Акт № 4473 от 06.11.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

23.5.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.23

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Янко Янев дело номер

20124100500356 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С. е осъдил на основание чл. 207 от КТ К. С. Г., ЕГН * от гр. С., ул. „П. А.” № 10, В. Б, А. 13 да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК...8, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Т.” №, представлявано от М. А. сумата 1 634.00 лева – представляваща стойността на липси при ревизия на 13.09.2010 г., сумата 130.84 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като исковете за разликата до 2 184.40 лева – главница и 156.38 – мораторна лихва са отхвърлени като недоказани. Със същото решение К. С. Г. е осъден да заплати на „Н.” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Т.” № 8, представлявано от М. А. направените по делото разноски в размер на 287.38 лева.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. С. Г. от гр. С., чрез пълномощникът му адв. А. Е. от АК – В. Т. против Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С..

В същата се прави оплакване, че решението е неправилно поради необоснованост. Посочва се, че първоинстанционният съд бил приел правилното становище да търси най-ниската пазарна стойност на процесните вилици, но необосновано не бил приел цената по оферта на „М.”, гр. С. Излага се, че в мотивите към решението неправилно и необосновано, съдът бил стигнал до извода, че не е ясно дали тази фирма съществува към настоящия момент, като проверка на това обстоятелство съдът би могъл да направи чрез Търговския регистър при Агенция по вписванията. В жалбата се сочи, че съдът погрешно бил посочил, че офертата на „М.”, гр. С. била от 2010 г. като се твърди, че в самата оферта е посочена като дата на изготвяне 29.06.2011 г., т.е. след завеждане на делото и тя по нищо не се различавала от офертите на другите фирми. Неправилен бил и изводът на съда, че не било ясно дали предлаганите от тази фирма артикули отговарят по вид и качество на липсващите, като в офертата изрично бил записан вида на вилиците и това, че били от неръждаема стомана (алпака).

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в обжалваните му части и да се постанови друг, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 735.62 лева, представляваща стойност на липси при ревизия от 13.09.2010 г. и сумата 78.18 лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г., ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Н.” ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „Т.” № ... представлявано от М. Я. А., чрез пълномощникът З. Е. Ц. – юрисконсулт против Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С..

В същата се прави оплакване, че решението в частта за разликата между претендираната от ищеца цена на иска и присъдената от съда сума като главница и съответно мораторна лихва е неправилно. Твърди се, че два от вариантите на пазарни цени представени в съдебно-оценъчната експертиза се отнасят за вилици тип „Перла”, а третият вариант – за вилици тип „Златен клас” и че от представените по делото писмени доказателства е видно, че липсващите вилици са тип „Перла”, съгласно офертата на „Ножаров” гр. Габрово. Твърди се, че след като ответникът е признал иска по основание, следователно е приел, че липсата се отнася до този вид вилици. В жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е приел най-ниската стойност от предложените в заключението на вещото лице, без да се мотивира за това и без да анализира че става въпрос за различен вид артикули.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт в частта за разликата между присъдената сума 1 634.00 лева – главница и 130.84. лева – мораторна лихва върху главницата от 13.09.2010 г. до 22.06.2011 г. до размера на иска 2 184.40 лв. – главница и 156.38 лв. – мораторна лихва и да се постанови ново решение в тази част, като се уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. В отговора на въззивната жалба се излага, че въззивната жалба е неоснователна, както и че твърдението на жалбоподателя, че липсващите вилици са тип „Перла”, не се потвърждава от исковата молба и от събраните по делото доказателства.

Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 701/2011 година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от „Н.” ЕАД, гр. София, ул. „Триадица” № 8, представлявано от Михаил Янчев Андонов, чрез юрисконсулт Зоя Емилевна Петрова против К. С. Г. от гр. С. иск с посочени правни основания чл. 211, във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. В исковата молба се излага следното:

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение (трудов договор № 264/21.11.2005 г.), по силата на което ответникът е работил в „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.”,. От представената по делото Заповед № 104/10.09.2010 год. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, считано от 14.09.2010 г.

Със Заповед № РД – 182/18.08.2010 г. на Управителя на „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.” било наредено да се извърши пълна инвентаризация на склад № 6 за ГСМ с МОЛ К. С. Г. във връзка с предаване - приемане на склада от предаващият МОЛ К. С. Г. на приемащият МОЛ Ц. Петрова Крачунова – управител на склад в отдел АСКБО и била определена инвентаризационна комисия.

