Решение № 39 от 26.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500498 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. М. С. от гр.С., чрез пълномощника адв. Ц. К., против решение № 844 от 14.10.2024г. по гр.дело № 216/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът му против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, резултат от ексцес, в размер на 55 000 лв., в едно със законната лихва.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Изложени са съображения за необсъдени доказателства по делото в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Твърди се предубеденост на изслушаното в съдебно заседание вещо лице д-р Х., предвид коментара му, че ищецът се намира в ареста здрав. Сочи се несъответствие на експертизата с предшестващите две медицински удостоверения, приложени по делото и отразеното в тях здравословно състояние на пострадалия. Неоснователно не са кредитирани показанията на св. А.ов, опровергаващи експертното заключение.

В отговор на въззивната жалба, подаден от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. М. В., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

1

Излага се хронологията на кореспонденцията между страните по повод извънсъдебната претенция на ищеца за обезщетение и сключването на 21.02.2020г. на споразумение за сумата от 25000 лв. за неимуществени вреди от претърпяно мозъчно сътресение, счупване на дясна бедрена кост, наличие на колус изкривяване на бедрената кост в областта на фрактурата, което увреждане е довело до изкривяване и надлъжно скъсяване на бедрената кост в областта на счупването. В постигнатата извънсъдебна спогодба А. М. С. е посочил, че няма други претенции към дружеството. Настоящият иск е предхождан от нова молба от 30.11.2023г. за допълнително обезщетение поради ексцес, с представен амбулаторен лист от 31.08.2022г. Молбата е отхвърлена от дружеството като неоснователна, тъй като представените медицински документи не сочат промяна в здравословното състояние на пострадалия, констатирано в споразумението между страните. Според вещите лица по назначената съдебно – медицинска експертиза, промяната в здравословното състояние на ищеца е в позитивна посока – подобрение на състоянието. Според въззиваемото дружество, основателно показанията на св.

А. не са кредитирани, след като този свидетел е виждал ищеца веднъж и не може да посочи с кой от крайниците е имал проблем. Правилно е кредитирано заключението на вещите лица, които са утвърдени специалисти в съответните области. Пострадалият е прегледан лично от тях и въз основа на събраните по делото медицински книжа е даден отговор на задачите към експертизата.

Установено е подобрение в здравето на ищеца и искът основателно е отхвърлен.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на становищата на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на А. С. против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от влошили се травми, получени в резултат на ПТП на 31.10.2018г., както следва:

15000 лв. за влошаване на мозъчна травма, изразяващо се в постоянно главоболие; сумата от 40000 лв. за влошаване на травма на бедрената кост, изразяващо се непоносими болки, невъзможност за клякане и движение на бърз ход, в едно с лихви и разноски. За да постанови решението си в горния смисъл, решаващият съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено настъпило влошаване на претърпените от ищеца травми при посоченото ПТП, за които през 2020г. е получил обезщетение в размер на 25000 лв. по извънсъдебно споразумение със застрахователя.

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Постановен е от надлежен състав на компетентния съд по редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.

2

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП, настъпили от влошено здравословно състояние, което не е било взето предвид при първоначалното решаване на спора с извънсъдебно споразумение /ексцес/, предявен пряко срещу застраходателя по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента автомобил и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.51, ал.3 ЗЗД.

Безспорно е по делото наличието на непозволено увреждане на ищеца, настъпило при ПТП на 31.10.2018г., за което застрахователят отговаря.

Пострадалият е отправил до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД първоначална застрахователна претенция от 19.11.2019г., с искане за заплащане на 9000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи се в болки и страдания от телесни травми - мозъчно сътресение и счупване на дясна бедрена кост. По претенцията е образувана щета № 43070211900030/19.11.2019г. С молба на пострадалия от 06.01.2020г. са представени допълнителни медицински документи от 17.12.2019г., на базата на които е заявено наличието на ексцес, изразяващ се в изкривяване на бедрената кост в областта на счупването и главоболие на пристъпи, като претенцията за обезщетение е увеличена в размер на 65000 лв. за фрактурата и 10000 лв. за мозъчното сътресение. След изготвен протокол на ЗМК № 353/12.02.2020г., страните са постигнали съгласие и са сключили споразумение от 21.02.2020г., по силата на което застрахователят да изплати на увреденото лице А. М. С., като непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своята майка М. А. С., чрез адв. К., сумата от 25000 лв., представляваща крайно и окончателно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – мозъчно сътресение в лека степен и счупване на дясна бедрена кост. По т.6 от споразумението е посочено, че сумата е определена, като са взети предвид всички обстоятелства, относими към случая, съобразно представените документи. Последните са описани в т.1, включително извършено при преглед на 17.12.2019г. рентгеново изследване на дясно бедро с данни за наличие на калус изкривяване на бедрената кост в областта на фрактурата, което усложнение е довело до изкривяване и надлъжна скъсяване на бедрената кост в областта на счупването. Така договорената сума, на 02.03.2020г., е преведена по банков път на посочената от ищцовата страна банкова сметка.

