Решение № 913 от 02.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Казанлък, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20255510101152 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищеца адв. Д. заявява, че доверителят й е страна по договор за потребителски паричен кредит *** -*** от *** г., сключен с *** П. С.А., клон Б.“ КЧТ гр. С. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, ж.к. ***, чийто правоприемник е ответника „Ю. Б.“ АД, съгласно който кредитополучателят трябва да върне сумата в общ размер на 5020,80 лв., при сума на получаване в размер на 2 600 лева, при ГПР 32.03%, с годишен лихвен процент 26.59%, при срок на кредита от 48 вноски.

Наред с това, съгласно договора, кредитополучателят следва да заплати сумата в размер на 65 лева - такса ангажимент и застрахователна премия в размер на 739,68 лева. По този начин общата месечна погасителна вноска възлиза в размер на 104,60 лева. Заявява, че счита Договора за недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора е посочен годишен лихвен процент 26.59%, липсват обаче условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитора. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на договора.

Сочи, че съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като 1 годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в договора е посочено, че ГПР е в размер на 32.03%. Липсва обаче каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Не е ясно посоченият лихвен процент от 26.59% какво точно съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. II ал. I, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищецът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Счита, че застрахователната премия от 739.68 лева и такса ангажимент от 65 лева следва да се включи в ГПР, а в настоящия случай това не е сторено.

Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. (чл. 19 ал. 4 от ЗПК и о § 1 от ДР към ЗПК)

В тази връзка се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от 3ПК като с уговорката за застрахователна премия, предвидена в Договор за потребителски кредит, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г.

Твърди, че поради невключване на уговорката за застрахователна премия и такса ангажимент в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. I и ал. 2, т. I ЗЗП. (дело С-453/10) Счита, че в случая, следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.

22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.

Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това, процесният договор следва да се прогласи за недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1. т. 11 ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

2

Според чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен носител или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра за всяка от страните. В настоящия случай, в договора за потребителски кредит е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия. При това положение приложените Сертификат и общи условия на застраховката съдържат уговорки относно дължимата застрахователна премия, като намира, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, който е по-малък от 12 и практически нечетлив. При тези съображения е налице нарушение на изискването на чл. 10 ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от друга страна е налице изискването за шрифт не по-малък от 12 по отношение на частите на договора, касаещи поетото със същия задължение за заплащане застрахователна премия.

Счита, че е налице недействителност на договора - на основание чл. 11 ал. 1, т. 12 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договорът е действителен, то моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожна клаузата „такса ангажимент“ в размер на 65 лева. Същата е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а ал. 1 ЗПК /в сила от 23.07.2014г./. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.

10а ал. 2 ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор по своето естество представлява такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита. Така уговорената „такса ангажимент“ в договора е нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. тъй като същите са необосновано високи.

„Такса ангажимент“ е нищожна, поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал. I, пр. 2 от ЗЗД. вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Заявява, че към датата на подаване на исковата молба в съда, независимо, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 -12 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, доверителят й В. Б. Г. е изплатил изцяло задължението си по Договор за потребителски паричен кредит от *** -*** от ***г.

Заявява че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид изложеното моли съда да признае за установено, че Договор за 3 потребителски паричен кредит от *** -*** от ***г., сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „Ю. Б." АД с ЕИК ***, е изцяло недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т. 10 -12 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК.

В условията на евентуалност в случай че съдът прецени, че целият договор не е недействителен, моли, да признае за установено, че клаузата „такса ангажимент“ от Договор за потребителски паричен кредит от *** -*** от *** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „Ю. Б.“ АД с ЕИК *** е нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл. 19 ал.4, чл.21 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В случай, че уважи предявения иск, моли съда да осъди ответника „Ю.

Б.“ АД, с ЕИК *** да му заплати на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - липса на основание поради нищожност на договора /клаузите на договора, недължимо платената сума в размер на 100 лв. по Договор за потребителски паричен кредит от *** -*** от ***г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда и до окончателното и изплащане.

Претендира присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение, съгласно сключен договор на основание чл. 38, ал. 1, т. З от Закона за адвокатурата по банкова сметка ***.

С допълнителна молба вх. № 11997/22.07.2025 г. по описа на съда пълномощникът на ищеца адв. Д. сочи, че сумата от 100,00 лева представлява частичен иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от цялата сума, която ще бъде конкретизирана след изслушване на съдебно счетоводната експертиза по делото, с оглед уточняване колко точно е надвнесената сума над главницата от 2600 лева. Сочи банкова сметка на ищеца В. Б. Г., ***. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. Д., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Излага съображения в писмени бележки по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от юриск. С. Т., в качеството му на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове като ги счита за недопустими, а по същество за неоснователни и недоказани, и като такива моли съда да бъдат оставени без уважение.

Излага становище по допустимостта на предявените искове и редовността на исковата молба:

Счита предявените установителни искове за недопустими поради липса на правен интерес.

Заявява, че Договор за кредит № ***-***/*** г. е погасен предсрочно посредством рефинансиране, чрез договор за кредит № ***- *** г.

Твърди, че същността на правния интерес е възможността, при уважаване на предявения иск, търсената от ищеца защита на предявеното като накърнено право да произтича непосредствено от решението. В случая уважаването на исковете за нищожност на клаузи от предходния договор от ***г. по никакъв начин няма за резултат намаляване задълженията на ищцата по договора от 2024 г., тъй като евентуална порочност на договора от 2023 г. и клаузите от него, не означава, че е опорочен автоматично и договор за кредит 4

№ ***-*** г., спрямо по който ищецът има правен интерес да търси защита. В процесния случай договор за кредит № ***-*** г. е обявен за нищожен по гр. дело № 306/2025 г. с Решение № 217/10.04.2025 г. на Районен съд К..

Не е налице и правен интерес доколкото вече обявената недействителност на договор за кредит № ***-*** г., се явява предпоставка за неоснователно обогатяване, чрез предявяване на настоящия иск за обявяване за изцяло недействителен на договор за кредит № ***-***/*** г. Това е така, тъй като с предоставената в заем главница по договор за кредит № ***-*** г. са погасени главница и лихви по договор за кредит № ***-***/*** г. (който договор е предмет на настоящето дело). Обявяването му за изцяло недействителен би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като сумите, платени при предсрочното погасяване са главница и лихви, но представляват по своята правна същност главница по договор № ***-***, която е винаги дължима.