Видно заверено копие от протокол с В. № РД-182-(3)/28.09.2009 г., назначената с горната заповед комисия констатирала следното: 1. Констатирани липси – вилици алпака големи – 695 бр.; вилици алпака малки – 1 252 бр.; хаванчета – 3 бр.; масло М 16 Д – 23 л.; 2. Констативни излишъци: чинии за чай и кафе – 164 бр.; казан термофон – 1 бр.; купи компот – 48 бр.; бюро – 1 бр.; варели поцинковани – 51 бр.; масло, супер дизел 15W40 – 2.7 л.; дизелово гориво – 6.250 л. и решила констатираните липси да бъдат заплатени от сдаващия МОЛ, а констатираните излишъци да бъдат зачислени на приемащия МОЛ.

Видно от представените по делото писмени доказателства е безспорна липсата на 695 бр. вилици алпака големи, 1 252 бр. вилици алпака малки, 3 бр. хаванчета, 23 л. масло М 16 Д, установени с изготвен протокол с В. № РД-182-(3)/28.09.2009 г. за извършена инвентаризация.

Във връзка с констатираните липси на ответника било изпратено писмо с Изх. № 184 - (4)/26.10.2010 г., за даване на писмени обяснения за констатираните липси, като такива били депозирани с В. № РД-182-(5)/27.10.2010 г.

С писмо с Изх. № 184 - (4)/26.10.2010 г. до ответника била изпратена покана за доброволно плащане на липси по пазарна стойност 2 259.62 лв. След изтичане на срока на поканата до момента на подаване на исковата молба К. С. Г. бил заплатил доброволно част от задължението, като оставало да дължи 2 184.40 лева.

По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, като видно от писменото заключение на вещото лице Ж.Д., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и обосновано, се установява, че размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Ножаров” – гр. Габрово е: вилици големи - 695 бр. х 1.21 лв. = 840.95 лв., вилици малки 1 252 бр. х 1.06 лв. = 1 327.12 лв., законна лихва 173.60 лв. или общ размер на задължението 2 341.67 лв.; размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Х.” – гр. С. е: вилици големи - 695 бр. х 1.00 лв. = 695.00 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.75 лв. = 1 634.00 лв., законна лихва 130.84 лв. или общ размер на задължението 1 764.84 лв.; размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба), съгласно цени на „Торамис – Тодор Парушев” – гр. Силистра е: вилици големи - 695 бр. х 1.14 лв. = 792.30 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.72 лв. = 901.44 лв., законна лихва 130.84 лв. или общ размер на задължението 1 829.35 лв. В съдебно заседание вещото лице е дало заключение, че ако се възприеме офертата на „Мира – Н - Надка Василева”, гр. Севлиево размер на липсата и размер на законната лихва от 13.09.2010 г. (установяване на липсата в сравнителна ведомост) до 22.06.2011 г. (датата на завеждане на исковата молба) е: вилици големи - 695 бр. х 0.50 лв. = 347.50 лв., вилици малки 1 252 бр. х 0.31 лв. = 388.12 лв., законна лихва 78.05 лв. или общ размер на задължението 813.67 лв., като заявява, че не е включила тази о¶ерта в заключението, тъй като не могла да осъществи контакт с фирмата.

Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:

Решение № 5/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 701/2011 г. по описа на Районен съд – С.е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото.

При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна:

С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211 от КТ.

С този осъдителен иск работодателят има право да търси обезщетение от работника или служителя, осъществяващ отчетническа функция за констатирани липси от повереното му за съхранение имущество. В тежест на ищеца е в това производство да докаже факта на настъпване на липсата, нейния конкретен размер, момента на настъпването й, както и факта, че именно при работата на ответника по делото е настъпила липсата на имуществото, което е заведено на отчетника. Предпоставките за уважаване на иска с посоченото правно основание са следните: 1. наличие на трудово правоотношение между него и ответника за периода, в който се претендира, че е настъпила липсата; 2. качеството "отчетник" на ответника, тоест установяването, че трудовата функция на ответника е свързана със съхранението на стоково-материални ценности и 3. наличието на основания за прилагане на пълната имуществена отговорност. При наличие на визираните по-горе условия, причинната връзка между неизпълнението на трудови задължения от отчетника и вината се предполагат до доказване на противното.

Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът е работил в „НЕК” ЕАД, П. „А. Б.”, Район „П. Б.”, на ”.

По делото е представен препис от длъжностна характеристика на длъжността „Пазач намивно поле, той и магазинер”, която е била връчена на ответника при встъпването му в длъжност. В същата са изброени подробно задълженията, които е имал на длъжността, която е изпълнявал.