Решение № 70 от 07.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Кърджали, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20265100500030 по описа за 2026 година С Решение рег. № 223/27.08.2025 г., постановено по гр.д. № 181/2025 г. по описа на Районен съд – М., на основание чл. 127 „а“ СК е разрешено да се издаде задграничен паспорт на детето Ю. О. М., с родители: майка – Ф. Ф. Х. и баща – О. Ф. М. и е заместено съгласието на бащата О. Ф. М. за издаване на задграничен паспорт на детето. Разрешено е на основание чл. 127 „а“ СК детето да напуска пределите на Република България и да пътува в държавите членки на Европейския съюз и Република Турция, придружено от майката, без да е необходимо съгласието на бащата, за срок от 5 години и за неограничени по брой пътувания, считано от датата на влизане на решението в сила, с което е заместено съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. С решението О. Ф. М. е осъден да заплати на Ю. О. М. сумата от 625 лева, представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. Ф.

М., който чрез своя пълномощник адв. Т. Б. го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с искане да се отмени изцяло и да постанови друго, с което молбата по чл. 127а СК да бъде отхвърлена като неоснователна.

1

Във въззивната жалба се излагат съображения, че водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето, като бъде установена и нуждата на детето да пътува в чужбина. За неприемлив е намерен изводът за даденото заместващо съгласие за неограничени по брой пътувания, доколкото същите нарушават контактите на детето с биологичния му баща. Изтъква се, че прекъсването на контактите не е в интерес на детето. Невъзможността на бащата да осъществява режима на лични отношения е довело до преустановяване на връзката баща – дете, а намерението на майката било да се възползва от определения неограничен режим на пътувания, като продължи да пребивава за постоянно извън територията на страната, предвид данните, че детето живее и учи в Турция.

Въззивникът не отрича правото на майката да напуска страната и да избере местоживеене в друга държава, както и правото й да упражнява предоставените родителски права, но счита, че зачитането на това нейно право не може да бъде в ущърб на интереса на детето. Намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото не са изслушани родителите и детето, и не са обсъдени възраженията на ответника. Сочи се, че първоинстанционният съд е постановил решението единствено и само на база свидетелските показания на дядото на ищцата по майчина линия, който се явявал заинтересован свидетел и по никакъв начин не е отчел възможността на бащата да упражнява режим на контакти, при все че същият в отговора на исковата молба е изразил сериозни опА.ия в тази насока, за многократно създавани му вече пречки за това. Посочва се, че еднозначно в практиката на ВКС се приема, че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени упражняването на родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което не е в интерес на детето. Оспорва се определения петгодишен срок, през който детето може да пътува неограничено извън пределите на Р България със своята майка, без съгласието на бащата. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 2 от въззиваемата Ю. О. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ф. Ф. Х., чрез пълномощника адв. А. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да й се присъдят разноски.

В съдебно заседание въззивникът О. Ф. М. се явява лично и се представлява от пълномощника адв. Т. Б.. Въззивната жалба се поддържа по изложените съображения. Претендира се присъждане на разноски.

Изслушан по реда на чл. 127а, ал. 2 СК въззивникът заявява, че няма против дъщеря му да пътува, но иска решението за осъществяване на режима на лични отношения да се спазва от страна на детето и майката.

В съдебно заседание въззиваемата Ю. О. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ф. Ф. Х., не се явява. Представлява се от пълномощника адв. А. С., който оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл.

80 ГПК.

В съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане“ – М. не се представлява. С писмо вх. № 877/20.02.2026 г. уведомява съда, че при извършено социално проучване от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – М., лицето Ф. Ф. Х. и детето Ю. О. М. не са открити на адреса, тъй като понастоящем живеят в Република Турция.

Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, констатира, че същото е валидно и е допустимо.

Производството по гр. д. № 181/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по молба на непълнолетната Ю. О. М., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Ф. Ф. Х., чрез пълномощника адв. А.

С., с която се иска да й бъде разрешено издаване на паспорт за задгранично пътуване, както и да бъде разрешено да пътува извън пределите на Република България – в страните от Европейския съюз и Република Турция за неопределено време, без да е необходимо съгласието на баща й, с доводи, че същият е в неизвестност, не желае и не дава съгласие да напуска пределите на 3 страната и да й бъдат издавани лични документи за това.

