя го укротява кучето и тя не иска д ами отвори. Аз се панирах, кво да го правиме. Трябва някой да го погребва.

Той през това време не беше в моргата, беше вкъщи, той почина вкъщи и мъжът ми беше там.

След като Т. си дойде, след десет дни. Да, Т. и Н имаха кола. Още щом тя си дойде, синът и дойде и изкара колата. От гаража я изкара. И си я подкара и си я закарал, там в неговият блок, той се живее там някъде, не знам на обиколното, къде точно в кой блок не знам там.

Синът на Т. е Г. И., а Иван е мъжът и, първият и съпруг.

След като Т. даде колата на сина си, веднага предостави гаража на, вторият етаж го купи едно момче, семейство, тя му предостави гаража, той си нанесе дърва, щото имаше парно на дърва, нанесе си, накара, напълни си гаража с дърва. А когато дойде да ми плаща, щото ние погребахме съпруга и, тя не иска да си дойде за погребението. И дойде да си уреждаме сметките, аз я помолих, ако може гаража да ми го продаде. А го продава за сина ми, сина ми е по Америка 20 години и тя ми обеща. И аз като погледнах вече, този отгоре 2 съсед се нанася. И така.

И до момента той ползва гаража, дървата са си му там, всичко той ползва. Той има ключ, заключи всичко, даже заключи междинната врата, която беше. Щото то е пътека и отзад е къщата на девер ми, в която живееше, на Н. И ние си влизахме спокойно, само с едно резе беше. По едно време мъжът ми вика: " Знаеш ли, че заключили с огромен катинар портичката и ние нямаме достъп."

Портичката я заключи Таня и сина и Г., предполагам че те са го заключили. Не съм ги точно видяла, но заключен беше и мъжа ми една сутрин вика, като става и отива в работилницата, защо има на улицата работилница моя мъж: " Ти знаеш ли, че на брат ми портичката е заключена, ние нямаме достъп въобще отзад."

След като е беше заключена тази междинна врата, да, виждала съм Г. да влиза, той си има ключ, влиза си там, но само те, никой друг няма достъп.

Тази врата междинна, която беше заключена отделя селището, местото, на което е построена къщичката, отзад, тя е на два етажа, но отдолу са стай.

Това е жилището на девер ми, на Н, в която той живее. Тя не е построила една керемидка, но като се ожени за него там, там живееха двамата. И тя като се заключи тая врата, нема достъп никой до дворното место и до къщата.

Преди смъртта на Н, тази порта никога не е заключвана, има си едно резенце, което ни го е показал, щото той като сърдечно болен, предупредил беше мъжът ми, ако нещо му стане, той си очакваше, че, щото от 25 години е с изкуствена клапа, оперирано сърце. И е казал, беше на мъжа ми, да знае да отвори прозореца и да проверява, ако не се раздвижи той по двора. И той като излезе, идва най - напред при брат си там у работилницата. И беше му посочил къде е да отвориме, кво - що, имахме достъп, резенцето само, всеки един го отваря и аз. А след като сложиха катинар, никакъв достъп.

На нас такъв достъп ни е необходим, имаме там един прозорец на детската стая, ако нещо се наложи. Иначе не ни се е налагало и не сме влизали там, въобще. Не знам, защо, от кого заключиха.

Да, беше отворено, за да реагираме ако има проблем с девер ми, с Н, да.

И сме имали винаги достъп до него.

Т. заключи с един огромен, такъв / показва с ръка/ катинар. С огромен 3 катинар, даже мъжът ми това се възмути, вика: " С такъв огромен катинар заключват. От кого заключват, от мене, аз ли ще?"

Като заключиха портата и дадоха гаража на съседа отгоре и като заключиха това, аз се възмутих щото това не само нейно на Т., то и на А. А ми е племенница, аз много си я обичам и дойдох при Б и му дадох телефона и го помолих да потърси Т.. Дадох му телефона на Т.. Ето го, телефона и го дадох и на Б да потърси Т., защото тя на мен не ми вдига.