На 30.11.2023г. пострадалият А. С., чрез адв. К., е подал последваща молба, с искане за заплащане на 55000 лв., обезщетение за ексцес на процесните увреждания. С писмо от 21.12.2023г. застрахователят е отказал да заплати исканото обезщетение с мотива, че от приложените медицински документи не се доказва промяна и влошаване на здравословното състояние на ищеца – скъсяването на долния крайник е констатирано през 2020г. и е 3 взето предвид при определеното тогава обезщетение.

За установяване на твърденията в исковата молба и уточняваща молба за настъпил ексцес, изразяващ се във вторично зараснала кост с девиация, скъсяване на десен крайник с повече от 5 см., силно затруднена куцаща походка, лека атрофия на мускулатурата, с чести крампи, затруднено движение при бягане и прогресиращо главоболие, пред първоинстанционния съд е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от др Х. – ортопед-травматолог и д-р Т. - неврохирург. В експертното заключение е съобразена медицинската документация по делото, според която непосредствено след произшествието на 31.10.2018г. А. С. е бил хоспитализиран в неврохирургия на УМБАЛ – Бургас. Изписан е на 05.11.2018г. с диагноза: мозъчно сътресение и фрактура на дясна бедрена кост.

В болницата е направен КТ на главен мозък, разчетен като нормален.

Рентгенография на крайниците е показала фрактура на дясната бедрена кост.

Предложено е оперативно лечение на фрактурата, което близките са отказали.

Било е проведено лечение с вливки на водно солеви разтвори и дексокетопрофен, като е извършена и гипсова имобилизация, поради отказа от операция. При извършения от експертите преглед на 26.06.2024г., ищецът съобщава за болка в дясна колянна става при физическо натоварване.

Установено е добро и запазено общо състояние. Движенията в дясна тазобедрена и дясна колянна става е в пълен обем, при добре развита бедрена мускулатура и констатирано скъсяване на десния долен крайник с около 3 см.

Направена е контролна рентгенография, показваща костен калус /новообразувана костна тъкан при заздравяване на счупена кост/, деформация на дясна бедрена кост, в средна трета дъговидно изкривяване на костта с изпъкнала част летерално. По отношение на мозъчното сътресение в експертизата е пояснено, че същото представлява функционално увреждане на мозъчните структури без анатомично засягане на същите и обикновено дискомфортът и неразположението от това увреждане отзвучават в рамките на 1-3 седмици. Фрактурата на бедрената кост, при възрастта на пострадалия и проведеното консервативно лечение, зараства за период от 2-3 месеца при периодичен рентгенов контрол и липса на усложнения. Към момента при ищеца е налице костно срастване с дъговидна деформация и възстановен обем на движение в съседните стави, както и самостоятелна походка без помощни средства. Здравословното състояние на ищеца има причинна връзка с отказа от извършване на хирургична интервенция – кръвна репозиция и метална остеосинтеза. При консервативно лечение почти винаги настъпва вторична дислокация, която в конкретния случай е довела до костно срастване и деформация в бедрената кост.

В съдебно заседание вещите лица поясняват, че при отказа да се извърши операция, поставената гипсовата имобилизация създава условия за 4 подвижност на мястото на фрактурата и натрупване на повече костно вещество, което е придърпало горния и долния край на фрактурата и това е довело до скъсяване на крайника. Когато се постави метална планка при операция, тя дава възможност двата костни края на фрактурата да бъдат допрени при пълна неподвижност, което препятства образуване на костно вещество. Към момента пострадалият е възстановен, с изключение на въпросното изкривяване. Поради неправилното натоварване на кондилите в резултат на полученото изкривяване на бедрената кост, в бъдеще е възможно да се стигне до артроза на колянната става. При претърпяната фрактура ищецът е бил на 14 години. Костното срастване е станало в период от 45-60 дни и тогава се е получило скъсяване на крайника. В началото то е било повече /в амбулаторен лист от 31.08.2022г. е отразено скъсяване повече от 5 см./, тъй като при носения гипс се получава контрактура, т.е намален обем на движение на ставите и мускулите, които стават хипотрофични. Получава се абсолютно скъсяване, при което първоначално, в резултат на мускулните контрактури, видимо кракът е по-къс, но с възстановяване обема на движение на тазобедрената и колянната става и възстановяване обема на мускулатурата настъпва възстановяване. Затова, през последните две години /2022 – 2024г./ скъсяването на крайника от 5 см. е намаляло до 3 см /според писменото заключение/. При прегледа ищецът ходи съвсем спокойно, даже не си личи скъсяването на крайника.

По делото е разпитан свидетелят В. А., съсед на ищеца, който заявява, че преди известно време А. бил с патерици. Като ги свалил, накуцвал. Година и нещо след това бил много зле. Свидетелят го попитал какво му има, но не получил отговор, А. само ревял. Заявеното от свидетеля, че ищецът го боляло е в разрез с казаното, че А. не казал какво му има. Последно свидетелят видял пострадалия преди година и нещо и повече не го е виждал /показанията са от с.з. на 17.09.2024г./. Не знае къде е отишъл. Когато изхвърлил патериците, А. помагал на баща си да пренасят дърва, но след известно време вече не можел да му помага. Искал да се ожени, но момичетата го отбягвали заради крака му.