От фактическа страна по делото не е спорно, че Ю. О. М. е родена на **.**.**** г. в гр. М. и нейни родители са Ф. Ф. Х. и О. Ф. М., както и че с Решение № 4/09.02.2015 г., постановено по гр.д. № 375/2014 г. по описа на Районен съд – М., гражданският брак на родителите й е прекратен по взаимно съгласие при условията на чл. 50 СК с постигнато между тях споразумение, съгласно което упражняването на родителските права спрямо децата са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с тях. С решението е определено местоживеенето на децата да бъде при майката в гр. М., ул. „М.“ №**.

От социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – М., представен и приет в първоинстанционното производство, се установява, че непълнолетното дете Ю. О. М. и майка му Ф. Ф. Х. живеят в гр. Г., Р Турция в собствено на майката жилище, която е създала сигурна и стабилна среда за детето. За учебната 2025/2026 г. Ю. М. е ученичка в десети клас. След раздялата на родителите са прекъснати контактите между детето и бащата, няма родителско сътрудничество и желание за активна родителска грижа.

Установено е, че детето има баба и дядо по майчина линия в Р България, с които поддържа добри взаимоотношения и леля по бащина линия, която живее в Р Турция.

От показанията на св. Ф. С. Х. – дядо на детето по майчина линия, се установява, че внучка му и дъщеря му живеят в Турция и не поддържат контакт с бащата на детето и когато се налагало да идват в България водели дела, за да се получат съгласието на бащата детето да пътува.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав от правна страна приема следното:

Съгласно чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина се разрешава по общо съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, се разрешават от съда, като се замести липсващото съгласие на единия родител, но ако е в интерес на детето. В т.1 на ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. ОСГК е прието, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Съдът 4 не е обвързан от конкретното претендирано (или оспорвано) от страните искане по чл. 127а, ал. 2 СК , нито от желанията на родителите и/или на децата.

Преценката е конкретна за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Така, от значение са тези, че непълнолетната дъщеря на страните е на почти 17-годишна възраст, живее и учи в гр. Г., Турция заедно с майка си, която упражнява родителските права, като пребиваването й извън България има траен характер. Същевременно това установяване е без съгласието на бащата, на когото е определен режим на лични контакти и който мотивира отказа да даде съгласие именно с неспазване на режима на лични отношения, като в съдебно заседание заявява, че няма нищо против детето да пътува, но при изпълнение на този режим.

При тези обстоятелства, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, са съществен елемент от мерките по чл. 127, ал. 2 СК. Поддържането на нормални взаимоотношения е както в интерес на детето, така и на самия родител. В тази връзка всеки от родителите е длъжен да спазва съдебното решение и да има поведение, което да не води до отчуждаване на детето от който и да е от тях, като водеща е отговорността на упражняващия правата родител, който следва не само да не възпрепятства, но и да съдейства за осъществяване на определения режим на лични контакти.

Независимо от горното, предвид трайно установеното фактическо положение, при което дъщерята на страните учи и живее с майка си в Турция, както и обстоятелството, че е на прага на пълнолетието, се налага изводът, че е безспорно в неин интерес даването на заместващо съгласие на бащата за пътувания в Република Турция и в държавите членки на Европейския съюз.

Впрочем, същото е необходимо и с оглед осъществяване на нормални контакти с роднините на страните, които живеят в България. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за предоставяне на заместващо съгласие за пътувания на непълнолетното дете зад граница, като същевременно подчертава, че отговорността на родителите за недопускане на родителско отчуждаване и осигуряване на нормален контакт между бащата и дъщерята, е споделена – носи се и от двамата родители и следва да бъде 5 гарантирана на първо място от майката.

Макар с първоинстанционното решение да е определен петгодишен срок за пътуванията, навършването на пълнолетие от детето на 07.10.2027 г. представлява правопогасяващ факт, тъй като от този момент то придобива пълна дееспособност и решението изгубва действието си от посочената дата по силата на този факт.

По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди като правилно.

При този изход на делото, разноските по спора в производството следва да останат за страните така, както са ги направили, независимо, че са ги поискали (вж. – ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК, ВКС ).

Водим от горното, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 223/27.08.2025 г., постановено по гр.д. № 181/2025 г. по описа на Районен съд – М..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6