Телефонът на Т. го имам от Кольо, от Н, от девер ми, от него го имам.

После тя като не ми вдига взех от братовчедка ни. Щото когато той почина и аз я търся, тя не ми отговаря на мене. А вътре жена оправяше девер ми, къпеше го там, обличаше го, както и да е, аз излизам и виждам братовчедката само беше, на чичко снаха, говори. Викам: "" С нея ли говориш?" Тя не ми отговаря. " Кажи ми с нея ли говориш?" Дръпнах телефона, то тя Т. и викам:

"Ама ти на мен не ми вдигаш, с Надя говориш. Защо? Кой ще ти погребва мъжа ти? Аз ли съм длъжна?" аз съм с оперирано сърце, с пейсмейкър, с три инсулта исхимични. "Що ше го погребваш ти, аз ще си го погреба." Викам: " По телепорт ли от Италия ще го погребеш? Е той лежи вътре, там сме го оставили." В моргите нямаше место. И в болницата ми отговориха да го оставиме на земята, на пода долу, то проливен дъжд и хладно беше, наистина, но той си се беше надул, няма къде да го оставим. А тя, да го държиме. Кой ще го държи, колко дни да го държиме? И се стресирахме, ние с мъжът ми сме пенсионери, с минимални пенсии, нямаме пари. Дъщеря ни като разбра, що па аз отначало не и казах, само зета знаеше и тя ме намери в Общината, дойде: "Майко не се притеснявай!", аз се притесних толкова много. Кво ще го правим? То си е 1000лв. едно погребение.

След като предоставих телефона на Б, Б е търсил многократно Т.. Щото аз идвах две - три пъти при него да проверя намерил ли я е, като аз не мога да я открия.

Месеци мисля, че идвах при него да проверявам дали я е намерил.

Мисля, че така беше два- три месеца, не знам, то две години сега стават. Но аз периодически идвах да видя Б свързал ли се е с Т..

Не, той не се беше свързал с Т.. Отговори ми: "Не, не можах да се свържа, не можах да се свържа." И аз не мога да се свържа.

4

Аз трябваше дасе свържа с Т., за това, че А. няма достъп, а тоя, така се говореше, че тоя взима гаража. И аз да предупредиме и А, да говори Б с нея, как може да, без А. да продава гаража на тоя отгоре съседа, той като се нанесе вече в него. Затова я търсехме и затова донесох телефона на Б А. през това време е в Англия, тя там работи и живее.

Не, в последствие Т. не е предавала никакви ключове, на никой.

Б, два пъти идва в имота, сега точно не мога да кажа датата, но идва с, мисля, че с Вас идва и не можаха да влязат вътре, защото сина и изкарваше, той цяла седмица изкарва багаж, не беше доискаран багажа на Т..

Всичко изкарваше, то оголиха стените, даже и рафтовете от мазата дигна сина и, всичко. Но не беше изкарано всичко и те нямаха достъп, нито Б, нито адвоката. Нямаха достъп, не можаха да влязът вътре в къщата. По късно, след неколко дена дойде Б, но тогава първия път, когато дойде, Г. не беше още освободил къщата.

Това жилище го построй единствено Н. Вещите бяха, тя не беше на работа, тя, всичко Н, той подполковник в полицията и всичко той.

Представляваха, спалня, бяла мебел, горе на втория етаж дето, и диван.

Спалня, диван и четири - пет шкафа ли щото тогава разбихме вратата, за да вземеме дрехи да го облечеме, ние нямаше с кво да го облечеме.

Това беше обзавеждането в апартамента, но всичко беше готово.

Лични вещи Т. имаше, дрехи, дрехи Т. там, гардеробите. Само едно от тия преградите на гардероба беше на девер ми.

Видях, че има някакви електроуреди, нещо имаше и електро уреди.

Това всичко девер ми е купувал. Тя нито беше на работа, нито. И мисля, че тя не взимаше и пенсия.